Какво се крие зад плана на "Газпром" да строи втори тръбопровод до Германия.

12 Септември, 2015
0 коментара

Един от най-известните руски тостове учи как да правим онова, което искаме, дори и то да е морално укоримо. Вместо да лъжете, че не пиете, но пък в същото време да не изгубите уважението на околните, на въпроса "пиете ли" се отговаря "пия, но с отвращение".

Точно с това отвращение "Газпром" и пет западноевропейски енергийни компании подписаха на 4 септември във Владивосток меморандум за учредяването на консорциум, който да удвои капацитета на "Северен поток" - газопроводът, който свързва Русия с Германия по дъното на Балтийско море. Това се случва само година след осуетяването на "Южен поток" и в момент, когато алтернативата му "Турски поток" е също под въпрос, еврокомисията води антитръстово разследване срещу "Газпром", Брюксел и Кремъл са в конфликт заради Украйна, а ЕС се опитва да намали енергийната си зависимост от Русия.

Сделката размесва картите на европейския газов пазар. Паралелно с подписването на споразумението за "Северен поток 2" бяха приключени и по-рано започнатите размени на активи между европейските и руската компания. BASF получава 25% плюс една акция в участъци 4 и 5 на учимовското поле от Уренгойското газово находище в Западен Сибир, а "Газпром" поема контрола надWINGAS, коятодоскоро съвместно контролираше с BASF/Wintershall. OMV получава още една четвърт от същите полета и предоставя на "Газпром" свои активи в Австрия, които не оповести публично.

Така европейските компании стигат до лелеяната собственост в газови находища в Русия, а руският газов гигант до възможността да стане самостоятелен играч на западноевропейския пазар. Ефектът от всичко това ще бъде не само по-лесно регулаторно одобрение на "Северен поток 2", но интересната възможност BASF и OMV да конкурират "Газпром" на западноевропейския пазара с руски газ. Това е и знак, че руската компания все повече и повече започва да играе по правилата на Брюксел.

Още 55 млрд. куб.м газ покрай Украйна   Новият проект "Северен поток 2" трябва да минава по трасето на сега съществуващия "Северен поток" и да има същия капацитет - 55 млрд. куб.м природен газ годишно, както първия. Ще струва 9.9 млрд. евро и е планиран да заработи през 2019 г. В консорциума New European Pipeline AG "Газпром" ще притежава 51%, E.ON, Shell, OMV и BASF/Wintershall ще имат по 10%, а френската ENGIE - останалите 9%.   По-интересното обаче е друго. След като BASF/Wintershall се оттегли от собствеността в WINGAS, последната става почти едноличен акционер в газопровода "Опал" - сухоземното продължение на "Северен поток". По този начин "Газпром" ще контролира ключовата инфраструктура, но вече няма да се притеснява как да я пълни. Според европейското антимонополно законодателство собственикът на подобно съоръжение не може да използва 100% от капацитета му за собствени нужди, а трябва да допусне външни търговци. Поради тази причина от влизането си в експлоатация през 2011 г. и "Северен поток", и "Опал" така и не успяха да бъдат напълно натоварени. Сега обаче  BASF/Wintershall е независим търговец и няма да има конфликт на интереси като собственик. По този начин "Опал" вече ще може да се използва 100%. Това ще отвори още повече европейския пазар за руски газ, макар и с германска собственост.

Допълнителна стъпка за съобразяване с европейските антимонополни закони беше проведеният преди седмица от "Газпром" търг за продажба на природен газ. Количествата по него трябваше да бъдат доставени до посочено от купувача място в Западна Европа по текуща цена. Досега Русия доставя газ основно по силата на двустранни договори и цени, изчислени спрямо няколко фактора, основно цената на суровия петрол. За четирите дни на търга компанията не съумя да пласира нито един от 127-те лота, в които предлагаше общо 3.2 млрд.куб.м газ, твърди агенция "Интерфакс", като се позовава на вътрешни източници. Те отдават неуспеха на високите цени, поискани от "Газпром". Търгът обаче беше предизвикан от желанието на "Газпром" да намери купувачи за газа си, които сами да го транспортират по неговата инфраструктура и така да се спази европейското законодателство. Както посочва пред "Капитал" Катя Яфимава от Oxford Institute for Energy Studies: "Русия дава все по-ясно да се разбере, че има желание да работи в хармония с ЕК."

А ние къде оставаме

Подписването породи мигновена реакция. На икономическия форум в полския град Криница президентът на страната Анджей Дуда обвини Русия в подкопаване на европейското единство, а Германия - в "предателство" към европейските й партньори и заяви, че "солидарността на Берлин лежи на дъното на Балтийско море". Истината е, че в газовия контекст "солидарност" се превежда на полски като транзитни такси. Почти никой не се съмнява, че новата тръба е опит на Москва да мине покрай Украйна и Полша. Тя "подобно на първия "Северен поток", на "Южен поток" и на "Турски поток" е преди всичко опит за заобикаляне. "Газпром" иска да намали транзитната си зависимост, защото смята, че преносът през Украйна не е безопасен", казва Яфимава.

Основателят на консултантската компания East European Gas Analysis Михаил Корчемкин е по-директен. "Северен поток 2" е чисто политически проект", коментира той за "Капитал". "Първо, много по-скъпо е да доставяш руски газ в Австрия и Италия през Балтийско море, отколкото през Украйна. Второ, зависимостта на ЕС от руско-германските отношения става твърде голяма."

Въпреки това "Северен поток 2 не е заплаха за европейския енергиен пазар", смята Яфимава. Според нея проектът представлява "диверсификация на руския газов внос, а това е добра новина, при положение че Европа ще продължи да е силно зависима от руски енергийни суровини поне до края на 20-те години". Освен това: "Европа ще запази възможността си да решава как ще продължи тръбопроводът по суша, защото наземните съоръжения трябва да се изградят съобразно правилата на третия енергиен пакет." Анализ на Oxford Institute for Energy Studies сочи, че Европа ще намали значително зависимостта си от руски газ от днешните почти 35% след само 15-ина години.

Размяна на местата

Втората част от сделката определено е печеливша за "Газпром", която поема изцяло контрол над газопреносното дружество WINGAS след излизането на Wintershall от него. "Няма начин това излизане да е доброволно", пише анализаторът на The Jamestown Foundation Владимир Сокор. "Точно обратното – Wintershall просперираше в търговията, съхраняването и преноса на газ основно благодарение на гарантираните руски доставки."

Цялата стратегия за ръст и развитие на Wintershall се гради на "специалните отношения" на компанията с "Газпром", казва Сокор пред "Капитал". Заедно с това обаче, макар и движена от "чисто корпоративни интереси", германската компания, която е 100% дъщерно дружество на BASF, "спомага за установяването на "Газпром" като основен играч на германския пазар и пуска руския газов гигант до местната стратегическа инфраструктура", казва той.

Румънският анализатор има право в частта за експанзията на "Газпром" в Германия. От 20 години компанията ползва WINGAS, за да изгражда тръбопроводи и газови хранилища в страната. Историята започва през 1993, когато Wintershall и "Газпром" създават WINGAS, за да продават руски газ в Германия. По това време Wintershall има 65% в консорциума. Същата година Wintershall построява газопроводите Stegal и Midal, които пресичат Германия от изток на запад и от север на юг съответно, както и подземното газохранилище Реден, на 75 км южно от Бремен.

През 1998 г. WINGAS прави газопровода Wedal, който свързва Германия с Белгия. Година по-късно разширява Реден. С капацитет 4.2 млрд. куб.м хранилището става най-голямото в Западна Европа. През 2003 г. "Газпром" влиза на белгийския пазар чрез Wedal и местното подразделение на WINGAS. Самата компания навлиза година по-късно на газовите пазари на Австрия, Франция и Великобритания (там купува и хранилището Солърби), а през 2005 г. – и на чешкия пазар. По това време WINGAS започва да строи в Австрия хранилището край Хайдах, близо до границата с Германия.

През 2008 Wintershall губи доминиращата си позиция във WINGAS, като приема преразпределяне на акциите и вече има 50.02% срещу 49.98% за "Газпром". В този момент руската компания вече е съпритежател на 2300 км газовопровод в Германия.

През 2011 г. WINGAS разширява хранилището в Хайдах до 2.6 млрд. куб.м. Пак тогава завършва газопровода "Опал", който слиза от балтийското крайбрежие на Германия до границата с Чехия. С капацитет от 36 млрд. куб.м годишно той е най-големият надземен газопровод в Западна Европа. Заедно с газопровода NEL, който компанията пуска през 2013 г. и има капацитет 20 млрд. куб.м. газ годишно, разчитат изцяло на доставки от "Северен поток".

През 2013 г. "Газпром" обявява намерението си да поеме пълен контрол над дъщерното дружество Astora, което управлява находищата в Реден, Хайдах и Йемгум с общ капацитет 8 млрд. куб.м. През декември BASF и "Газпром" се договарят за размяна на активи, с която руското дружество ще управлява изцяло съхранението и транзита на газ от "Северен поток", както и разпространението му в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Франция и Чехия. Сделката е одобрена от еврокомисията, но е временно замразена заради кризата в Украйна. Миналата седмица "Газпром" все пак получи всичко това.

В добавка руската компания взе 50% в дъщерното дружество Wintershall Noordzee B.V., което се занимава с проучване и добив на петрол и газ в южната част на Северно море. Всички отстъпени на "Газпром" активи имат оборот от 12.2 млрд. евро през 2014 г. и около 260 млн. евро оперативна печалба.

Интересно е, че през последните шест години, в които Wintershall ударно отстъпва бизнеса на руския си партньор, германската компания се ръководи от Райнер Зеле. Същият, който от този юли оглави австрийския енергиен гигант OMV, който също сключи успоредно с BASF сделка с "Тазпром" за прехвърляне на активи. Според нея OMV ще вземе 25% минус една акция от 3-и и 4-и блок в същото западносибирско находище като Wintershall. "Газпром" пък ще придобие активи в Австрия, които OMV не оповести.

В крайна сметка "размяната на активи се превръща в размяна на местата", коментира Сокор. BASF и OMV ще започнат да добиват газ край Уренгой, а "Газпром" ще докарва, съхранява и продава ресурса в Европа. Несъмнената полза за "Газпром" е, че от една страна, ще може да оползотвори местните си активи, които заради санкциите трудно може сама да разработва в момента, допълва пред "Капитал" Георг Захман, енергиен експерт от брюкселския научен институт Bruegel. "От друга страна, руснаците получават стабилен приход в Европа, за който при това не се изисква кой знае каква инвестиция." Според Захман ползата за BASF е, че получава достъп до едно от най-евтините находища на газ в Европа.

Газ за всички


Оценката на Захман за евтиния газ от Ачимското поле може да е пресилена, защото добивът там е по-скъп в сравнение с всички останали полета в Уренгойското находище. BASF няма как да не го знае. Компанията преговаря от 1998 г. точно за тези участъци. Смята се, че те съдържат общо 274 млрд. куб.м природен газ и 74 млн. тона кондензат, равен на 2.4 млрд. барела петролен еквивалент. Предвижда се добивът да започне през 2019 г. с обем 8 млрд. куб.м газ годишно. По-важното според Захман в тази размяна обаче е, че тя е договорена "при коренно различни условия, когато цените на петрола и доставките на газ за Европа бяха два пъти по-големи от днес, а Русия не бе смятана за  рисков доставчик на суровини".

Всъщност по-важната част в тази сделка, но и в новата тръба, лежи не на дъното на Балтийско море, а далеч на изток, подчертава в бележка до клиентите си Saxo Group. "Ако "Северен поток-2" вкарва в Европа нови количества газ, както "Газпром" твърди, а не отбива газ от украинския транзит, това вероятно ще сложи край на газовия проект "Алтай", посочва експертката по руска енергетика към датската банка Надя Казакова. Нейните изчисления показват, че при 110 млрд. куб.м газ годишно към Европа през удвоения "Северен поток", 61 млрд. куб.м газ за Китай от "Славата на Сибир" и неясни засега количества към "Турски поток" "Газпром ще се затрудни да доставя газ за всички.

Въпреки това "Газпром" не се отказва от договора с китайския си партньор за газопровода "Славата на Сибир" за 55 млрд. долара, макар пазарната капитализация на руската компания да възлиза на едва 49.7 млрд. долара. Според Корчемкин упорството идва оттам, че парите за изграждането на руската част от трасето ще отидат в близки до властта бизнесмени и Кремъл не иска да се отказва от това.

Затова е повече от очевидно, че "Газпром" няма пари за нов тръбопровод, да не говорим, че няма търсене на европейския пазар за допълнително газ от Русия", посочва Корчемкин. Според него "проектът няма да се осъществи", точно както "Турски поток" бе обречен от самото си начало". Яфимава не е толкова крайна. Тя смята, че има място и за двата проекта, като евентуално "Турски поток" ще остане във варианта, обявен преди седмица от "Газпром" - единствено като трасе за задоволяване на турския пазар. "По-нататъшното разширяване на "Турски поток" изглежда нерентабилно, особено ако "Северен поток 2" бъде завършен", казва тя. "Северен поток 2" е много по-устойчив проект от турския, защото ще доставя газ за по-големи пазари."

Двете виждания остават хипотези, докато проектите не се превърнат в реалност. Дотогава единствените ползи от подписания на 4 септември меморандум остават последвалите веднага след това сделки за размяна на активи на "Газпром" с BASF и OMV. Сякаш за тези сделки говори краят на поучителния руски тост. Той завършва с думите: "Нека пием за истинските мъже, защото дори и да подпийваме, ние го правим с отвращение." В случая с "Газпром" и петте европейски компании това може да звучи като: "Подписваме, но с отвращение." Остава и Брюксел да повярва.
 

http://www.capital.bg/

ЕТИКЕТИ: енергетика;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.