Бончо Бочев: Винаги се чувствах неподготвен, малък и слаб пред огромните възприемателни способности на децата

Автор: Няма коментари Сподели:

„Той имаше невероятни жестове. Рисуваше човечета на сцената, фигури, какво ли не правеше, и това го пренасяше на сцената като че ли пак от репетиционния цикъл, където през цялото време несъзнателно беше безкрайно занимателен. Умееше образно, не чрез речта си, а чрез цялото си присъствие да увлече децата около себе си, да ги накара да му повярват“ – казва в интервю от 1989 година проф. Васил Арнаудов за детския хоров диригент Бончо Бочев. В спомените на своите колеги, а сигурно и на всички хористи, преминали Бончобочевата школа, той не просто дирижираше, а „играеше и като драматичен актьор физически се превъплъщаваше в различни образи според характера на музиката“, пише през 2010 година диригентът Емил Янев, обрисувайки нестихващата потребност на Бочев да докосне детската душа чрез музиката и оттам да извае едно съвършено звучене.

Бончо Бочев (1 декември 1899 – 22 май 1975) прекарва детските си години в село Поликраище, Великотърновско, където след дипломирането си като учител в историко-филологически профил се завръща да преподава в местното училище. И макар че няма професионално музикално образование, той взема и часовете по пеене. Вокалните упражнения и контактът с децата откриват неочаквани хоризонти пред младия учител. Той започва да се образова сам в хоровото изкуство и в последствие ръководи училищни хорове. 20 години по-късно Бончо Бочев е вече уважаван диригент и музикален педагог, открояващ се със своя мащабен замах и подход в работата си с деца. През 1946 година основава хор „Бодра смяна“, който още тогава се превръща в „институция“ на детското хорово пеене у нас. В разговор от 1967 г. за Националното радио Бочев си спомня за своето нотно пътешествие от Поликраищния хор до „Бодра смяна“:

      „Цял ден готвех упражненията си за уроците по пеене, а децата ги усвояваха само за 15-20 минути…“

„При музикалната си дейност аз съм самоук. Учи ме самата работа с децата – продължава своя радиоразговор диригентът. – Но учих се от приятели и другари. От тях първо трябва да се спомене нашият голям музикален педагог Борис Тричков, а после и словенският детски диригент Август Шулигой. Особено много държа на композитора Георги Димитров, на Крум Бояджиев и на Димитър Гончаров. Всички те имаха висока мярка за музикално-певческите възможности на децата, която аз възприех като ръководно начало при работата си. Аз никак не съм съгласен с ония музикални педагози, които често казват: Това е трудно или това е невъзможно за деца. Или давайте им по-леки и простички песни. Или, не ги мъчете с нотно пеене! Както всички деца по света, така и децата на нашия народ, децата от „Бодра смяна“ специално, красноречиво опровергават това недоверие. Децата всичко могат. В някои случаи по-добре и от възрастните, стига да се работи правилно с тях и да бъдат обичани!“

Методиката на Бончо Бочев допринася съществено за развитието на българското хорово изкуство. Той въвежда нови художествени и педагогически изисквания в детското хорово пеене. Неговата работа, съпътствана от едно искрено доверие в потенциала на детето, дава ново социално измерение на хоровата ни дейност изобщо. Репертоарните му изисквания доближават детското изпълнителското изкуство до световната класика и същевременно дават нов тласък на българското композиторско творчество. „Бодра смяна“ изпълнява творби, композирани от Георги Димитров, Светослав Обретенов, Филип Кутев, Любомир Пипков и др., някои от които са написани специално за хора.

„Той беше особена фигура, самоук професионалист, т.е. до такава дълбока степен влязъл в природата на детските гласове и тяхното събиране във фокуса на диригентската дейност, което от само себе си го е извел на равнището на професионалиста – споделя през 1989 година Васил Арнаудов, определяйки уникалната същност на диригента. – Аз не бих могъл да отделя мануалната техника на Бончо Бочев от цялостното му присъствие сценично, пък и по време на репетиция, когато той контактуваше със своя колектив. Силата на внушението на Бочев не се състоеше само в неговите ръце. Такива случаи има много в диригентската практика, когато във всички случаи слушателят в залата усеща присъствието на диригента чрез неговия жест или ако го наблюдава насреща анфас, може да забележи, че ръцете му са безкрайно изразителни при едно абсолютно безжизнено лице. Мисля, че това беше уникално при Бончо Бочев, че цялата му същност излъчваше и не само излъчваше, но умееше да внушава, и не само умееше да внушава, а умееше да изисква от малките изпълнители онова, което той предварително си е наумил за произведението, което го е търсил по време на целия репетиционен цикъл.“ Една от творбите под диригентството на Бочев остава ярък отпечатък в съзнанието на Арнаудов – „Жълта пеперуда“ от Любомир Пипков. Чуйте неин запис, продуциран от БНР:

      „Жълта пеперуда“ в изпълнение на хор „Бодра смяна“, диригент Бончо Бочев – запис 1967 г.   

По тази публикация работи Анна Капитанова                       

https://archives.bnr.bg/18047/boncho-bochev-vinagi-se-chuvstvah-nepodgotven-malak-i-slab-pred-ogromnite-vazpriematelni-sposobnosti-na-detsata/

Предишна статия

Таня Доганова-Христова за премиерата на АНГЕЛОГЛАСНИЯТ във Варна

Следваща статия

Лидерът на Атака Волен Сидеров заяви, че ще тества новия главен прокурор Иван Гешев като му изпрати папка със сигнали…

Други интересни