На връх “Хаджи Димитър” в подножието на ,, Бузлуджа” днес бяха отбелязани 149 години от гибелта на Хаджи Димитър, предаде репортер на БГНЕС.
120 членове на Национално дружество „Традиция“ от 20 клуба в страната направиха историческа възстановка на боевете на върха, където на 18 юли 1868 г. става последното сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
В битката е убит и войводата Хаджи Димитър. В образа на войводата се превъплъти председателят на местния клуб на ,,Традиция,,-Николай Байнов.
Десетки граждани поднесоха цветя пред паметника на героя.За следващата юбилейна годишнина от гибелта на войводата от национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ са инициирали отсичането на специална монета и пощенска марка с образа на Хаджи Димитър.
Прочети още на: http://www.bgnes.com/video/video/4523258/
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
“Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!”
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3158&Level=1
