Tsveta Kirilova
Зъзнат птичките през зимата,
които не отлитнаха от тук.
При Родината непржелимата
сякаш останахме напук.
Изкълваха птичките самотни
Надеждата – последните зрънца.
Ние отчаяни и безпилотни
гледаме с прободени сърца.
Наричаха го враговете – Преход,
изчезващо последно поколение.
Заглъхващото тъжно ехо.
Усещане за погребение!
Зъбят се насреща озверели
овластени родните престъпници.
Къщи празни, опустели
на заминали родоотстъпници.
На какво ли тук да се надяваме?!
Удавници за сламката се хванахме.
България трябва да спасяваме –
само тези които останахме!!!
Иван К. Иванов
