Или те или ние – няма друга алтернатива

Автор: Няма коментари Сподели:

Новината , че прокуратурата е прекратила преписката по “ Барселона гейт“ не е изненадваща.

Преди време Борисов каза, че в България няма осъдени за корупция, защото няма корупция…

Просто и ясно – като него.

Ето колко е важно съдебната власт да е независима, а магистратите – почтени, компетентни и последователни.Когато това се случи всеки ще носи отговорност за действията си и ще знае, че законът е над всички и се прилага еднакво и справедливо, независимо от социален статус, професия, лобита и т.н.
Това е първата и най- важна задача на едно бъдещо правителство – да осигури условия и хора, които да прилагат законите – наказателни, административни, граждански според действителния им смисъл и еднакво справедливо и безкомпромисно.

Само така може да се създаде респект и уважение към върховенството на закона.

За някои и понякога ще е просто страх от възмездие, но така се започва градежа на тези ценности – с различни послания според характеристиките на социалната нагласа и интелект, но с общо подчинение на принципите на справедливостта.

През ноември 2016 година / за трети път / сезирах ЕК, ЕС и ЕП за наличието на очевиден риск от тежко нарушение на Република България на ценностите, посочени в член 2 от Хартата за правата на Европейския съюз по см. на чл.7 т.1 ДЕС , както и за наличието на тежко и продължаващо нарушение на ценностите, посочени в член 2 от страна на Република България по см. на чл.7 т.2 ДЕС с искане за започване на
на процедурата по чл.7 от ДЕС, респективно чл. 354 от ДФЕС.

Посочих, че българското законодателство позволява Главният прокурор да нарушава основни принципи на Хартата за правата на човека, ЕКПЧОС, Конституцията на РБългария, Кодекса за етично поведение на българските магистрати, да влиза в задкулисни договорки с представители на изпълнителната власт / случаят известен като „Яневагейт“/, да контролира работата на ВСС като налага мнение по определени въпроси, да разпорежда образуването на досъдебни производства в нарушение на принципа за равенство на гражданите пред закона / случаите с Владимира Янева по делото „Червеи“и следователя Петър Петров, на когото дори не беше образувано такова за провокация към подкуп въпреки констатациите на ВКС, да се самосезира избирателно по журналистически материали / например проверката касаеща Министерството на правосъдието от 07.2015 г. и липсата на проверки по много по значими въпроси като например случаите КТБ и извършените от квесторите документни престъпления, случаят ПИБ, изнесен в електронният сайт „Бивол“, случаят относно проверяваните в Лихтенщайн за пране на пари висши български политици и др./,

Образуването на досъдебно производство срещу Главния прокурор е фактически изключено, предвид централизацията на прокуратурата.

От друга страна Главният прокурор е единственото лице, което по силата на закон може да инициира досъдебни производства срещу всеки български гражданин, включително политик, държавен глава, министър председател, министър и др., както и дисциплинарно производство срещу всеки български магистрат.

В ръцете му е съсредоточена огромна власт, без възможността за контрол и санкциониране.

Посочих в коментирания сигнал, че спрямо Главния прокурор в качеството му на член по право на ВСС не може да бъде прилагана мярката „временно отстраняване от длъжност“, но пък съгласно чл.230 от ЗСВ само Главният прокурор е оправомощен да сезира ВСС в случаите когато срещу магистрат е образувано наказателно производство за престъпление извършено в кръга на службата му умишлено – чл.132 от Конституцията на РБ.

Или на практика прокуратурата е в правомощието си да прецени дали постановявайки съдебен акт магистрата е действал в рамките на функционалния си имунитет или умишлено, да повдигне обвинение, да поиска отстраняване на магистрата / в тези случаи временното отстраняване е императивно/ и тези действия са необжалваеми и не подлежат на друг вид контрол относно добросъвестността или обективността му.
В пряка връзка с горното е и нарушението на чл. 47 от Хартата, съгласно който всеки гражданин на Европейският съюз разполага с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.

Качеството на обвиняемо лице се придобива според българският НПК с акта на повдигане на обвинение и привличане, който се обективира в постановление на разследващият орган.

Този акт обаче е изключен от съдебен контрол.

Не подлежи на обжалване и акта с който се образува срещу конкретно лице досъдебно производство.

Преди това лице да бъде привлечено в качеството на обвиняем, разследването може да продължи и продължава дълго време, през което време прокуратурата използува този факт, представяйки справки за образувани срещу съответния гражданин досъдебни производства в подкрепа на тезата си за високата му степен на обществена опасност.

Прокуратурата разполага с правото да квалифицира действията на определено лице като конкретно престъпление, чиято тежест е предпоставка за вземане на съответна мярка на процесуална принуда, както и възможност след изтичане на определен срок в който разследването не е приключило, обвиняемият да поиска разглеждане от съд – т.е. преценката на прокуратурата определя както времето в което ще бъдат ограничени правата на обвиняемия, но и степента на това ограничение.

Преценката на съда относно неправилната квалификация или липсата на престъпление не задължава прокуратурата да прекрати производството по повдигнатото обвинение.

Не е предвидена и процесуална възможност обвиняемият да обжалва постановлението за привличане в качеството на обвиняемо лице.

На практика няма предвидено правно средство за защита срещу едно от най – важните действия на прокуратурата.

Това позволява разследването да продължи по повдигнатото обвинение за продължителен период, в който съществено се променя начина на живот на съответното лице, да не говорим за пораженията на психиката му.

В много случаи тези досъдебни производства се прекратяват поради недоказаност – хипотеза, която съгласно българското законодателство не позволява да се претендира обезщетение.

Доказването е функция и задължение на прокуратурата и след като в обичайно необосновано дълги периоди тя не е изпълнила тези си задължения, гражданинът ли трябва да търпи негативи от некачествената или безотговорна работа на прокуратурата.

Предвидените срокове за разследване не са задължителни и неспазването им, включително неритмичното провеждане на разследването, извършването на епизодични действия не са скрепени с каквито и да е правни последици.Това означава едно лице – обвиняем да бъде поставен за продължително и неопределено време в ситуация да има процесуално качество, променящо живота му и ограничаващо правата му.

Българският гражданин е принуден да чака да се развие производството и да приключи с постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт, да приключат предвидените вътрешно правни процедури и едва тогава да се обърне към Европейският съд.

Времето за това е съществен фактор и много граждани, изтощени от неравната битка с поредица от незаконни действия, срещу които не са предвидени средства за защита предпочита не да се бори за правата си, а да се примири и търпеливо дочака края на производството.

Не е без значение големия брой жалби в Европейският съд / съотнесен към броя осъдени лица и лица с прекратени досъдебни производства и населението на България/, по които безусловно е констатирано грубо нарушение на правата закрепени в ЕКПЧОС, което е аргумент за интензитета на тези нарушения от страна на правоприлагащите органи

Посочих също така, че В Германия, за разлика от България, гражданите и юридическите лица имат право на конституционна жалба до Конституционния съд. Съгласно основния закон на Федерална република Германия, всички граждани и юридически лица имат право да сезират Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават техни основни права и свободи, по ред, определен от закон.

В България това право е опосредствено и предадено на волята не на субектите на правото, а на главния прокурор, президента, правителството, ВКС, ВАС, от поне 48 депутати от НС и омбудсмана. На общоевропейско ниво, правото на защита на нарушени основни човешки права и свободи е предоставено по силата на свободно изразената воля на страните на ЕСПЧ в Страсбург.

По случаят „Яневагейт“, който в действителност даде информацията за къщата в Барселона политици и магистрати изградиха стена, през която да не премине истината и виновните да останат ненаказани.

Председателят на ВАС нарече разговорът от записите „Разговор между женички“, премиерът ги определи като „ разговор между две каки“, принизявайки казаното до битова раздумка във фризьорски салон и отказа публично да чува каквото и е да е във връзка със съдебната система.

Председателят на ДПС Лютви Местан съзря опит за преврат и сваляне на премиера, президентът отказа да вземе конструктивно отношение по случая, парламента мълчеше, ВСС проверяваше кой е направил записите.

Радан Кънев – председател на Реформаторския блок, заяви публично :

 „ Никой не може да бъде толкова смел, ако няма солиден гръб….и този гръб е на криминално проявени лица …с цел да се рекетира Главния прокурор и спре реформата“…

Очевидно е нежеланието на всяка от властите да изясни фактите и да потърси отговорност на замесените в случая висши политици и магистрати.

Посочих също така, че по повод съдебната реформа на второ четене отпаднаха предложенията за създаване на механизми за контрол над действията на Главния прокурор, намаляване на мандата му, въвеждане на изисквания за отчетност, въведе се възможност офшорните фирми да придобиват собственост в България, по който начин да се изпират пари на неогласени лица.

Отговор както на този, така и на останалите сигнали няма.
Няма и да има разследване в България по „Ало, Ваньо“, „Ти си го избра“, „Янева гейт“, „Барселона гейт“ и мн.др.

Трябва да се справим сами.

Длъжни сме!

Или те или ние – няма друга алтернатива.

                                                                                    Румяна Ченалова                                    Image title                                                                                                                     https://svobodnoslovo.eu/

Предишна статия

“Човек и добре да живее – умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за оногова, който го е направил”

Следваща статия

Нека не оставяме в ръцете на „полезните идиоти“ да коментират нашето общо минало!

Други интересни