Дори малките деца знаят, че когато вземеш пари назаем, е добре да ги върнеш. А когато пораснат те научават, че има цели институции, които предлагат пари назаем – които се наричат банки. Ако те поискат заем в по-голям размер, е редно да обезпечат връщането му по някакъв начин.
Това се случва посредством залог или ипотека. Това е гаранция за банката, че парите ѝ ще бъдат върнати. Освен ако вече порасналото дете не познава правилния съдия – и този съдия е готов да съдейства.
Настоящата история се базира на сигнал на една такава банка – ОББ, подаден до Висшия съдебен съвет (ВСС). Готовият, според сигнала, да съдейства съдия е председателката на окръжния съд в Благоевград – Катя Бельова.
Сигналът е подаден до същия този ВСС, който в четвъртък ще гледа кандидатурата на единствения кандидат за председател на същия този съд в Благоевград – същата тази Катя Бельова.
Случаят обрисува поредната схема за “спасяване” на ипотекирано имущество от кредитора. “Капитал” е писал за такива механизми, които бяха силно популярни в Софийски градкси съд по времето на съдиите Ченалова и Янева.
Сигналът на банката е подаден във ВСС миналата седмица, но все още не е качен на сайта, каквито са правилата.
Главните действащи (юридически и физически) лица са шест – банките Юробанк и ОББ – като ипотекарни кредитори, ЕТ “Мария Калайджиева” и “К енд К Имоти” ООД (на съпруга на Мария Калайджиева – Калин Калайджиев, длъжник на банките), “Практикал Инвестмънт” ЕООД (свързано с брата на Калин Калайджиев – Костадин Калайджиев) и съдия Катя Бельова.
Да преметнеш ипотекарния кредитор
През 2007 г. Мария Калайджиева учредява в полза на “Юробанк” и “ОББ” общо три ипотеки за обезпечаване на задълженията на съпруга ѝ Калин Калайджиев. Кредитите са предоставени на управляваното от Калин Калайджиев дружество – “К енд К Имоти”. А самите имоти са имущество на ЕТ “Мария Калайджиева”.
През 2012 г. плащанията по кредита спират и съвсем очаквано банката започва процедура по събиране на своите вземания. Снабдява се с изпълнителен лист на 10 февруари 2012 г. и насрочва опис на ипотекираните имоти на ЕТ “Мария Калайджиева” месец по-късно – на 13ти март. Длъжникът моли за отсрочка и банката се съобразява – описът е отсрочен за седмица по-късно.
Дотук нищо нередно. Това, което обаче се случва в едномесечния период между февруари и март е повече от любопитно. Седмица след насрочването на описа – на 24 февруари – в Окръжния съд в Благоевград е внесена молба за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ “Мария Калайджиева”. И съвпадението с предстоящото принудително изпълнение далеч не е най-странното в случая.
Несъстоятелност между свързани лица
Искането за откриване на производството по несъстоятелност е подадено от американското дружество “Кей Ай Кей Фънд Мениджърс”, на което съпругът на Калайджиева е генерален пълномощник. Освен всичко, “Кей Ай Кей” е съдружник в трето дружество – “К енд К Имоти”, заедно с Калин Калайджиев и ЕТ “Мария Калайджиева”.
Другият любопитен факт е, че в процеса “Кей Ай Кей” е представлявано от адвокат Силвия Коцева. Тя е упълномощена от същото лице, което е упълномощило и съпруга на Калайджиева – законният представител на “Кей Ай Кей” Белинда Ланьон. На пръв поглед в това няма нищо нередно.
Подписът на г-жа Ланьон в пълномощното обаче е положен на кирилица и няма нищо общо с подписа, с който тя е упълномощила пред британски нотариус съпруга на Калайджиева. Към молбата са приложени учредителен акт и удостоверение за актуално състояние на “Кей Ай Кей”. Те обаче нито са преведени, нито легализирани – както изисква законът. Самите документи далеч не са актуални – те са съответно от 2005 и 2010 г.
Причината за това се разкрива при последваща проверка от страна на банката. Оказва се, че е невъзможно да се получи актуално състояние (на английски – certificate of good standing) за дружеството от Търговския регистър в щата Невада – от регистъра връщат отговор, че дружеството е “not in good standing”, с други думи – че то няма актуално състояние, неизправно е, което прави и невъзможно то да бъде страна по договор или в съдебен процес.
Нищо нередно в това да разпределиш важно дело 8 пъти
Първоначално делото не е разпределено на съдия Катя Бельова, а на друг съдия от Окръжния съд в Благоевград. То е разпределено отново, но пак не отива при Бельова. Разпределено е за трети път – отново не при нея. При Бельова то отива чак на осмия път от неговото разпределяне.
А за този нагледен пример как (не) работи системата за случайно разпределение на делата, всъщност има обяснение – било е част от публична демонстрация пред неправителствени организации. Защо е избранo точно това дело, което е за несъстоятелност и с висок материален интерес, с толкова много съмнителни моменти още преди неговото начало – въпросът остава отворен.
Молбата на “Кей Ай Кей” е разгледана изключително бързо, не са открити никакви процесуални нарушения в нея и делото е насрочено само четири дни по-късно. Съдия Бельова не намира за нередно, че са подадени неактуални документи, които освен всичко не са прведени и легализирани. Не се усъмнява и в подписа на Белинда Ланьон под пълномощното на адвоката, който е поставен на кирилица.
Първото заседание е проведено на седми март. На него не се явява нито една от двете страни, нито дори вещото лице. Последното не е депозирало и молба, в която да обясни защо е забавило насрочената експертиза.
Въпреки това обаче следващото заседание е насрочено само два дни по-късно, а съдът приема че “към настоящия момент експертизата не е изпълнена поради краткия срок за запознаване с документите и е отложила делото, за да бъде изпълнена експертизата с оглед откриване на производството по несъстоятелност”. Не става ясно откъде съдът знае, че експертизата ще бъде изпълнена само два дни по-късно.
Съдия Бельова работи и когато съдът не работи
Ескепртизата на вещото лице е представена на осми март, десет минути преди преди затварянето на деловодството на съда – в 5 без 10. За нейното изготвяне не са представени никакви доказателства от страните, а самото заключение на вещото лице всъщност дори не отговаря на годишните финансови отчети, публикувани от ЕТ “Мария Калайджиева” в Търговския регистър и които са достъпни за всеки. Същевременно тотално е погазен срокът по чл. 199 от ГПК, според който вещото лице следва да внесе експертизата седмица преди съответното съдебно заседание.
На следващия ден – петък, в 9 и 30 сутринта, Бельова вече се е запознала с цялостната експертиза и отново в отсъствието на страните, обявява делото за решаване. Решението е изготвено през уикенда и е издадено още в първия възможен работен ден – в понеделник, 12 март.
И ако първоначалното бързо насрочване на делото съответства с изискването на чл. 629 от Търговския закон – съдът да се произнася по молбата за несъстоятелност в 14-дневен срок – то далеч не е практика от страна на съдия Бельова да излиза с решение още в първия работен ден. Обикновено са ѝ необходими между 30 и 49 дни, за да се произнесе с решение по дело за несъстоятелност, като най-краткият срок, в който тя е успявала да го направи, е 17 дни. За синдик е назначена Соня Тахова, която е предпочитана в много дела по несъстоятелност от съдия Бельова.
С решението ЕТ “Мария Калайджиева” е обявено в несъстоятелност със задна дата – от 05.03.2007 г. – пет години преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. И съответно девет дни преди учредяването на ипотека в полза на “Юробанк България” и няколко месеца преди учредяването на ипотеките в полза на ОББ. По този начин, те се оказват нищожни – т.е., все едно не съществуват в правния мир. И по тях не могат да бъдат търсени никакви пари
По една студена вода за всеки кредитор
Това става възможно поради действащата тогава уредба на Търговския закон (ТЗ), която прави нищожни ипотеките, сключени след момента на обявяване на несъстоятелност. През 2013 г. бяха приети промени в ТЗ, които ограничиха този срок на една година именно поради зачестилите опити на длъжници избегнат по този начин плащания към своите кредитори – не без помощта или поне процесуалните нарушения от страна на съда.
На банките-кредитори не им остава нищо друго, освен да подадат въззивни жалби срещу решението и да оспорят вземането на “Кей Ай Кей”. Първото обаче е юридически невъзможно, тъй като чл. 613а от ТЗ легитимира кредиторите да обжалват решението, само ако имат учредени залози или ипотеки в тяхна полза от дружеството, което изпада в несъстоятелност. Такива те нямат, тъй като самите договори са сключвани между банките и “К енд К Имоти”, а не между банките и ЕТ “Мария Калайджиева”.
Вторият вариант пък е пресечен от съдия Катя Бельова. От ОББ оспорват съществуващото вземане на “Кей Ай Кей”, въз основа на което ЕТ “Мария Калайджиева” е обявено в несъстоятелност. Направени за доказателствени искания – назначаване на графологична експертиза, която да установи фалшивите подписи; направено е искане за справка от Гранична полиция, което да докаже, че Белинда Ланьон въобще не е била в България, за да разпише пълномощното за адв. Коцева; поискано е от съда да установи, че “Кей Ай Кей” не може да бъде страна в процеса, защото не притежава правосубектност. Всичко това обаче съдът отказва без особени мотиви.
Две години по-късно
В началото на август 2015 г. дружеството “К енд К Имоти”, в което съдружник е съпругът на Калайджиева (а самото дружество е и миноритарен кредитор на ЕТ-то), уведомява синдика Соня Тахова, че е намерил купувач на имотите. Този купувач е бил съгласен да закупи имуществото на ЕТ “Мария Калайджиева” на разсрочено плащане за срок от две години. Съдът веднага издава определение, с което разрешава продажбата.
Синдикът Соня Тахова обявява продажбата на имотите съгласно определението на съда на сайта на Министертво на икономиката. Това, което не обявява обаче е, че те могат да бъдат закупени чрез двегодишно разсрочено плащане, което всъщност ги прави изключително изгодни за купуване. Две седмици по-късно е подадена една единствена оферта – от дружеството “Практикал Инвестмънт” ЕООД, което се оказва свързано с…. брата на Калин Калайджиев – Костадин Калайджиев.
Междувременно вземането на “К енд К” имоти е цедирано на “Практикал Инвестмънт” и така купувачът на имуществото на ЕТ “Мария Калайджиева” се превръща в кредитор в производството по несъстоятелност. За това обаче не е представен договор за цесия, а “Практикал Инвестмънт” само уведомява Соня Тахова.
На 24 септември, синдикът Соня Тахова, виждайки какво се случва с делото, е поискала от съда да не разрешава продажбата на разсрочено плащане, за да не бъдат увредени правата на кредиторите. На следващия ден тя иска от съда да не включва “Практикал Инвестмънт” в списъка с кредиторите, защото не ѝ е представен договор за цесия. Три дни след това, Соня Тахова внася трета, последна молба – за освобождаването ѝ като синдик на ЕТ “Мария Калайджиева”. Причината – Калин Калайджиев ѝ се обадил със заплахи за физическа саморазправа.
На печелившите – честито
Бельова освобождава Соня Тахова, а на нейно място е назначен синдикът Мариян Нейков. Свикано е събрание на кредиторите, на което новият кредитор – “Практикал Инвестмънт” (в крайна сметка той е вписан като такъв) взема решение да продаде имотите на себе си. Синдикът Мариян Нейков сключва договор, имотите са продадени. Така в крайна сметка цялото имущество на длъжника остава в рамките на една и съща фамилия, а по учредените ипотеки не трябва да бъде върнат и лев.
Единственото разумно обяснение на случилото е, че Катя Бельова е била силно подведена – че не е видяла подправени подписи на официални документи, да реши дело по несъстоятелност в рамките на два почивни дни, от непредставен договор за цесия. И така в продължение на почти четири години.
Сигналът срещу Катя Бельова от “Обединена българска банка” АД е внесен във Висшия съдебен съвет на 13 януари, но и досега не е публикуван на сайта на ВСС, въпреки законовото изискване това да се случи в тридневен срок. ВСС ще гласува кандидатурата на Катя Бельова за втори мандат като председател на ОС – Благоевград в четвъртък. Във връзка с настоящия материал, съдия Бельова беше потърсена за коментар по имейл, но отговор не беше получен.
Инспекторатът към ВСС вече е проверявал въпросното дело
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет вече е проверявал същото дело. Това се е случило по сигнал на Георги Димитров – председател на сдружение “Център за НПО” – Разград, в който са изложени съображения за начина на разпределяне на неговото разпределяне и кратките срокове, в които е разгледано.
В проверката Инспекторатът е констатирал, че в действителност делото е било разпределено осем пъти от самата Бельова пред неправителствени организации. В това обаче не е открито нищо нередно.
По отношение на кратките срокове е направено заключение, че съдия Катя Бельова е изпълнила своето задължение съгласно Търговския закон да разпредели делото в четирнадесетдневен срок. Междувременно самият Георги Милков подава опровержение чрез ОС Благоевград, че сигналът, подаден от него, е фалшив.
Инспекторатът обаче не е взел становище по бързо издаденото решение (в първия възможен работен ден), по допуснатите процесуални нарушения в подадения пред съда иск (които не са разгледани от Бельова). Не се споменава и нищо за това, че купувачът на имуществото на ЕТ “Мария Калайджиева” се явява и неин кредитор и свързано лице.
http://www.capital.bg/
