Българите на Аспарух са българи – народ, който е заемал особено място в средата на народите от древността ...

06 Юни, 2020
0 коментара

                         КЪДЕ-КОГА-КОЙ Е РОД ВОКИЛ?  

За този род сведенията са още по-малко. Щом се отнася до Ирникови Закавказки българи следва да се търсят в съвсем други източници. Затова критично-важни са арменските ([8], [11] и мн.др.). Без да ровим огромния слой Закавказки и Близко-източни източници и приемем по Хевонд [8], че българите са сармати – това ни отпраща още по-наюг до езерата Ван и Урмия, до планините Загрос [9]. В древни времена там може да намерим само подобия на названието българи (бул-гар ≈ бу-лу-гур) или Вокил (както по-горе вече променено на Бу-кил/кол). Години употребихме да научим нещо от езика ползван от народа булуи и съставихме „речник“, който ни позволи да разбиране етимологията на много древно-български термини [13]. По-горе всички сричкови записи в червено са вече обмислени. Така нашият родоначалник Авитохол в сричков (силабичен) запис ави-то-холаби-ту-кол/кул можем да „преведем“ прародител (аби) от страната (ту) на заселването (кул/кол)‘. Но думата е родствена на Вокил = Бу-кил/кол/кул и явно е ‚българин от страната на заселването‘. Хевонд ни казва, че сме били закавказки сармати от района на Кут-а/сзи, а на среднивековна карта намираме (виж [7]), че ТОЧНО ТАМ е записано КОЛ! Арменският свещеник Колбатси е родом от Колбк – селище от тази област [14]. Произходът на кимирите – един от главните етноси в Азовско-Кубанските българи – също ни води към булуйска Замуа и Манна [15], които са били поробвани и са били част от семитски Асиро-Вавилония. И тук е разковничето, защо българите са били „приемани за семити“ в безименния Латински Хронограф от 456 г. [9] и „възкресява“ един пренебрегван запис в „Именника“: „Преди споменатите асирийски царе  (имайки предвид българските, започвайки от Авитохол до Умар) царува, както беше казано, цар Навуходоносор (Набу-ху-доно-сар)”. Българските владетели от „Именника...” са наречени изрично „асирийски царе управлявали след Навуходоносор”. Т.е. за анонимния автор на „Елински и римски летописец” българските владетели са късни владетели на Асирия. Това е загадка без отговор досега! Но от написаното по-горе отговорът е ясен – своеобразно е показан произхода на Дунавска България, която не е от Алтайските степи, а има Близкоизточен произход, продължител на Замуаските и Манейски българи!

За този произход са пели западно-родопци, които Веркович събрал и записал „под прикритие“ като „Веда словена“ [16]. Забележете: там главният герой е КОЛчо/КОЛьо, а не Николай и той търси „чудно биле“ от градината на майка си от другата страна на Черно море. Нали на картите зад Източното Черноморие е страната КОЛ? А в „Речника“ ми ‚кул‘ е ‚заселване‘. Както ‚лар‘ за древните булуи = лулуби е значело‚ "планина" и затова тяхната най-висока планина в Загрос и до днес се нарича Куллар. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Династичните преврати през VIII век са резултат от етническата хетерогенност на Аспаруховата държава. Кутригурският род, разпръснат от Бат-Баян (останал на Днепър, на Котраг (казват на Волга), на Елтсег/Лачин (сериозно избит от баварците, преселен в Ломбардия) и на Кубер (заселен в Керамсийско поле), не могъл да запази върховенството в управлението на държавата. „Мястото на Ирник в списъка на князе е ключово [6]. Наставката "ун" е един вид легитимност за управлението, низхождаща най-вероятно към традицията на властта в Източна Европа след смъртта на Атила.“ А „ук“ е ‚наследник‘, което съчетано УН-УК – ‚велик наследник‘ е названието на символичния шумерски град, който семитите-акади наричали Урук. И тъй-както „син“ от бог на Луната при последните е достигнал до гр. Синоп (‚син-аб‘- град на кимирите на Малоазийския бряг на Черно море), а срещу него на Таманския полуостров някога са живяли родствени нам синти, сродили се с нашите траки (за да ни оставят Персин – остров на Дунава), така и в нашия език – за баба ми ‚унука‘ има точно същия смисъл.

Всички наши първовладетели до Омуртаг включително са имали два основни врага: ромеите и славяните. Ирниковите българи са били мост между сармато-кимирийското минало и Аспаруховите хора главно в осъзнатата държавност.

Прав е бил Н.Державин, когато писал: „Българите на Аспарух са БЪЛГАРИ, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши и т.н. Българите на Аспарух са българи – народ, който е заемал особено място в средата на народите от древността ... Българският народ е един от най-древните народи върху територията на Европа ... и това е първото, в което науката трябва да помогне на народа – да се възвърне той към самия себе си [17].”

-----------------------------------------

PS: Думите в червено и на срички са транформирани по лингвистични правила и повечето от тях за нас имат смислов „превод“. Тук не са дадени повече от „преводите“, за да не се утежни текста. Някои са дадени в  [13] и други статии на автора или подлежат на отделно публикуване.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Иман Б. "Български летописи - Джагфар тарихи”, т. ІІІ, с. 96-103), изд, Оренбург, (1994).

  2. Москов, М.Именник на българските ханове”, изд.“Петър Берон“, С., с. 24-25 (1988).

  3. Рашев, Р. „Прабългарите през V-VII век.“, изд. Орбел, София, (2005). 

  4. Бешевлиев. В. “Първобългарите. История, бит и култура”. Пловдив (2008).

  5. ДобревП. - Царственик на българското достолепие, изд.”Ив.Вазов”, С., (1998).

  6. Чурешки Ст. Именникът на българските князе“, (2012).

  7. Атанасов Б. - „Към корените на Дунавските българи“, в сб. „Български исторически

  четения – Предания и сказания в Българската история“, стр. 41-73, Андари, (2017).

8. Хевонд  „История на халифите от вартапет Хевонд – писател от VIII век”, изд. в Paris

 (1856); в  СПб прев. К.Патканов (1862).

9. АтанасовБ. – „Зизаис от сарматите-виктохоли и поява на българското име в Европа в IV

 в.“, Сб. „XXIII национална конференция „България в световната история и цивилизации –дух и култура.Паметни събития и личности” Варна, 24-25 ноември (2018).

10. Yunusbayev B., Metspalu M., Jãrve M., Kutuev I., Rootsi S., … Underhill P.A., Kivisild T.,

      Villems R. “The Caucasus as an Asymmetric Semipermeable Barrier to Ancient Human

           Migrations”, Mol. Biol. Evolution, 29 (1) 359-65 (2012).   (DOI:10.1093/molbev/msr221)       

          http://www.ncbi.nih.gov/geo/query/acc.cgi?acc=CGE37342

11. Хоренаци М.История Армении“, Ред. С. Аревшатян,. Ереван (1990) или Хоренацѝ

  Мовсес – «История Армении», 3х2 книги, Ред. Г. Саркисян, Ереван, Айастан, (1990).

12. Савов,  Ив. Скритата имперска история на българите (IV-VII век)“, (2016). 

http://Bulgarnation.com

  1. Атанасов Б. –Бележки по древна българска етимология“, сп. „Ави-тохол“, кн.40, стр.5-

     10, (2017).

  1. Голийски П. „Армения и иранският свят (I-V век)“, изд. „Тангра“, София (2013).

  2. Атанасов Б. – „Кимирите - «северняци» (ГИМИР-РА) от лулубу-кутийска МАННА“, XX 

национална конференция  „България в световната история и цивилизации – дух и 

култура“, Варна, (2019).

  1. Попов Св.Загадките на българската веда - «ВЕДА СЛОВЕНА» - ехо от хилядолетията

Варна, (2018).

  1. Державин Н.

                                                проф. Борис Атанасов

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.