Журналистката Ирина Кирилов в интервю с Иван Димов
Иван Димов е гордост за село Черничево, където живее. Той е почетен гражданин на Хисаря. С него се гордеят и жителите на цялата община Хисаря, защото е един от известните мъже на страната.
Когато се излъчваше предаването на Българската национална телевизия „Минута е много“, Иван Димов участваше много пъти и е единственият, който четири пъти стана трикратен победител. Наградите тогава бяха книги, та затова днес в къщата му тези спечелени със знания книги са на челно място.
Няма състезание за знаещи, в които Иван Димов да не e участвал. Така стигна до „Последният печели“ на Българската национална телевизия, спечели последователно шест пъти и тогава му предложиха да пише част, а понякога и целия сценарий за предаването.
– Г-н Димов, натрупаните знания ще ги оставим за по- нататък в интервюто. Аз ще започна от това, че сте завършили Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, а след това завършвате магистратура по музикална педагогика. Защо се върнахте на село? Можехте сега да сте поне доцент и да преподавате на студентите в Академията.
– Когато завършвах АМТИ бяха много трудни и даже бих казал тежки години, а възможностите за работа бяха силно ограничени. Започнах като учител по музика в Основно училище „Климент Охридски“, град Хисаря, квартал Веригово и в Центъра за работа с деца в града почти на шега. Смятах, че ще бъде съвсем за кратко и само като някаква временна алтернатива. С течение на годините работата с ученици започна да ми харесва, а временното стана постоянно.
– Посветили сте живота си на децата. Как успявате да ги откъснете от телефонната им зависимост и да ги накарате да пеят ноти?
– Над двадесет години работих в двете големи училища в Хисаря, а в последните три преподавам музика на повече от 400 ученици от I до X клас в най-голямото учебно заведение в общината – Средно училище „Христо Смирненски“. Смея да твърдя, че почти всички ученици, които обучавам, са получили от мен базови знания и умения в сферата на музиката, а най-умните, най-талантливите и най-старателните са сред най-добрите в страната. Естествено към тях съм най-критичен и от тях изисквам най-много.
– Често съм се питала дали да организирате състезания, музикални надпревари, национални и международни фестивали е резултат на обичта Ви към музиката, или просто това е Ваш организаторски талант?
– Смятам, че е нещо комплексно. Самият аз съм бил част от всевъзможни събития от подобен характер – като пряк участник и като ръководител. От голямо значение е и това, че около мен са членовете на сдружение „Петнадесет лалета“, с които сме приели всичко това като мисия и никога не щадим сили, средства и лично време, за да премине всичко „по ноти“.
– Да започнем от оня ден, в който Ви хрумна да създадете вокална група в Хисаря и по този начин да издирвате малки талантливи певци от общината! Кога беше това?
– Още в самото начало на работата ми като учител ръководех към несъществуващия за съжаление вече Общински център за работа с деца вокална група. Първоначално работех с всички желаещи и се опитвах да „сглобя“ някаква певческа формация. Много скоро осъзнах, че това е груба грешка, тъй като ако го няма този 1 % талант, нещата няма как да се случат. От тогава в така наречените занимания по интереси събирам само деца, които освен желание, имат и певчески талант.
– Колко деца са минали през Вашата школа през тези години и са чути от прочути български певци, някои от които са лични Ваши познати?
– Не мога да кажа с точност, но със сигурност съм „качил“ на сцена повече от сто певци и всички те са печелили награди от изпълнителски конкурси в страната и в чужбина. От тях поне двадесет биха имали успех като певци, но с много малки изключения за повечето от тях това е вече само хоби. Работата ми и всевъзможните участия в различни форуми ме срещнаха с много от емблематичните популярни изпълнители, с които сме участвали в съвместни концерти и събития, майсторски класове и други. С някои от тях бих казал, че сме добри познати и дори приятели: Мими Иванова, Развигор Попов, Маргарита Хранова, Боян Михайлов, Красимир Гюлмезов, Надя Тончева…
– Чия беше идеята за създаването на сдружението „Петнадесет лалета“? Има ли тук намеса съпругата на Развигор Попов – Мими Иванова, родена в Хисаря?
– Познавам се с Мими и Развигор вече повече от двадесет години. От 2006 до 2008 година с община Хисаря и с Центъра за работа с деца организирахме три издания на певчески конкурс „С песните на Мими и Развигор“. Тъкмо събитието беше започнало да „набира скорост“ и тогавашните управляващи в общината решиха, че градът и хисарските таланти нямат нужда от подобно събитие. Пет години по-късно създадохме сдружение „Петнадесет лалета“ и възобновихме конкурса, който в наши дни е един от трите най-добри подобни форуми в страната. Всички ние работим по организирането на това и на всички други подобни събития абсолютно без възнаграждение, в името на детското творчество и културата. А Мими и Развигор са винаги сред нас по време на конкурсните дни.
– Този конкурс стана национален и се провежда вече тринадесет години. Колко момичета и момчета поеха своя път към истинската музика?
– Участниците в конкурса през всичките години вероятно са повече от 3 000, като голяма част от тях са били многократно наши гости. На хисарска сцена в детско-юношеска възраст са се представяли много от сегашните големи надежди на родната поп и рок музика. Някои вече започнаха успешна музикална кариера, други пък са победители и участници в най-популярните музикални телевизионни формати.
– Ако човек спре край чешмите с минерална вода на града, безспорно ще чуе музика от чучурите. Остава само да има малко повече въображение и може да напише симфония. Така ли Ви дойде идеята за националния конкурс „Мелодия на водата“ за нова българска песен, която се провежда на летния театър, изграден в римски стил?
– След като събрахме достатъчно опит в организирането на събития, с останалите членове на сдружение „ Петнадесет лалета“ решихме, че ни трябва ново предизвикателство. Името „Мелодията на водата“ хрумна на Генка Филчева – една от дамите в сдружението. Когато създавахме стратегията за конкурса, решихме да заложим на новата, специално създадена за събитието, мелодичната и шлагерната забавна песен, която да се изпълнява абсолютно на живо, в съпровод на фестивален оркестър.
– Оставаме в музиката, която е отвъд видимото, защото хубавата музика може да се усети от хора с богата душевност и да се изживее със сърцето. Когато сте сам, какво си пеете – народна песен, естрадна песен, ария от опера на Верди, на Пучини, на Чайковски…или си тананикате „На Елиза“ от Бетовен?
– Всеки път е различно, но в мен винаги „звучи“ някаква музика. Ако трябва да избера любим стил или жанр, ще ми бъде трудно, дори невъзможно. Също не мога да избера любим изпълнител или композитор. Мога да кажа, че популярната музика, фолклорът и класиката са съществена част от живота ми. Със сигурност извън „слуховото ми поле“ са чалгата, рапът, най-агресивният метъл…
– В Лайпциг в Германия се намира църквата Св. Томас“, където Бах е назначен за кантор в 1723 година, става придворен композитор, а после музикален директор на всички църкви в града. 27 години той е в „Св. Томас“ и днес всеки посетител в тази църква може да слуша творбите на Бах на орган. Как да си обясним защо неговата музика звучи повече от 300 години? Вие били ли сте там?
– Точно в Лайпциг не съм бил, но познавам голяма част от творбите на великия композитор, които са останали до днес. Дори след толкова години някои от най-емблематичните произведения на бароковия композитор са сред най-слушаните и най-обичаните в света. Може би най-известната му творба „Токата и фуга в ре минор“ е част от учебната програма и по-голямата част от учениците познават знаменития творец точно с нея.
– Хегел търси общото между архитектурата и музиката. Вие сте обиколили много страни. Открихте ли как в детайлите на една сграда сякаш архитектът е чувал музика, когато я е създавал?
– Имал съм шанса да посетя някои от най-красивите градове, най-вече в стара и културна Европа: Виена, Париж, Прага, Берлин, Мюнхен, Копенхаген, Будапеща, Барселона, Флоренция, Венеция, Милано и други. И на мен ми се е случвало, възхищавайки се на някое архитектурно творение, да го свързвам с определена музика. За моя радост успях да посетя спектакли и концерти в някои от световноизвестните оперни и концертни зали. Бях във Виенската държава опера, в „Мулен Руж“, във Фридрихщат палас, в Миланската скала, в Театро Белини и т. н.
В двореца „Шьонбург“ и в Двореца на съсловията в Прага участвахме в концерт с мои ученици.
– Чувала съм Ви да пеете народни песни. Защо българската народна музика разплаква хората по света?
– Народната песен е нещо много специално в живота ми. Аз съм завършил АМТИ точно с народно пеене в класа на Диана Иванова. Наред с великите ни класически музиканти, другият жанр музика, който носи световна слава на България, е именно фолклорът. Родните хорови състави са гастролирали с успех по всички континенти и много често след поредното турне изпълнителите са разказвали за поразяващия ефект, който е предизвиквал българският фолклор върху публиката, въпреки, че не разбират текста.
– Като един от учителите на 2022 година Вие сте удостоен с наградата за цялостна професионална дейност „Неофит Рилски“ от Министерството на образованието и науката. Преподавате на 400 ученици. Разказвате ли им за глухотата на Бетовен, за легендата, че Салиери от завист е отровил гениалния Моцарт, за нещастния личен живот на Чайковски, за Пучини, който бяга с женена жена и живее с нея десетки години и т. н., за да ги накарате не само да научат нещо повече от това, което пише в учебника, а и да ги приобщите към класическата музика?
– Имам шанса да преподавам на ученици от I до Х клас. Още в най-ранна възраст в подходящи моменти се опитвам да „посея“ любовта им към вечната и стойностната музика. Голяма част от учениците ми разпознават най- емблематични творби от класическата музика и знаят най-интересните творческо- биографични акценти на най-великите композитори от всички музикални епохи. Познават и вечните български песни, както и най-големите образци от българския фолклор и от поп и рок музиката.
– Разкажете за участието на Вашите възпитаници в музикалната надпревара по теория на музиката!
– Това е национално състезание, което се казва „Ключът на музиката“. То се организира от МОН и е със статут на Олимпиада. Протича в три кръга: общински, областен и национален. Горд съм, че години наред мои възпитаници достигат да финалния етап, постигайки по-високи резултати от ученици от музикални училища, музикални паралелки и музикални школи.
– Градът, в който сте учител, е малък, има театрална трупа, но оперни, балетни, оперетни постановки не гостуват. Как децата да заобичат това изкуство?
– За съжаление е трудно, а и само със суха теория нещата няма как да се получат. В наши дни обаче всеки, който има интерес, може да види по интернет всички най-велики творби и то в изпълнение на най-добрите състави и най- прочутите световни певци. Разбира се, нищо не може да се сравни с „живото“ изпълнение.
– Да влезем във Вашата домашна фонотека! Знам, че имате безценни записи, събирани от години. Ще кажете ли колко са и кои никога няма да дадете на никой?
– Попълвам фонотеката си повече от тридесет години. Почти цялата е подредена от мен в каталог, за да намирам лесно това, което ми трябва. Имам над 3 000 компакт диска и вероятно над 100 000 музикални файла. Сред тях има много шедьоври, които са създадени през времето, но съжаление по една или друга причина не са станали популярни, а други пък са забравени. Родни звезди като Мими Иванова, Маргарита Хранова, Нели Рангелова, Орлин Горанов и други имат събрани на едно място всичките си изпети песни, благодарение на мен. Споделям музиката си с всички меломани, колекционери, ценители, които са потърсили контакт с мен. Смятам, че хубавата музика трябва да достига до възможно повече хора.
– Любител сте на българското кино и имате филмотека. Колко филми имате, скрити за бъдещето?
– До момента съм успял да достигна до около деветстотин български игрални и телевизионни филма. Около 90 % от тях съм изгледал. Смятам, че макар и често пъти на българското кино да се гледа с леко пренебрежение, имаме наистина великолепни образци. За мое съжаление по-голямата част от младите хора не познават дори класическите родни киноленти, а имената на най-великите български актьори не им говорят нищо.
– Вашата любима българска филмова артистка?
– Колкото и шаблонно да звучи няма как да спомена само едно име. Все пак: Невена Коканова, Цветана Манева, Катя Паскалева, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Искра Радева, Мария Каварджикова, Надя Тодорова и още много… Списъкът наистина е огромен. От тези актриси, които в момента са в творческия си апогей, може би Койна Русева и Ернестина Шинова.
– А Апостол Карамитев къде го поставяте? За мен той е най- великият български театрален и филмов артист, най- яркият талант като преподавател във ВИТИЗ!
– Апостол наистина е велик! Гледал съм десетина филма с негово участие и смея да твърдя, че е еднакво добър в актьорските си превъплъщения във всички киножанрове. За съжаление, краткият му живот не му позволява да изиграе всичките си роли, нито да предаде опита и таланта си на своите колеги, студенти и ученици.
– Сега да Ви попитам как се натрупват знания, за да участвате в предавания, в които има толкова напрежение? Като имам предвид, че всеки ден има нова и нова информация…
– Както гласи една народна мъдрост: „Човек се учи, докато е жив!“. Преди години четях много книги и следях периодичния печат. В наши дни за съжаление, чета много по-малко, но има определени сайтове в интернет, които следя, както и телевизионни предавания, които се опитвам да не пропускам.
– Политика, кино, музика, спорт, култура, природа, фантастика, космос и какво ли не още влиза в едно предаване, в което човек трябва да покаже колко знае. Тази разностранност не пречи ли на състезателя да се съсредоточи? Вярно, че мислите се формират в подсъзнанието и чак тогава съзнанието ги показва наяве, но си е страшно пред камерата да се мисли бързо, нали?
– От личния ми опит в подобен род изяви мога да споделя, че успехът до голяма степен зависи освен от натрупаната информация, така също и от услужливата памет, бързата реакция, способността да се концентрираш, да контролираш емоциите си и други.
– Да Ви видим от другата страна! Вие пишете въпросите на участниците в „Последния печели“. Поканиха Ви от БНТ да сте част от сценарийния екип. Кое е по- трудно – да създаваш въпроси или да им отговаряш?
– За мен участието ми и от двете страни на „барикадата“ е удоволствие. Като участник имаш възможността да сравниш знанията си с други опоненти и да изпиташ състезателната тръпка, а като автор на въпроси имаш възможността да популяризираш неща, които за теб са ценни, интересни, да споделиш интересни находки и любопитни факти.
– Хайде да надникнем заради читателите в технологичния процес по създаването на едно предаване „Последният печели“! Вие сте сценарист и…после?
– Винаги, когато се сетя за нещо интересно, си го записвам. Направил съм си цял каталог с интересни хрумки, от които биха могли да се „направят“ въпроси. Всеки път, преди да започна да пиша сценарий, си оглеждам идеите и се опитвам да избера различни теми, по които да работя. Най-хубавото е, че сам си определяш сферите на познания и степента на трудност.
– Връщаме се в къщата Ви! Колко книги виждам тук и колко има скрити в сандъци, г-н Димов? Цял живот ли сте ги събирали?
– Въпросът с библиотеките и пространството при мен е проблем. Наистина една немалка част от книгите си съм прибрал. Оставил съм на „една ръка разстояние“ предимно справочна и биографична литература, която използвам най-вече, но много често ми се случва да ровя по кашоните, за да търся нещо, за което съм се сетил.
– Кой възпита у Вас обичта към четенето?
– Майка ми и баща ми са начални учители. Вкъщи винаги книгата е била на почит. Още в много ранна детска възраст най-вече баща ми четеше приказки и други детски книжки. Самият аз се научих да чета преди да тръгна на училище и започнах да се ровя в домашната ни библиотека.
– От книгите минаваме отново в необятния свят на музиката. Кои са музикалните събития, които подготвяте за 2025 година в град Хисаря?
– Продължаваме с двете ни големи събития: XIII-то издание на „Петнадесет лалета“ и IV-то на „Мелодията на водата“. Разбира се, имаме много участия на учениците ми във всевъзможни събития в Хисаря и на много други места в страната. Вероятно най-интересното е, че с вокалната ми група ще сме сред гостите на Мими Иванова в юбилейния ѝ концерт „Всички обичат Мими“ в зала № 1 на Националния дворец на културата в София.
– Знам, че не пропускате концерт в Античния театър в Пловдив. Ако се заредят концерти на Ансамбъл за народни песни и танци „Тракия“ – Пловдив, Лили Иванова, мюзикъла „Парижката света Богородица“, операта „ Мадам Бътерфлай“… на всички ли ще отидете?
– О, ако имам възможност със сигурност на всичките. Всяка година успявам да посетя по десетина спектакли и концерти. Разбира се, бих искал да са много повече…
– Благодаря, че разкрихте пред читателите тайните на Вашия творчески живот!
Такъв ви представих Иван Димов – един човек, който знае много, прави много и очаква много от бъдещето. Защото в ръцете му е най- ценното богатство на България – децата. А те го обичат! Той също.
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
