ЛУННАТА МОМА
Луната през прозореца наднича
обла като момина гърда.
Звездите подир нея тичат,
надничайки към нейната среда.
А там една мома с кобилица
със сребърни менци пътува
сама сред здездната навалица
със златно наметало там царува.
Така разказваше ми мама,
когато гледах месечината,
аз търсих лунната мома да зърна
и виках я да дойде във градината.
Да пипна златното и наметало
да литна с нея до луната.
И питах мама има ли стъпало
до Зорницата да стигна, де живей мечтата.
Ирина Кирилова
