„Понякога се питам има ли изобщо смисъл да скачаме нагоре-надолу като онова пиле – Чикън Литъл, за да предупреждаваме, че този свят свършва. Никой няма да го забележи, докато не свърши… Аз лично няма да спра.“ – Тод Хайен
Планът напредва толкова бавно, че всичко, към което се стремят, в крайна сметка ще се осъществи — и никой няма да го намери дори малко странно. Това е като осил, който бавно се забива под кожата на нищо неподозиращо куче — докато не се възпали лошо, а бедното животно дори не осъзнава, че там има нещо.
Помня как, когато бях дете, научих за един похват, който астрономите използват, за да различат планета от звезда. Планетите се движат, макар и твърде бавно за човешкото око; звездите – не. Затова астрономите измислили хитро устройство, наречено „мигащ компаратор“. 1 То съпоставяло две снимки на едно и също звездно поле, направени с дни или седмици разлика, като ги редувало бързо една след друга. Неподвижните звезди изглеждали застинали, а планетата – тъй като се движи по орбитата си около Слънцето – сякаш подскачала напред-назад в зрителното поле.
Защо споменавам това? Защото ми напомня колко трудно е да се забележи промяната, когато е бавна –
като движението на далечна планета. Помислете за дадено растение: можем да го наблюдаваме с часове и няма да видим как расте, но то расте. Само при някои видове, като бамбук или кудзу, растежът е видим с просто око. Но идеята е ясна.
Истината е, че хората не ги бива в улавянето на промени – не само на физическо движение. Трябва нещо да се случи доста бързо, за да го забележим. А онези, които движат дневния ред, са безкрайно търпеливи. Те не само приучват човека да бъде все по-невнимателен към промените (както правят от десетилетия), но и самите промени протичат бавно. Макар и не винаги.
Ковид-фиестата например беше бърза. Но това беше само експеримент. Нейните истински последствия – маските, локдауните, ваксините – са бавни. И повечето хора изобщо не ги забелязват. Не забелязват, че IQ-то на децата спада след разрушаването на училищната система; не забелязват скока в диагнозите рак; не забелязват сривовете в снабдителните вериги, водещи до по-високи цени и по-ниско качество; не забелязват когнитивния упадък, свързан с ваксините; не забелязват спада на раждаемостта.
И така нататък.
А дори когато най-сетне забележат, причината вече е потънала в забрава.
Просто ще обвинят Тръмп.
Не мисля, че човек трябва да е изключително наблюдателен, за да го види. Повечето хора просто са обучени да не виждат. Това е същината на психологическите операции, на индоктринацията, на образователните методи, които притъпяват сетивата ни, както и на медиите, които поддържат летаргията. Отдавна не сме така добри в критичното мислене и задаването на въпроси, както някога.
Когато хората чуят, че техен познат е получил рак и е починал, не им се струва необичайно. Или просто го приписват на това, на което са научени да го приписват.
Помислете за кампаниите от рода на „и децата получават инсулти“, които трябва да ни приучат, че когато дете внезапно умре от инсулт, това е „нещо нормално“. „Случва се постоянно“ – казват ни – „просто не сте обръщали внимание“. Не мога да преброя колко пъти са ме гледали с насмешка, когато спомена хилядите спортисти, починали от сърдечни удари по терена през последните пет години.
Свиват рамене: „Това не е ново, винаги е ставало.“
Покажа ли им доказателства, пак свиват рамене: „Откъде знаеш, че е вярно?“ Всичко това е резултат от успешното дресиране да не забелязваме необичайното.
Понякога се питам има ли изобщо смисъл да скачаме нагоре-надолу като онова пиле – Чикън Литъл, за да предупреждаваме, че този свят свършва. Никой няма да го забележи, докато не свърши.
А дори тогава мнозина просто ще кажат нещо глупаво: „Какво да се прави?“, „Такъв е животът“ или „Бизнесът си е бизнес“.
Може би наистина е по-лесно просто да се носим по течението на канализацията към септичната яма и да се присъединим към стадото слепи овце. Така или иначе, не можем да го спрем, освен ако всички не осъзнаят накъде отиваме — а е ясно, че ние, които виждаме, сме малцинство.
Няма особена надежда, за която да се хванем. Това личи и по реакциите към всеки мой текст, в който се опитвам да оставя и зрънце надежда в т.нар. „бунтарска“ администрация на Тръмп. Както в романа 1984 на Оруел, така и тук може би цялото „вътрешнопартийно движение на съпротивата“, водено от измисления Емануел Голдщайн, е било просто примамка на Партията — инструмент за залавяне на инакомислещите.
Голдщайн е бил умишлено създаден враг, канал за недоволството – и може би фигури като Тръмп са същия вид илюзия,
предназначена да държи контрола в ръцете на дълбоката държава.
Оруел навсякъде намеква, че Братството е било измислица на режима — и напълно е възможно да е било така. А Тръмп, естествено, може също да е марионетка на този сценарий. Ако няма надежда в горните етажи на властта, защо изобщо да се мъчим да будим овцете?
Аз лично няма да спра.
Може би нещо ще се раздвижи. Интересът ми към Новия световен ред се разпали, когато т.нар. пландемия ми показа колко дълбоко се простира манипулацията. Сега, когато номерата им не са толкова очевидни и коментари като моите вече не будят същия интерес, може би е време да се отдръпна малко и да се съсредоточа върху книгата си за жените на Чайковски. Кой знае.
След всичко казано, не съм сигурен, че тези мрачни промени ще останат завинаги скрити. Ковид беше доста явен (макар мнозина пак да не разбраха какво е), а и други неща се случват твърде очевидно.
Изумително е колко много трябва да се осъществи, за да „видят“ овцете нещо —
и именно това позволява на сценария да се прилага без особени усилия.
Колкото повече времето минава, толкова по-малко усилие ще им е нужно. Но ако овцете започнат масово да се превръщат в порове, тогава може и да има проблем. Само че ще е твърде късно — историята го е показвала достатъчно пъти.
Когато масите вече са под контрол, властта над тях може да прави абсолютно всичко, което поиска — и толкова бързо, колкото ѝ е удобно.
C’est la vie.
Автор: Тод Хайен
(Лицензиран психотерапевт, практикуващ в Торонто, Онтарио, Канада. Има докторска степен по дълбинна психотерапия и магистратура по изследвания на съзнанието. Специализира в юнгианска и архетипна психология.)
Източник: Off-Guardian
Превод и илюстрация за „От Извора“.
1. Или „премигващ сравнител“
https://www.otizvora.com/2025/10/17262/bavnoto-puplene-kum-novite-normi/
