Цар Самуил – величие и безсмъртие
(Слово, произнесено на 6 октомври 2014 г. пред паметника на Незнайния войн)
д-р о.з. Димитър Александров Йончев
За великата битка при Беласица на 29 юли 1014 г. има много малко вести. Повечето от тях са от времето на прочутото събитие.
Битката става, където се събират склоновете на планините Беласица и Огражден и образуват клисурата Ключ. През тази клисура минава река Струмешница и пътя от Струмица за Петрич. Над града Струмица, на най-близкия западен хълм се е намирала непрестъпната струмишка крепост.
През лятото на 1014 г. когато разузнаването на цар Самуил му донася, че император Василий е потеглил за нов поход срещу България той взима мерки. Под командването на Николица, един от най-видните му военачалници, той изпраща голям отред войска да удари на Солун. Самият Самуил със сина си Радомир с основните сили на неговата войска заема Ключката клисура.
Василий се придвижва с войската си откъм Сер, Валовища и през Рупел навлиза в Ключката клисура. Тук той се озовава пред добре изградената отбрана от Самуил. Всички опити на Василий да пробие българската отбрана са неуспешни. Високо стоящите български охранителни отряди нанасят големи загуби на византийската войска.
Докато при Ключ боевете се развиват успешно за българската войска, не така стоят нещата при Солун. Солунският военачалник Теофилакт Вотаниат пресреща Южният български отряд и му нанася сериозни загуби, принуждавайки го да се оттегли. След това Вотаниат се притичва на помощ на Василий при Беласица. И това не помага на Василий в битката му със Самуил. Отчаян той решава да се върне. Тогава византийският военачалник Ксифиас му предлага нов план за действие. Докато Василий атакува отбраната на Самуил, Ксифиас с отбран византийски отряд извършва обходен маньовър от юг на Беласица и през трудно проходими места преминава планината и се явява в гръб на българите. Изненадани българите отстъпват в нарушен боен ред. Ранен Самуил е изведен от бойното поле. Ръководене на бойните действия се поема от сина му Радомир. С водене на ариергардни бойни действия българската войска под командването на Радомир се оттегля в посока на крепостта Струмица. Превземането на Струмица е и целта на Василий, за да може след това да се насочи към останалите западни български територии.
Целта на Василий за обсада и превземане на Струмица е парирана от активните бойни действия от отряди на българската войска. Авангардът на византийската армия, воден от същия солунски военачалник Теофилакт Вотаниат, връщайки се от прочистване на пътищата водещи към Солун и движейки се в посока към Струмица попада в подготвената от българите засада. Много по-многобройният византийски отряд от този на българите попада в устроената му засада в теснините. Без възможност да маневрират византийците са напълно унищожени. Самият Теофилакт Вотаниат е посечен на бойното поле.
Императорът Василий, отчаян от поражението на Теофилакт и опасявайки се от лоша среща с Радомир решава да се върне обратно. Насочва се към здраво укрепения град Мелник. Намиращите се в него българи, добре укрепили се, знаещи непристъпността на крепостта си, нямат никакъв страх от византийците. И тук става нещо много, много лошо и трагично. Императорът изпраща към мелничани за преговори някой си скопец Сергия, човек хитър и коварно сладкодумен. И тук се срещат за пореден път византийското коварство, лукавство, лицемерие и двуличие с българската доверчивост, не рядко граничеща с наивност. Пратеникът успява да убеди българите да предадат града на императора, с условие последният да не покътне с нищо войска и население.
Много е изписано и изговорено за 14 000 ли, 15 000 ли пленени и ослепени български войници. Обикновено византийците слагат по една нула, за да засилят своите успехи. Дали това е така? Василий вместо да изпълни обещанието си успява по някакъв начин да подчини българска войска. По-късно да я включи във византийската и да я прехвърли да потушава бунтове в други краища на империята. По този начин той им отнема светлината, която им е обещал, а ослепяването е по-скоро със силно иносказателен смисъл. Тази зловеща вест за доверчивостта и измамата на българите покосява цар Самуил. Това е открит въпрос за историческата ни наука, НО едно е безспорно.
Великият Владетел, обединил българите в най-голямата България, непостигната дори от Симеон Велики и цар Иван Асен II е гледал далеч напред в бъдещето на българите и България. Цар Самуил след като премества Българска патриаршия в югозападните български земи църковният живот продължава да се развива нормално по цялата българска територия от Карпатите до Егейско море и близо до Пелопонес, на линията на днешните градове Превеза – Ламия, все още непогърчен и от Дунавската делта до Адриатика. Създават се и укрепват митрополии, строят се манастири и църкви, създава се оригинална и преводна книжнина на старобългарски език. Тази прозорливост на Самуил, дала безсмъртие на неговото дело се вижда само след няколко години от неговата кончина. Императора Василий е заставен от прозорливостта на цар Самуил и да успокои българите възстановява Българската патриаршия под името Охридска българска архиепископия. Охридската българска архиепископия устоява на всичките превратности през нейното 749 г. съществуване. Търпейки и борейки се с всички по най-дълбоката си същност нехристиянски византийско-цариградско патриаршески, по-късно и османски-гръцко цариградско-патриаршески стремежи за унищожение на всичко българско тя съхрани съществуването на българския народ.
Случайно ли е, че Цариградската патриаршия успява едва през 1767 г. да закрие Охридската българска архиепископия. Това е пет години след написване на История славянобългарска (1762) от Паисий и само две години (1765) след нейния първи препис от Софроний Врачански.
Сега срещу нас българите, и то не от вчера и от оня ден, зловещи сили водят методична политика за унищожаването ни като народ и нация. Под давление на тези сили се деиндустриализира България, а българският народ го пратиха на дъното на Пъкала. Тези сили измислиха и македонския език, и македонска нация. Целяха да отворят и отвориха дълбока рана в българската нация за разединение и унищожение на българския народ. А българските управници сковани от страх от тез сили не само че не посмяха подобаващо да почетат великото дело на цар Самуил и неговата памет, но не смеят да кажат не друго, а просто да повторят високо, но и да проумеят и осмислят думите на днешния гръцкия министър-председател Самарас, че „Македонският език е измислен от комунистите”. Аз бих добавил, измислен от тез зловещи сили и наложен чрез Коминтерна на безгръбначни български комунистически ръководители.
Мултикултурната идеология на тез зловещи сили е проникнала и овладяла и български исторически научни институции и научни звена. Подменят се и преподават още от началните класове на българските деца неверни исторически концепции.
Днес, когато тези нечестиви, зловещи сили посягат и към свещената земя на българите, дадена ни от Бога, духът на Великия Самуил – цар на българите се носи и зове:
„Българи събудете се! Осъзнайте се! Опомнете се! Освестете се!
Вземете се в ръце да спасим България!”
ПП
Българските управници до 6 октомври 2014 г. не предприеха нищо да почетат великото дело на Цар Самуил и неговата памет.
На 6 октомври няколко родолюбиви организации почетохме паметта и великото дело на Цар Самуил. В последствие, български държавни институции предприеха действия за почитане паметта на Цар Самуил. Включително, бе заставена БПЦ да извърши панихида в памет на Цар Самуил, в разрез с канона, след датата на неговата кончина.
Цялостното преклонение пред паметта и делото на Цар Самуил на 6 октомври пред паметника на Незнайния войн беше записано от журналисти на Военният телевизионен канал. В последствие бяха заставени /поне така ни казаха/, че записът е изтрит.
Словото, което произнесох бе частично записано от любителска камера и впоследствие е направена възстановка.
Генезисът на злото или заговорът срещу България.
Генезисът на злото или заговорът срещу България.
Как планът Ран-Ът унищожи национални активи за 120 милиарда долара!
Това е практическият план, по който се провежда разорението на България от всички правителства от 1990 г. до днес.
Без да се запознае с този фундаментален документ, българинът няма как да разбере света около себе си и епохата, в която живее.
Той е изработен по поръчка на превратаджиите от 10 ноември 1989 г. от Националната търговска камара на САЩ, в тайна от целия български народ.
Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас.
От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва у нас.
Това е най-стриктно спазвания документ в България от 1990 г. до днес.
След избухването на демокрацията правителството на Андрей Луканов кани екип от 22-ма специалисти от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът, за да разработят „Проект за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм“.
Към тях се присъединява и екип от 29 български "специалисти".
Това е практическата програма, по която се измени обществения строй в България.
Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас.
В него се залага стопанското, културното и духовното съсипване на страната.
От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва в България.
Интересно е да се знае, че докладът по “Проектът Ран-Ът” е приет от Народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите.
При представянето на проекта в пленарната зала, Андрей Луканов заявява: “Програмата съдържа рационални елементи и от двете платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите”.
И сини, и червени са работели заедно с екипа на националната камара на САЩ в ущърб на България.
В него има и специална – поверителна част, за която малцина знаят. Това е разделът за „цената на прехода“.
Ето какво представлява тя: „Труд“ от 9 декември 2000 г. публикува коментара на Георги Тамбуев за програмата Ран-Ът, в съгласие, с която започва българският Мирен преход към гробищата: “Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса… Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва.
На пазара ще се появят всякакви ментета.
Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане.
Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване.
Ще се появи безработица.
Предвижда се нивото й да достигне около един милион.
Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната.
Ще възкръснат отдавна погребани болести…
Всички тези „благини“ могат да породят силни обществени сътресения.
Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа.
Мизерия, глад, болести, нищета – това прокобва поверителната част от плана Ран-Ът.
Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ.
Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода.
Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака.“
Георги Тамбуев
„…секретна част, която засяга социалния ефект на реформите у нас. Когато я прочетох – а аз я поисках лично от Луканов тогава и той ми я даде – ми се изправиха косите!…“
На шефа на фирмата “Програмни продукти и системи” – Рашко Ангелов е възложено бързо да организира превода на български език и да издаде доклада по проекта Ран и Ът.
От него също се научава, че проектът има и поверителна част.
Намаляване на българите до 5 млн.
На 117-а страница от поверителната част на програмата се казва, че българската икономика, в условията на пазарен принцип е предназначена да изхранва 5 милиона души.
Генезисът на злото или заговорът срещу България!
„През този период не може да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. – пише в явната част на доклада.
То неминуемо ще спада, каквито и мерки да се вземат.“
Последователно бяха ликвидирани селското стопанство, промишлеността, транспорта (речен, морски и въздушен), военно-промишления комплекс, телекомуникациите, атомната ни енергетика…
Резултатите:
От 1990 г. та до днес, жертвите на плана “Ран-Ът” се изчисляват на няколко милиона души. Тези хора или са измрели, или са се изселили от държавата български граждани.
Резултатите се наричат винетки, здравни осигуровки, въвеждането на различни и нови видове данъци и такси, непрекъснатото покачване на цените на най-важните консумативи – ток, вода, и отопление.
Излиза, че на българския управленски елит му се плаща за прилагането на една геноцидна схема за изтребление на населението на държавата по икономически път.
Някои от 29-членния български екип, взел участие в подготвянето на плана “Ран-Ът”, вече получиха своите награди.
Те се превърнаха във водещи фигури в обществения живот.
През 2003 г. Симеон Сакскобургготски, имаше среща с Ричард Ран –единия от двамата бащи на програмата.
Същата година беше премахнато взаимно-спомагателното здравно осигуряване, при което работещия съпруг осигурява безработния.
В резултат днес над 1 200 000 български граждани са с прекъснати здравни права.
Какво ще се случи след оптималната реализация на програмата “Ран-Ът”?
Благата в държавата ще запазят постоянното си ниво, но ще се разпределят между по-малко хора и делът на всеки един ще е по-голям.
По този начин ще дойде и прословутото повишаване на жизнения стандарт. То ще е за сметка на изключеното от “системата” консумиращо население.
Всеобща приватизация:
„България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и на хилядите малки обекти от сферата на търговията и на услугите…“
Такава 100-процентна приватизация не е осъществявана в нито една друга държава на планетата! ……
Планът беше гибелен за България. Вместо реформа се получи паричен взрив в икономиката ни, довел до: Стихийна инфлация на лева над 1000 пъти;
Ограбване на средства от населението в размер над 10 млрд.щ.долара;
Нахлуване на чужди стоки и изгонване на нашите производители от собствените ни пазари;
Невиждан разцвет на спекула, корупция, престъпност до разбойничество. Проектът „Ран и Ът“ съветва:
Да се приложи принципът на не признаване на позитивни права:
Жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, почивка и отдих;
При прехода да се осигури само достатъчна храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, и то така, че да не се пречи на икономическите реформи;
Да се премахне понятието „кооперативна собственост, принадлежаща на колектив от трудещи се“;
Да се изключи държавата от участие в икономиката на страната – следователно и в голяма степен от социалната сфера;
Тези съвети бяха приети, а много от тях се изпълняват предсрочно и в излишък.
Това естествено доведе до огромен социален взрив. Безработните са близо един милион души;
Образователната система е в колапс;
Медицинското обслужване рухна;
Чистата околна среда е мираж;
Почивките и отдихът са в забранената зона на носталгията по миналото;
Жилищното строителство стана висша привилегия на 5% нови милионери;
Кофите за отпадъци станаха елемент на социалната сфера;
Върнаха се отдавна забравени болести…
Найден Петров"
Благодаря на Христо Христов
