Без инструкции отвън туземните „елити“ са безпомощни да проумеят дори известни истини.
Като тази, че короната няма вечни съюзници, а само вечни интереси.
Предстои принасяне на коледна жертва, за каквато е угоявано евросъюзното прасе!
Британците попариха надеждите на брюкселските бюрократи за продължаване поне още няколко години на техния управленски комфорт и административен разврат. Вкараха в сълзлива покруса политиците от т.нар. системни партии в страните от Евросъюза, тежко увредиха рахатлъка на колониалните администрации в бившите соцстрани и особено в милата ни родина. В състояние на генерализирана тревожност изпаднаха в тези страни разнообразните непеошници (членове на неправителствени организации – НПО – б.р.), грантаджии и особено соросоидните сред тях.
Излизането на Великобритания от ЕС ще отдалечи Европа от англосаксонците, което означава от САЩ, заяви във „Вашингтон пост“ бившият американски посланик в Русия Майкъл Макфол. Разбира се, видният ястреб от политическия истеблишмънт в САЩ лицемерно преувеличава, защото дълго ще трае това отдалечаване. Загрижени за себе си обаче, мнозинството англичани с гласуването в определена степен помагат и на другите европейци да поотхлабят поне примката около врата на ЕС. Ако брюкселската агентура на Вашингтон не успее да ги постави пред свършен факт, като ги набута в Трансатлантическото споразумение (ТПТИ) – нещо, от което бившата Британска империя хитро се изхлузва, минимизирайки евентуалните загуби при запазени възможности за измъкване на редица ползи след самостоятелни договорки.
Лондон се изхлузва, тъй като Евросъюзът беше обречен да се разтури поради същността си на американски, а не европейски проект за европейците.
Идеята за обединена Европа беше друга. ЕС се оказа антиевропейски идеен и политически бардак, защото не се осъществи в първоначалния си замисъл като съюз на национални държави. Британците също понесоха доста загуби от получленуването си в него, но все пак ще застанат встрани, а не под развалините му. Преди частично влязоха в американската следвоенна конструкция, както тогава се изрази френският президент Шарл де Гол, като „троянския кон на САЩ“. Придобиха и цял куп специални привилегии, повечето ще запазят дори след формалното си напускане.
Всъщност излизат, за да останат по един или друг начин, но със сигурност ще бъдат фактор и бенефициарий в икономическата област. Обединеното кралство вече е член на Азиатската банка за инфраструктура и инвестиции. Острова се преструктурира. Британците бягат от Брюксел, но при евентуално подписване на ТПТИ активно ще поучастват в ограбването на страните от ЕС.
Наближава поредната Коледа във вид на нова мощна кризисна вълна. Предстои принасяне на коледна жертва, за каквато е угоявано евросъюзното прасе. Англосаксонците отново възнамеряват да похапнат свински стек на фурна или пържолки с мед, че и някой бут за шунка да отмъкнат – точно от ЕС.
Морска империя беше Великобритания доскоро. Опитни мореходци са англичаните. Те своевременно долавят пълненето на корабчето с вода и знаят точното време да го напуснат, при това дори преди плъховете. Нека попиканите мушката в Брюксел продължават да сумтят за „повече Европа“, нека посерковците в източните страни пъшкат за „лош ден за европейската демокрация и ЕС“. На ускоряващите се деструктивни процеси не пречат сергейчовците от европартиите, които тичкат с бодри планове за „нов европейски дневен ред и отпор срещу националзма и популизма“, не им помага и фрау Меркел с уверенията, че „ЕС е достатъчно силен, за да намери правилния отговор“.
Много противници на Брекзита имало на Острова, нови избори вещаят някакви политици и политолози в Европата и по нашенско. Шотландия щяла да остане в ЕС и прочие глупотевини от отчаяние се разнасят в медиите. В голямото си мнозинство англичаните, чиито елити около кралската фамилия всъщност организираха мероприятието, гласуваха за излизане. За оставане дадоха гласове в шотландската и североирландската периферия, както и в космополитния Лондон, в който и кметът вече се казва Садик, при това и Хан.
Възловите социално-икономически процеси не са стихийни, а управляеми. Не масите, елитите правят политиката – референдумът на Острова за пореден път припомня тези стари истини. А елитите се ръководят главно от страстта да запазват властта и богатствата си. Ако не напълно, поне доколкото е възможно, както в случая. Садик и някои други ханове ще приобщят частично, но скоро доста мургави, а прочие навлеци и паразити ще бъдат изтласквани на порции и поединично. Така скоро ще видим да постъпват и американските елити, с важна част от които британските действат в пълно съгласие. Както в съгласие действат и разузнавателните им служби.
Другаде на континента може да се случи депутатите да не уважат резултатите от референдум, във Великобритания обаче това изглежда невъзможно. Съвсем наскоро в Шотландия се проведе референдум за независимост – останаха, като преди гласуването от Брюксел им обясниха, че при евентуално излизане няма да ги приемат в ЕС. Сега няма как да се отметнат. Ясно се вижда, че в Лондон с Брекзита са реализирали добре пресметнат във времето план, а не са търсили изход от конфликт в Консервативната партия, както го представя председателят на ЕП Мартин Шулц.
У нас сред евроатлантическата общност с възпалените от страхове мозъци настъпи трагикомично объркване. За свърхактивния протестър и бивш министър на правосъдието Христо Иванов „най-важният непосредствен урок за нас от Брекзита е: референдумите по наистина основоположни въпроси са кретения.“ Остър ум и пределна демократичност вече текат и от крачолите му.
Ясни са тези хорица, разбираме добре обгрижваните от Сорос и „Америка за България“ непеошници и грантаджии. Объркани, тревожни, стреснати са пред очевидната перспектива да се разпадне брюкселският СССР, да няма къде да доносничат срещу България, да крънкат външен натиск в угода на вредните си идеи и проекти, съответно и да получават блажна подкрепа срещу медийните си и улични активности.
В тяхното обкръжение се оказа и президентът Плевнелиев, днес „дълбоко притеснен, че националисти, популисти тържествуват по улиците на Европа“. За някакъв ненаучен от историята урок мрънка, широко затворил очи за обективните дадености. „Няма такова нещо като политически елит в България… само Западна Европа ще има шанс да се влее в общия пазар със САЩ. Колкото до Източна Европа, тя в момента се превръща в погранична зона, буферна зона“ каза в „Труд“ социологът доц. Иво Христов и е прав.
Без инструкции отвън туземните „елити“ са безпомощни да проумеят дори известни истини. Като тази, че Великобритания няма вечни съюзници, а само вечни интереси. Тя не е влизала докрай в ЕС – една несъстояла се федерация. Британската корона не може да става подчинена част на една разпасала се в безнаказаността си некадърна брюкселска администрация. Франция, Австрия, Финландия, Холандия и Унгария може да напуснат Евросъюза, пише във „Велт“. „Процес пошьол“, казваше някога съветският водач Горби, докато дуднеше за „наш общ европейски дом“. За ЕС британският екзит е пряко предупреждение за скорошен еxitus letalis – смъртен изход.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5608003
