ДВАМА БУДИТЕЛИ

24 Октомври, 2019
0 коментара

Антон Пан е влашки писател, поет, композитор и фолклорист. Родоначалник на местната музикална фолклористика и като такъв способствал за възникването на румънския литературен език. Автор на музиката на румънския химн.

Напуска родния Сливен 15-годишен, след като семейството му е пленено и заселено в Бесарабия по време на руско-турската война (1806 – 1812). Мести се в Букурещ през 1810 г., а през 1821 г. се заселва в Брашов, където е главен учител в първото румънско училище. Междувременно става военен музикант и съставя 27 труда като композитор, фолклорист, певец, учител, музикален педагог, издател. Пише изцяло на румънска кирилица. През 1843 г. закупува типографска преса на която печати на румънска кирилица. Днес тази преса е реставрирана и може да се види в Брашов в първата румънска школа.

Днес в музея на първото румънско училище може да се види реставрираната старовремска класна стая носеща името на големия румънски просветител. В училището е преподавал и Петър Берон на когото Пан помага финансово да издаде известния днес „Рибен буквар“. [1]

                                                                               https://bg.wikipedia.org/wiki/

                    Здравейте,

                                    споделям интересен текст от човек, който имам честта лично да познавам,
                                                                                                                         Адриан Василев от Русе.

                                 Поздрави!

                                                                                                                              Виктор Арабаджийски

Приятели от двата бряга на Дунава, ако пътят ви, по различни поводи, мине някога през Брашов, въведете в оная хитра джаджа, която чрез невидим спътник и благо гласче ви сочи желания път, адреса PIATA UNIRI
 Ще ви отведе на спретнат площад пред църквата „Св. Николай“. Малко по-сгушена вляво е една скромна сграда градена през 1760 г. Първото Румънско училище! Таксата е символична. Вътре ще ви лъхне онази неопределена миризма на старите балкански къщи – дъхът на миналото. Ох, какви богатства има в тази къща! 4000 старопечатни книги и документи написани предимно на кирилица. Между тях има и писма с подписа на Св. Патриарх Евтимий, а от корицата на книгата „История на крепостта Велико Търново“ ще видите силует напомнящ за сегашната Патриаршеска Църква на Царевец… Качете се горе, на етажа. Забравете за миг принтерите и копирните машини! Пред вас в плът и кръв, от желязо и дърво е стара печатна преса. На повече от 200 години. И забравете за миг панаира на суетата, защото от тази преса е излязъл през 1824 г Рибният Буквар. А защо в Брашов? Вероятно защото Петър Берон в Брашов е направил прощъпалника си в образованието. Същият Петър Берон, комуто в Сорбоната са предлагали професорска катедра, ако се преименува на Пиер Барон. Но той отказал, запазвайки българското си име. И завещал цялото си наследство за Българската Мъжка гимназия в Одрин. И се поклонете пред тази печатна преса. Нищо, че няма душа! Аз се прекръстих пред нея.
А в партера има зала, която точно възпроизвежда класна стая от преди 200 години. С чиновете, мастилниците и пачите пера. И с черните рабоши – онези плочки, върху които се е „писало и брисало“. Големи са колкото днешните ученически таблети. И точно тази зала се нарича „Антон Пан“. Не само защото този великан на просветата е преподавал тук. Много румънци го сочат като един от тримата основоположници на модерния румънски език, знаменит музикален педагог, радетел за отделяне на фанариотското влияние от румънската култура. Великият Еминеску го нарича „синът на Пепеляшка, мъдър като пословица“. До къде ли би стигнал Антон Пантелеймонов – син на сливенски бакърджия, ако превратностите на съдбата и руско-турските войни не бяха захвърлили майка му – вдовица с три деца първо в Кишинев, а после – в Букурещ. Там той учи, попива румънския език и култура, проявява се като знаков музикален педагог. Съдбата го превръща в „румънски българин“ изцяло отдаден на румънската култура. А когато идва огнената 1848 година той написва музика към стиховете: „Румънецо, вдигни се от този сън мъртвешки, Във който потопи те дивашкият тиран…“! Съвременниците му го нарекли „румънската Марсилеза“ а днешна Румъния го е приела за държавен химн.
Брашов, Първото Румънско училище, Петър Берон, Антон Пан. Има книги и песни, пред които всичките критици мълчат, защото могат само да застанат мирно и да кажат „Шапки долу!“    

                                                                                                         Адриан Василев

Уважаеми г-н Арабаджийски  Виктор,
               

Днес Вие с Вашата информация от г-н Адриан Василев (Русе), ме върнахте точно  71  години назад! Във времето няма връщане, ако  човек знае и  помни всичко, то е сега!
                          1948  г  месец МАЙ
               Българският  детски хор "БОДРА   СМЯНА" , бе на първото си задгранично турне  в  Румъния. Бях от неговото създаване (1946), хористка и солистка, дълги години. Разнасяхме славата на България по широкият СВЯТ  у нас и далече зад  пределите на РОДИНАТА... Ето какво имахме щастието да видим и да се докоснем в онази далечна година, в Румъния. След блестящите си концерти в Букурещ , в "АТЕНЕУМ РОМАН "обиколихме  цяла та  страна ... Домът на  Ботев и Иванка в Букорещ, заедно с училището. които днес не съществуват, езерото Скънтея, Плоещ, Гюрггево, Синая  и какво ли не... Но най -интересното за всички ни бе нашият престой, концетти и обиколки в Брашов. Спомням си и днес с огромно вълнение за печатарската машина на  която  е напечатен "Рибеният буквар", имам спомен за  домът на Петър  Берон, където ни водиха  и още, и още... 

И разбира се за  румънският химн, който ние  пеехме и неговият БЪЛГАРСКИ създател АНТОН ПАН!!!

                            Уникални факти ,за които ние сме длъжни да помним,пишем и знаем !
                            Оставам с огромно уважение  към Вас г-н Арабаджийски и г-н Адриан Василев !

                                                  Таня  Доганов-Христова

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.