12 неща, които трябва да знаем за Великия пост.

12 Март, 2016
0 коментара

Image title


                                  Смирението е първото стъпало към духовно съвършенство

13 март тази година е Неделята на Сирни заговезни, наричана още Прощална. На нея хората взаимно прощаваме греховните си помисли и деяния към другите, а Църквата призова вярващите да пречистят душите, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. Прошката е сред великите символи на човешкия морал. От нея започва пречистването - духовно и физическо, което се извършва с постите.
А от утре започва най-дългият и най-суров 40-дневен пост. Основното в него е покаянието, затова се наричат още Покаятелни пости. “Лек и благодатен пост”, ще си казват в понеделник хората не само на богослужения в църкви, но и по имейли, скайп, фейсбук, туитър и т.н.

Да припомним, че най-строги във въздържанието са първата и последната, наречена Страстна седмица. На 25 март - Благовещение, и на 24 април - Връбница/Цветница, се разрешава риба.

На 27 и 29 април - сряда и петък, е строг пост, тъй като в сряда Юда предава Христос, а в петък той е разпнат на кръста, затова не се яде и пие нищо. На 1 май е Възкресение Христово. Дотогава ни чака дълъг и суров пост.
Започва се
със смирение,

защото това е първото от 33-те стъпала в стълбата на християнските добродетели, описани от св. Йоан Лествичник. Без това първо стъпало - смирението, стълбата ще рухне, казва той в книгата си “Лествица” (стълба). През Великия пост Църквата припомня тази стълба и приканва християните да се изкачват по пътя на духовното съвършенство.
Евангелското слово на Матей е пределно ясно: “Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец”. Простете и ще бъдете спасени. “Не съдете, за да не бъдете съдени”, учи Господ и сочи, че пътят на любовта към хората започва с неосъждането.

“Но докато Христос ни прощава и помилва, ние съдим и броим греховете на ближния. И чрез съда погиваме. Нали където има съд, там няма любов. А където няма любов, там няма спасение. Само любовта е способна по всяко време да бъде адвокат и само любовта прикрива откритото на своя брат”, казва руският архимандрит Иоан Крестянкин в словото си през 1994 г. Той припомня, че Великият пост ни дава двата най-важни урока:
да не съдим и да
не съблазняваме

И въздържанието да ни научи да виждаме, да съдим и осъждаме единствено самия себе си - този, когото единствено познаваме истински, всестранно и дълбоко. И само този съд над себе си ще бъде за спасение и ще изтръгне спасителния вопъл: “Господи, помилуй мене грешния”. За да започне чудото на нашето спасение.

Всичко това е възможно, ако потъпчем гордостта у себе си. Гордостта и гневът са най-голям грях и пречка по пътя на духовността, смятат светите отци, които казват: “Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист, да измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? Видиш ли беден, не се отвръщай от него, а му помогни с каквото можеш. Не завиждай никому, не осъждай никого, не поглеждай с пожелание. Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!”

Това идва да рече, че по време на постите вярващият трябва да отсече волята, да се смири и да подчини егото и гордостта си, като се посвети на Бог. Постът е посветен на страданията на Христос, който е постил 40 дни в пустинята.

1. Постът започва с прошка

Неделята на Сирни заговезни се нарича още Прощална. На нея за последно се заговява със сирене, яйца и мляко, защото от следващия ден започва дългия 40-дневен пост.

Сирни заговезни е празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на накърнената волю или неволю човешката взаимност и уважение. От прастари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само духовно силният с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Затова на този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос.
Прошката се иска и дава на вечернята и след нея. Като първа крачка към Великия пост всеки прави всичко възможно да се примири с всички. След този ден до Великден настъпва строгият пост.

2. Постът - първият договор на човек с Господ

№2


Постът е първият договор, който Господ сключва с човека, след като го е създал. Адам и Ева са могли да вкусят от плодовете на всички райски дървета с изключение на дървото за познаване на добро и зло. Но още първите хора са се издънили. Те нарушили този завет и не изпълнили Божията заповед за поста. Изяждането на ябълката от Адам е първородният грях на хората, заради който човечеството е изгонено от рая и от вечното блаженство.
Но на хората е даден шанс за спасение. Той е в 40-дневния Велик пост, за който сам Господ дава пример в пустинята, като устоява на изкусителя с пост и молитва. Така показва на хората пътя на борбата с греха. И че рая, който сме загубили, може да намерим и придобием с покаяние и велико въздържание. С пост и молитва.

3. Така даваме десятък на Господ

B поста е закодиран и друг смисъл - да дариш една десета част от дните си в годината на Господ.
Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали.
Срещу десятъка Бог им дарявал благословението си за техните дела. Оттук и светите апостоли постановили времето на Великия пост, или още св. Четиридесетница (като се изключат неделите, остават 36 дни), да се посвети на Бог, за да очистим натрупаните през годината грехове и да бъдем благословени в делата си.

4. Храни се като просяк

№4


Великденският пост е най-строгият в годината. Светите отци казват, че тогава трябва да се храним като просяци. Великите пости допускат само растителна храна. Има само два дни, през които е разрешено да се яде риба - на Благовещение и на Връбница. През останалото време обаче е позволено да се храним с октоподи, стриди, раци и охлюви, тъй като безгръбначните животни се смятат за постна храна.

В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се разрешава и вино.

До 1944 г. постът в България е бил много по-строг. Кръчмите били затваряни в първата и в последната седмица от Великите пости, а в Русия преди революцията затваряли и театрите. При монасите постите са по правило най-строги. В манастирите е прието първите 3 дни след Сирни заговезни да не се яде и пие вода. Гладува се и по ден от всяка седмица на постите.

5. От поста са освободени деца, старци и болни

Болни, бременни, деца и старци да не постят. Православието е особено снизходително към тях и ги освобождава от строгия пост. Ако пък някой въпреки това се реши, то задължително да се посъветва с лекар. Заговяването след дългите пости също трябва да става много внимателно и постепенно.

При тоталното отказване от храна могат да се появат значителни рискове за здравето - по време на такова постене организмът се стреми да покрие по някакъв начин потребностите си от белтъчини, затова започва да разгражда протеина в мускулите и те отслабват. От това може да бъде засегнат и сърдечният мускул, което е опасно за хора със сърдечни заболявания. Диабетици, раково болни, хора с хронични заболявания и бременни жени трябва да се откажат от поста. А и при здрави хора могат да възникнат проблеми при отслабена имунна система.

6. През изповед и причастие към нов дух в здраво тяло

№6


Преди поста поискайте благословия от вашия духовник. След постене още в края на първата седмица се изповядайте и вземете причастие. Това се прави и в края на постите преди Великден.

Много хора разказват след пости, когато вече почти са забравили вкуса на месото, алкохола и цигарите, че се чувстват великолепно, с нови импулси и желание да променят изцяло начина си на живот и хранене. Това е така, защото организмът се прочиства основно и освобождава от натрупаните шлаки и отрови. Освен това се самосъбуждат вътрешните лечебни сили у човека.

Хубаво е предварително да се направи план.

Може да се храним по малко от 3 до 5 пъти дневно. Добър помощник ще ни бъдат плодовете, зеленчуците, билковият чай и водата. Най-трудни са първите 3 дни за онези, които нямат опит.

7. Духовното въздържание е най-важно

Постът не е само телесен, а духовен. Храната е важна, но по-важна е духовната част в поста, иначе се превръща в обикновена диета. Аскетизмът не се заключава само в храната, а и в начина на живот - смиреност, а не показност, скромност, а не самохвалене, отдаденост на пост и молитва, а не веселие и гуляи.

№7

В основата на поста е молитвата, затова той е изпитание на духа и на волята. Постът е борба между плътта и духа, в която телесното тлее, а вътрешното, духовното, става силно.

Целта му е да се пречисти и укрепне духовно човек и да разпредели силите си през цялата година. Светите отци казват: Ние не сме телоубийци, а страстоубийци - на гордостта и плътските грехове.

8. Ласки - само по тъмно и само със съпруга

№8


Основното в поста е покаянието, затова се наричат още Покаятелни пости. Затова първо хората се опрощават и молят Господ за прошка. Прощавайте, за да ви прости и на вас Господ. Оттук започва пречистването - духовно и физическо, което се извършва с постите.

Постът, в основата на който е молитвата, е изпитание на духа и на волята. Той не е средство, а цел да се възвиси духовно човек.
Препоръчително е съпружеското въздържание. Все пак някои допускат ласки в леглото, но те трябва да са по тъмно, преди още да се развидели.

9. Загаси телевизора и не се хвали, че постиш

"Мярката на въздържанието не се ограничава с храната и питието, а се простира и върху разговорите, привичките, съня, дрехите, развлеченията, чувствата. Във всичко това трябва да има мярка на въздържание", казва св. Йоан Пророк. Пускайте телевизора само за новините, не гледайте зрелища, ограничете развлеченията.
Кощунство е да се хвалиш и гордееш с въздържанието - то е таен подвиг, за който други не трябва да разбират. Въздържанието трябва да е умерено и разумно, да не се прави по принуда и да не се нарушава дадената от Бога свобода на всеки християнин.

10. През поста не се жени и не се прави помен за починали

Във времето до Великден е греховно не само да се блажи, но и да се мине под венчило. Венчание не се позволява от Сирни заговезни до вторник от Светлата седмица, която е на 3 май. Синодът е изпратил окръжно до свещениците и всеки от тях ще откаже да венчае, иначе става нарушител, защото тласка към плътските удоволствия.

№10

Не се прави помен за починали през първата седмица на Великия пост, а също от Лазаровден - 23 април, до Томина неделя - 8 май.

11. Не разчитайте на свещеника, а на себе си

Обикновено смятаме, че действащите хора са отците в църквата - те служат, проповядват, изповядват, причестяват, докато миряните са едва ли не пасивната страна. Погрешно е, защото всички заедно сме в лоното на църквата и в него никой не трябва да е пасивен потребител, а да участва с ум, чувства и воля. Ако вярващият не усеща това, то отношенията му с Христос са в застой, няма духовни флуиди един към друг. Целият богослужебен кръг е изграден така, че да ангажира и включи в църковния живот и отците, и миряните. Резултатът е, че от поста човек излиза възроден, пречистен и духовно по-силен, което го прави по-привързан към Бог и хората.

12. Свободна воля за избор

Въпреки наличието на строги правила всеки решава индивидуално как да пости. Някои напълно игнорират съществуването на поста, други наистина се опитват да постят, но им липсва воля, а трети постят с радост, за да пречистят душата и тялото си. Господ неслучайно е създал човека със свободна воля и правото да има избор. А от избора му зависи и как ще си подреди живота, т.е. всеки е ковач на съдбата си.

https://www.24chasa.bg

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.