“Човек и добре да живее - умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за оногова, който го е направил”

06 Юни, 2020
0 коментара

ПРИЧИНИ ЗА ДИНАСТИЧНАТА КРИЗА В ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ VIII ВЕК

проф. Борис Атанасов

Институт по органична химия с център по фитохимия, БАН, София 1113

ВСТЪПЛЕНИЕ 

Защо пиша това есе? Защото има много изписано за началто на Дунавска България (ДБ) – и от професионални историци и от радолюбиви познавачи на нашата история, изброявана е замяната на владетелите ни от разни родове, писано е кои са те, но никъде не съм намерил отговор на въпроса за ПРИЧИНАТА на „дворцовите преврати“ в началото на пренесената „зад Дунава“ Аспарухова България. Очевидно е, че византийските хронисти дори не са си задавали или обсъждали този въпрос (а нашата следосвобожденска историческа наука преразказва само що са писали византийците). Извън тях кой ли още не е писал, но все е изброявал кой-кого е сменил, a на въпроса „ЗАЩО?“ отговорите са „защото загубил битката“, „защото не бил добър воин“ – все „локални“ причини без задълбочен анализ. На пръв поглед отговорът е прост – освен „царският род“ кюнгарт е имало не един и не по-малко „благородни“ родове като вокил, ерми и др., които са враждували „до смърт“ (както Шекспир ни го е показал!). В III-ти том на „Джагфар тарихи“(ДжТ) е записано [1], че Севар/Сувар (от род Дуло) е свален от трона от Шада-идик (главният съдия от род Вокил). Кой е той и с какво право – не знаем, но e от друг „етнически“ род. Значи борбата не е „вътре-етническа“, а между-етническа. С това проблемът става многопластов - голям и тежък. 

Днес всеки знае, че родовата принадлежност на първовладетелите на Дунавска България е записана в един кратък, но безценен „документ“ наречен „Именник на българските владетели“ [2-6]. Поставяме думата документ в кавички, защото не е оргинал. Известен е в три преписа, и то все руски, от ХV-ХVI векове. Спомяме си как отговорил Иван Василевич (Грозни) на оплакването, че подземията са претъпкани със „манускрипти“: „Да се препишат в три екземпляра и оргиналите да се изгорят!“. Наверно затова имаме три преписа на „Именника“ ! А като тръгнал от ръце в ръце всеки по своему титулувал владетелите - ту „ханове“, ту „канове“ и ту „князе“ – и с това показвал личното си отношение към произхода ни – ту средноазиатски, ту „персо-езичен“, ту „славяно-руски“. Как е било в оргинала никой не знае. Знаем със сигурност само, че двама от тях („Коурт и Есперих“) са произхождали от род Дуло. А после множество „знаещи“ са поставили в писанията си „род Дуло“ кажи-речи на всички наши първовладетели (имаме и уникат – всички „Дуло“ до III-то Българсло царство !). Нашата задача не е да търсим тези волности, нито да анализираме „Именника“, но е очевидно, че нито първоуказания Авитохол (ако е човек въобще ), нито следващият – Ирник (син на Атила – от европейските (х)уни), могат да са от род „Дуло“! Един от най-добрите познавачи на проблема – Стефан Чурешки [6] – признава, че „никъде около нас не е могъл да открие следи от този род Дуло“! Е, може да не е съвсем така и да няма следи от Дуло (виж спирка Дулово под Балкана и мн.др.), но род такъв наистина нямаме. 

И така трябва да търсим откъде, кога и кой е бил този род. Защото династичната криза е имено опит да се замени този род Дуло. И не само това – трябва да разберем същото за рода-превратаджия Вокил/Укил и тогава може би ще разберем ПРИЧИНИТЕ.

„Встъплението“ ни ще нарастне, но не може да не покажем съвсем кратко, колко много-етносна е била Дунавска България (ДБ) [7]. От византийските хронисти Теофан и Никифор знаем, че през III-IV векове хуно-българи и кутригури са живяли редом (но несмесващи се) източно от „Меотидското езеро“ (Азов) и Западен Кавказ; но през в VIII век арменският хронист вартапет Хевонд [8] в своята „История на халифите” е записал изрично, че „българите са сарматско племе от «Страната на сарматите Булкарк» в Закавказието и че тяхен град е Кутаази/Кутаисит.е. град на малоазийските кутии (виж още [9]). А между българите и Понтийско море живяли племената гаш/касоги, курт и свани”. Следва, че хората на Аспарук („синът на Худбадра”-Кубрат!) са закавказки САРМАТИ! И фактически днешна Абхазия е била земя, в която са живеели Аспарухови българи. Това не всеки от нас знае. Значи освен малоазийски кутигури е имало и други - средно-азиатски кутригури! Някои отричат вмъкването на „р“ при вторите, но предлагам да го запазим, за да ги различаваме. Както и Атиле Аспарук вместо хона Атила.

Има едно много интересно изследване за етно-генетичната характеристика на племената в и около Кавказ с методите на съвремената популационна генетика (НРG) [10]. То показва, че „Голямата планина“/Кавказ столетия е функционирала като „полупропусклива бариера“ разделяща популациите на Севера (Предкавказието) от Юга (Закавказието) и дори на Запада от Изтока (с предел Дарял/Аланския проход); че Предкавказието е източник на миграции към Източна Европа, а Закавказието – към Анатолия и Балканите. Причината не е височината, а етно-културните различия на племената и от къде са идвали. Така преди III-II в. ВС в Западен Кавказ от юга се заселвали басеани (пред-балкарци) и дигорци (пред-алани), но от север се спуснали касоги и утиги (уруси) и заели част от „земята на българите“. Това предизвикало големи размирици в „Голямата Планина“ по време на арменския владетел Арташес I (189-159 г.ВС) и те – басеаните-балкарци, водени от Вунд, минават през земите на лазите (бъдещи грузинци) и се заселват в района Кол/Кох (т.е. в същинска Армения) като получават названието вананди/ванандури [11]. А това е било древно-българският етнос унугундури ≈ утигури – основа на народа на Ирник). 

От II в. до V в. – цели 7 века – ути/кути-гури живеят в съседство с касоги/утиги в Северозападен Кавказ, но не се сливат. През тях минават войските на уните (европейските хуни), които през V век ги повеждат далеч на запад  до днешна Франция, но след смърта на Атила и двамата му сина, третият Ирник ги завръща през Мала Скития (Добруджа) в приазовието и Крим. Тази България Теофан нарекъл „Стара и Велика“. Но в VI век войствените котраги-дуловци (също дошли от Изтока) се свързват с отцепилите се от Исхемѝ (владетел на Западния тюркски каганат) отряди и се обявяват за авари. Така Меотидска България се оказала под тюркски и аварски васалитет и разкъсана на повече от 60 родове. И би била унищожена,  ако не бил Бу-Юрган (кутригур, род Кюнгарт-Дуло), който с брат си Албури/Аспар успели да обеденят всички български родове. Но Албури отишъл да търси династично наследство при аварите и бил вероломно убит. Тогава Бу-Юрган-Телес прекъснал връзките си с тях и потърсил помощ от Византия, за да скрие в Константинопол големия син на Албури, наследникът Курт (там наречен Кубрат – ‚чужд брат‘ на император Иракли). И докато Курт се учил и растял до пълнолетие в царска среда, по-малкият му брат Шамбат (с майка от род Вокил [1], а по-вероятно от древния арменски род на Багратидите дал много Шамбатовци) въртял меча в битки с аварите. По древното династично право – при жив брат - братът би следвало да наследи престола.  Да, но Кубрат не искал наследник на Вокил или Багратидите (макар и по майчина линия)  да го замести и приживе обявил за свой заместник големия си син Бат-Боян. А по-малкият Атиле (по дядова фамилия Аспар-ук), недолюбван от баща си, но фаворит за чичо си Шамбат, Кубрат искал всячески да ги раздели. И вместо да прати по традиция  пълнолетния си син Бат-Боян - негов наследник,заканартикан – командващ „лявото крило на държавата“, той праща там, далеч на изток, Атиле. И така за повече от 20 години той разделя племенника от любимия му чичо. „Лявото крило“ (несъмнено кутригурска традиция от Средна Азия) тогава била огромна територпя от Прикубанието до Волга, от Дарялския/Аланския проход до края на Западен Кавказ, цялата сегашна Абхазия и Кутаиския район в Закавказието – всичко се оказало години наред под властта на Атиле Аспарук. Той построява високо в планината под връх Елбрус крепоста Хумара (‚могъщoто Слънце‘) с огромни квадри (гранитни паралелопипедни блокове) – след години намален прототип на неговата Плиска под Дунава. А когато Кубрат ги напуснал и 3 години вече упралявал „кроткият“ Бат-Баян, войнственият Шамбат потърсил династичното си право и подкрепян от Атиле, започнал братоубийствена война. И А.Аспарук е от рода Кюнгат-Дуло, но армията и народа му – от население на бившата Ирникова държава (уногури/вананди, кутигури, утигури и мн. др.). Аспарук разбил сабаните на Бат-Баян. «Моите хора не разбират сабански език» - заявил Атиле, а страхливият и продажен Бат-Баян, за да победи Шамбат и Атиле, станал васал на хазарите. Тъй като те са дошли от изток, за да спаси народа си Аспарук е трябвало да пресели огромна маса хора (наверно над 3 милиона души) от Западен Кавказ до делтата на Дунава. Трудно е да си представим безкрайния поток от хора (жени-деца-старци) по Таврийската степ и великото недооценено дело на Атиле Аспарук! И това става само 50-60 години преди интересуващия ни период на династична криза в ДБ.

Ако този кратък и непълен ретроспект ни позволява да обсъдим ПРИЧИНИТЕ на династичната криза през средата на VIII век, нека видим кой-кого замества. Трябва да „благодарим“ на всички гръцки и български попове, които са изгорили всичко писано за и през I-то българско царство „под Дунава“ и ни заставят да търсим чужди и далечни източници. Ето какво накратко можахме да съберем.

КЪДЕ-КОГА-КОЙ Е РОД ДУЛО?  

Котрагите (хоти, касоги) са мигранти от Средна Азия през IV век, носители на Таримски етноси, преминали през Алтай и Седморечието - райони, където е популярно и до днес названието на род Дуло. Накрая са били водени на Запад от Булюмар - Дуло [12], а когато стигнали до р. Волга (Ра, Итил) там заварили изпреварилите ги утиги, уруси (средноазиатски утии). Там касоги и утиги се сливат, но гладът ги кара да се спуснат на юг до Предкавказието. Тюркският завоевател Исхемѝ ги включил в подвластния му Западнотюски каганат, а те като карачаевци (‚западно-речните‘) са заселвали анклави в района на кавказка Балкария. Тяхен е езикът „булгар-тюрк“ литературно свързан със Согдиана и Бухара [1], затова част от тях лесно се сродили с военизирания тюркски отряд, самоназвал се авари и потърсили с тях плодородна земя в Панония; тяхни са мнго родове всред които изпъква рода Кюнгарт-Дуло, от който бил Боян (взел при побратимяване с авари името Тубджак) и наследниците му са Бу-Ур-кан и Ал-Бу-ри (Аспар). Първият имал син Белиг, а от него двама внука – Алтсек/Лачин и Кубер/Кубар. А от втория (Аспар) имал също двама внука – Курт (‚Вълчо‘, който Иракли нарекъл Кубрат) и Шамбат (той е втори син и неговото „бат“ не е кутригурски родов белег). Една подчертана особеност на първовладетелите преди да минат Дунава и отразена в „Именика“ е, че са били с „остригани глави“[6] т.е. с чумбаси. Значи и Кубрат и Атиле Аспарук би следвало да са с „остригани глави“. Но от запазен печат познаваме образът на първородния син на Атиле – Тервел, който е с разпуснати до рамената коси! И дори век по късно на един медалион Омуртаг е също с коса до раменете. А в периода от Тервел до Омуртг са точно 66-70-те  „превратаджийски“ години! Не следва ли (обратно на „Именника“), че може би и Аспарук, като реакция към „остриганите“, да е бил с дълги коси? Кланът Кюнгарт-Дуло е имал много „остригани“ боили, но зад „дългокосите“ багаини и войни от родове като Вокил, Угаин и др. е било мнозинството от народа. Създаденото след преселването на Дунава управленско неравновесие нараствало. През времето на внука на Тервел -  Севар/Сувар (724-738), Главният съдия на Държавата (шада идикът), с огромна власт,  избиран от Великия събор, сам наверно от „дългокосите“ систематично травмирал слабохарактерния Севар, докато той ... заболял и умрял. Шада индикът заявил, че Улят – богинята на мора и болестите – поразила целия му род Дуло! След две години регентство на Би-Хатин – жената на Севар, Великият събор избрал за кан Кормисош от род Вокил [1]. (Хор-мес-ош от Бо-кил ≈ Бу-кол/кул)

Управлението на род Дуло било прекъснато. Византийските хронисти писали по-категорично: „Българите, като въстанали, избили господарите си, които произхождали от хански род ...с остригани глави...“ (Теофан Изповедник), а Никифор писал:“Работите пък у хуно-българите се развивали по следния начин. Те, след като се уговорили помежду си, убили тези, които обладавали по родова линия властта над тях...“ Ст.Чурешки [6] синтезирайки събитията определя: „...превратът срещу Дуло е събитие със значими последици за българската История.“ И веднага добавя: „Ранното проникване на християнството в българския управленски кръг обяснява според нас и ПРИЧИНИТЕ за преврата от средата на VIIIв., както и последвалите го междуособици и по-късно, през IХв. тежки кръвопролитни войни с Византия“... Появи се едно обяснение за възможна причина на превратите, но то е необосновано. Разбира се, че Византия след Кубрат е искала да смени тангризма с христианство, но добре знаем, че до Омуртаг включително тя не могла да го направи. А започналата с Кормисош каскада от 10 владетеля: Винех→Телец→Сабин→Паган→Умор→Токту→Телериг→КардамКрумОмуртаг не предполагала проникване на византийска църква в управляващите среди. 

„През 762 г. Телец, събрал голяма войска от славяни, които като влязли в сражение с император Константин V Копроним при Анхиало напуснали българите и отишли при византийците. Затова Телец бил победен с големи загуби и позор за българите. Тази измяна била сурово наказана – същата година кан Телец прогонва 208,000 славяни извън България. Но  това не го спасява - бил е свален за владетел на българите и убит от тях заедно с други първенци от народа…“. Пак Теофан писал: „...но когато Сабин (Са-бан) изпратил веднага пратеници при императора и поискал да сключи мир, българите направили събор и се противопоставили твърдо на Сабин, казвайки: "Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите…" Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и преминал към императора. А българите си поставили друг господар на име Паган (Ба-кан ≈ Бу-кан).”

За всички владетели от тази кохорта е характерно отрицателно отношение към славяните заради нестабилност при договори и ненадеждни войни: кан Телец изгонва 208,000 славяни в Мала Азия; кан Телериг преселва славянското племе берзити в Трансилвания, а взима от македонска територия берсили/барсили/барсула, които са добре познати на българите като близкородствени хора. Положението в България е било разклатено, византийският имп. Константин V Копроним е създал нелегална „партия-агентура «Приятелите на Византия» със задача – унищожение на България“. В 775 г. чрез хитър ход Телериг успял да получи от византийския император списъка на неговите агенти в България. След това заповядал веднага да ги хванат и избият. Вбесен от измамата (казват, че си изскубъл косата!), Константин V още същата година потеглил на наказателен поход срещу Телериг. По пътя починал от сърдечен удар.

 През 813 г. кан Крум след военна кампания изселва 60,000 славяни на север от р. Дунав. През царуването на кан Омуртаг (814-831 г.) драмата със славяните продължава: четири славянски племена от северозапада – тимочани, моравци, браничевци и ободрити, поискват да се присъединят (с земята си) към Франкиската империя, където вече са Панонските славяни. С бързи активни действия Омуртаг си отстоява територията и постига мирен договор с франките. През 820-3 г. Омуртаг строи на р.Камчия крепостта Овеч „за борба със славяни и ромеи“ и помага на император Лъв V да потуши въстанието на Тома-Славянина; Омуртаг провежда не само организирани гонения на християните в България, но лишава и първородния си син Енравота (Ен-Ра-Бу-ту) от престолонаследие поради покръстването му още в юношеска възраст. Известен е диалога на Омуртаг в Одрин с византийски пленен аристократ, комуто показва предимствата на древно-българската религия; известен е и неговия знаменит завет: “Човек и добре да живее - умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за оногова, който го е направил”. Това показва, че поне до средата на IX в. славяните не са съюзник на Дунавските българи, не са интегрирани в държавата им.

А за рода Дуло вече едва ли някой си спомнял.

Продължението следва проф. Борис Атанасов

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.