Дори малките деца усещат, че живеем в епоха, в която буквално нищо от наличните информации не е надеждна или достоверна.
Информацията в глобален мащаб е подчинена на закона на Грешъм: нискокачествената информация се разпространява навсякъде, а истината се трупа от малцина.
източник: When Technology Buried Science in a Shallow Grave. “The Fourth Industrial Revolution”
Автор: Emanuel Pastreich
Какво се обърка и защо?
В известен смисъл първородният грях е смесването на научния подход, философското търсене на истината чрез проверка на точността със систематични експерименти, с технологиите, инструментите и системите, основани на инструменти, които служат за създаване на ефект или изпълнение на задача.
Технологията не е наука. Интернет и суперкомпютрите, които се крият зад него, се използват от богатите и силните, за да създадат за нас виртуална реалност с намерението да ни убедят, че образите и ефектите, създадени от технологията, имат някаква връзка с истината, с науката. Искат да ни убедят, че всичко е наред, когато не е така.
Ако желаем да намерим изход от този кошмар, първо трябва да признаем, че днес технологията се е превърнала в пълна противоположност на науката: в средство за отвличане на вниманието или в оръжие, използвано, за да ни направи пасивни и невежи.
Както пише Пол Гудман: „Независимо дали се опира на нови научни изследвания или не, технологията е клон на моралната философия, а не на науката.“ Именно моралният аспект на технологията трябва да бъде на първо място в съзнанието ни, а не крещящите специални ефекти, които омагьосват, които се преструват на наука.
Преди да разработим смартфон, сателитна система или суперкомпютър, първо трябва да приложим научния подход, за да определим какво ще бъде въздействието на тази технология в дългосрочен план върху Земята и човечеството. Такова съчетание на наука и технология буквално никога не се случва.
Днес хиляди суперкомпютри изчисляват стойността на дериватите като част от играта на пари за свръхбогатите, фиксиран рунд на покер. Малко суперкомпютри изчисляват как използването на огромни количества електроенергия за захранване на следващото поколение изкуствен интелект ще се отрази на климата (Без Лого не споделя виждането, че изменението на климата е сред „сериозните опасности“ за човечеството – бел.ред.) през следващите петдесет години или какво ще бъде въздействието на използването на пластмаси върху океаните през следващия век, или какви ще бъдат перспективите за производство на храна за 200 години в светлината на бързото разграждане на почвата.
Суперкомпютрите се използват за изчисляване на печалбата, а не на устойчивостта, и това им се възлага по политическа, а не по научна причина. Технологията служи като овча кожа за най-безмилостните форми на икономическа експлоатация. Хората с власт знаят, че ако изкуственият интелект беше фокусиран върху устойчивостта в продължение на векове, отговорът от неговите изчисления щеше да бъде, че трябва да спрем да използваме изкуствен интелект, ако искаме да оцелеем.
За наш риск бъркаме науката с технологията.
Как да направим младите по-глупави
Корумпираните медии внушават на младите хора, че трябва да се подготвят за бъдеще, управлявано от технологиите, което е неизбежно и идва по силата на някакъв природен закон. Убеждават ги да се подготвят за предполагаемата „четвърта индустриална революция“, която по някакъв начин ще подобри живота им, дори когато работните им места се автоматизират, дори когато съзнанието им се унищожава от видеоигрите, порнографията и онлайн хазарта.
Когато банкерите и изпълнителните директори я наричат „Четвърта индустриална революция“, те не се шегуват. Това е революция, при която малка шепа хора поемат контрола върху средствата за производство и идеологическия апарат на цялата Земя.
Против волята си сме бомбардирани с информация, която се произвежда от корпорации без критичен поглед от трети страни. Голяма част от нея е фалшива и подвеждаща. Съдържанието на филмите и драмите, на рекламите и клиповете насърчава разхищението и разточителството и възхвалява безделието на богатите.
Принудени сме да разчитаме за информация на контролирани от корпорациите източници като Google или New York Times и никой не ни е казал, че тези организации имат дълга история в предоставянето на невярна информация с цел печалба. Целият медиен/образователен/рекламен комплекс е мобилизиран да насърчава кампании за оглупяване на хората и за поощряване на антиинтелектуални настроения. Стремежът да се наложи цялото образование да се провежда онлайн ускорява тази опасна тенденция.
Колко пъти сте чували възрастни хора да отбелязват, че младите са егоцентрични, повърхностни и изолирани? Предположението, което стои в основата на това твърдение, е, че младежите, които са нашето бъдеще, са станали лоши заради лошите избори в живота, които са направили.
Нищо не може да бъде по-далече от истината. Тези младежи са определени от корпорациите като мишена на една упадъчна потребителска култура, която ги насърчава да купуват и да се разсейват с услуги, за които трябва да плащат. Те не могат да избягат от тази безмилостна идеология, защото корпорациите могат свободно да вкарват този боклук в живота на младежите още от детската градина. Няма сила, която да защити нашите деца.
Основната цел на игрите, порнографията, глупавите и повърхностни телевизионни програми, на които са подложени гражданите, не е продажбата.
Голяма част от тази дезинформация ни се предлага безплатно, защото целта е да се промени мисленето ни. Финансирането на медиите чрез реклами от корпорации им позволява да диктуват на журналистите съдържанието на статиите им, да ги карат да представят потреблението и развитието в положителна светлина, дори когато то унищожава околната среда и отчуждава хората.
Крайният продукт е зрителят или читателят, а не продуктът, представен в рекламата. Читателят е предаден на инвестиционните банки и мултинационалните корпорации като прост консуматор, а не като гражданин; зависим и ограничен индивид без морален компас, който да го води, неспособен да различава образите от реалността. Ние отчаяно се нуждаем от взаимодействие с другите. Нуждаем се от професии, които ни позволяват да работим заедно с другите, за да създадем по-добър свят.
Технологиите биха могли да помогнат, но не го правят, защото нямат връзка с научния метод и вече нямат морално съдържание.
В ежедневието взаимодействието ни със света се ограничава до предварително записани съобщения, автоматични каси и онлайн класове.
Културата ни може да бъде променена, ако искаме да я променим. Фактът, че повечето хора не могат да четат книги или да се съсредоточат за повече от 10 минути върху дадена тема, е резултат от навици, създадени от излагането на технологиите, които биха могли да бъдат променени, ако има желание.
Бихме могли да се отнасяме сериозно към сериозните проблеми в нашето общество и да обсъждаме историята на това как сме стигнали дотук, реалността на функционирането на нашето общество и мъдростта на това да се учим сами чрез изкуство, музика, философия и литература. Бихме могли да поставим по-голям акцент върху мъдростта, предадена ни от нашите родители, баби и дядовци, отколкото върху повърхностните изказвания на звездите, които са станали известни по медиите.
Смъртоносното оръжие се намира в ръцете на рекламните фирми, кукловодите зад медийния екран. Те създават фалшива реалност, която деградира; наричат лъжливи онези, които казват истината. Те се грижат за това гражданите да се сблъскват с пустошта по всеки телевизионен канал, във всеки вестник, във всеки ъгъл на всеки търговски център и всяка административна сграда. Тяхното унищожаване на интелектуалното търсене направи възхода на тираните-клоуни и положи основите на медийния цирк, доминиран от преднамерените и угодниците.
Можем да проследим тази война срещу интелектуалното търсене до усилията на ученика на Зигмунд Фройд Едуард Бернайс през 50-те години на ХХ век да разработи конкретни методи за манипулиране на публиката чрез силни образи и опростени лозунги. Бърнейс предлага на корпорациите дългосрочни стратегии за използване на слабостите на човешката психология, за да превърне гражданите в потребители, които са привлечени от конвенционални интерпретации, представени от авторитетни фигури.
Манипулирането на човешкото съзнание от страна на властимащите има дълга история. И все пак ситуацията нямаше да стане толкова тежка, ако съблазняването ни от триковете на компютрите, от хитростите на механичното възпроизвеждане не ни беше заслепило за убийството на научното изследване.
Смъртта на науката е продължение на смъртта на философията. Университетите унищожават философските факултети наляво и надясно, уж защото вече не могат да намерят работа за своите възпитаници. Медиите разглеждат философията като странна област за непрактични хора. В действителност обаче философията трябва да бъде основата на всяко разбиране. Без разбиране на невидимите принципи, според които функционират вселената и човешките институции, обществото ни се носи по течението, правителството ни се превръща в некоординиран кораб и ние се носим към коварни проливи.
Смъртта на философията означава, че видимото – ураганът, масовата стрелба, речта на политик – е единственото нещо, което се регистрира в съзнанието ни. Изменението на климата (Без Лого не споделя виждането, че изменението на климата е сред „най-сериозните опасности“ за човечеството – бел.ред.), културният упадък и политическите машинации – най-сериозните опасности, пред които сме изправени, изглеждат като абстракции, които дори не влизат в дискусиите ни.
Без философска основа, без методология за търсене и потвърждаване на истината, науката се свежда до визуална стимулация и реторика.
Унищожаването на интелектуалеца
Обсебването от видимото и пренебрегването на невидимото и абстрактното е свързано с рязкото намаляване на интелектуалеца в обществото.
Този процес е тласкан напред от богати идеолози, стремящи се да защитят властта си, като семейство Скайф, семейство Кох и семейство Корс. Те платиха най-много пари, за да създадат и разпространят в медиите разкази, които внушаваха, че бизнес администрацията и маркетингът са практични и фундаментални, защото създават богатство. Те плащаха на вестниците да повтарят и преповтарят, че интелектуалците, които се опитват да разберат основите на вселената и обществото, са непрактични и елитарни.
Експлоатацията на природата или на ближните, манипулирането на валутата и капитала от страна на инвеститорите беше възхвалявано от новите гурута, които тези групи финансираха, а след това този аргумент ни беше поднасян чрез търговските медии. Престъпниците, които са направили богатство от нищото чрез финансови измами, като Елон Мъск, Уорън Бъфет и Бил Гейтс, са ни представени като икони за преклонение.
По този начин огромен брой американци бяха убедени да правят кариера в бизнеса и се посветиха на тезата, че техните ближни трябва да бъдат обект на експлоатация, че принципът във всички взаимодействия е конкуренцията, а не сътрудничеството.
Ако си потърсите работа, ще установите, че единствените свободни работни места са в експлоататорски области, които насърчават потреблението и растежа на ценностите, а не ценностите или разбирането. Дори възможните кариери в неправителствени организации с важни мисии изискват човек да моли безмилостни бизнесмени за финансиране, за да продължи да работи.
Упадъкът на ролята на интелектуалеца в едно общество, контролирано от корпорациите, не накара учените да изградят мостове към работещите или да намерят солидарност с бедните; точно обратното. Интелектуалците потърсиха убежище в една още по-нарцистична и още по-елитарна институционална култура, която отчуждава работниците и позволява на недоволните да се обърнат по-скоро към крайната десница за визия.
Комерсиализацията на университета
Деградацията на интелектуалеца е неразделна част от комерсиализацията на университета през последните две десетилетия. Институциите, които някога са насърчавали интелектуалното търсене, са се превърнали в тежки академични бюрокрации, фокусирани върху възнаграждаването на декани и ректори с високи заплати и обслужването на корпоративни клиенти, които са заменили правителството като източник на финансиране. Най-често висшите ръководители дори не са академици, а магистри по бизнес администрация и счетоводители, които смятат, че научните изследвания и образованието са услуга, равностойна на предоставянето на широколентов достъп на потребителите, а не морална цел.
Професорът се е превърнал в денонощен работник, подчинен на пазарните сили, чиято стойност се определя от популярността му сред студентите, средствата, които събира от корпорациите, и способността му да публикува в специализирани списания, които имат ниска толерантност към оригиналното мислене.
Администраторите, в отговор на „пазарните сили“, принуждават професорите да пишат на неясен език, неразбираем за всеки, който не е завършил висше училище, за да могат да публикуват в списания, които малцина ще прочетат. Професорите, които не пишат за тези академични списания, не могат да запазят работата си.
На всичкото отгоре тези списания са недостъпни за гражданите и никога няма да се появят при търсене в Google. Платените услуги като JSTOR (прикритие за Elsevier и други паразитни корпорации, които печелят пари от интелектуалния труд на другите) събират огромни такси за достъп до изследвания, финансирани с данъци.
Когато американският програмист Аарон Шварц, основател на Creative Commons, направи публични статии от JSTOR на широката публика, базирани на изследвания, финансирани от обществото, той заплаща за това с живота си.
Предлагането на курсове в университета е намалено, защото се предполага, че студентите вече не се интересуват от хуманитарни науки или изкуства. Никога не се споменава фактът, че решението на корпорациите да не наемат на работа хора с хуманитарно образование, не е икономическа реалност, а явен политически акт.
Популяризирането от страна на корпорациите на повърхностна материалистична култура в медиите, която обезкуражава интереса към литературата и изкуството, се счита за факт от живота, а не за престъпен заговор за оглупяване на гражданите.
Медиите постоянно ни казват, че демокрацията е от решаващо значение, но общество без етично ангажирани интелектуалци, без институции, които могат да подкрепят тези интелектуалци, е като тяло без кости. Никакви избори или разгорещени медийни дебати не могат да спасят такова обречено общество.
Идеологическият ангажимент на интелектуалците за обществена служба и саможертва е изчезнал. Корпорациите и банките оказват натиск върху институции като университетите и изследователските институти, музеите и библиотеките, оркестрите и театрите, както и върху правителствените и корпоративните институции, да възхваляват високоплатените ръководители и да маргинализират и унижават интелектуалците, художниците и писателите, които тези институции трябваше да подкрепят.
Когато Дрю Фауст се пенсионира като президент на Харвард през 2018 г., тя веднага се присъедини към борда на „Голдман Сакс“ – такъв явен конфликт на интереси би бил немислим преди двадесет години.
Харвард, някога известен с научните си изследвания и преподаване, сега е ценен предимно от инвестиционните банки заради дарението си от 50 млрд. долара. Стойността на марката „Харвард“ е ценна за корпорациите, които намират „стратегически съюзи“ с избрани професори за полезни при прокарването на своите програми върху американския народ.
Корпоративното завладяване на академичните среди е фатално за науката. Както подробно описват Марк Едуардс и Сидхарта Рой в статията си „Академичните изследвания през 21 век: (Environmental Engineering Science, Jan, 2017 г.), истината не може да се сравнява с максимизирането на печалбата: „Поддържането на научната почтеност в условията на порочни стимули и хиперконкуренция“.
Професорите се наемат и уволняват въз основа на количествени показатели за ефективност: „брой публикации, цитати, комбиниран брой цитати-публикации (напр. h-индекс), импакт-фактори на списанията (JIF), общ брой долари за научни изследвания и общ брой патенти“.
Привидно научна, тази тъмна алхимия има малко или нищо общо с търсенето на истината.
Увеличаването на прякото или непрякото корпоративно финансиране увеличи броя на темите табу за изследване (приватизацията и милитаризацията на космоса и Арктика, поемането на държавни функции от мултинационални банки или корупцията на академичните среди). Интелектуалците не могат да обсъждат тези теми, освен ако не са готови да бъдат изхвърлени в периферията, а писанията им да бъдат етикетирани като „алтернативни“ или „теории на конспирацията“.
Как технологиите изключиха американския ум
Стана обичайно да се коментира, че целият свят сякаш е полудял. Това убедително впечатление обикновено не се развива далеч отвъд тази примитивна формулировка.
Да, Съединените щати се управляват от луди; да, те са се превърнали в буквална психопатокрация.
Въпросът е дали наблюдаваме периодичен упадък, подобен на разпадането на Римската империя, или друго явление?
Навсякъде около нас сме свидетели на крайности в когнитивния дисонанс, които позволяват на високообразованите хора да игнорират с лека ръка катастрофалните климатични промени, подготовката за световна война и радикалната приватизация на цялата икономика.
Възможно ли е тук да има нещо повече от обикновено отричане и егоцентризъм?
Когато прекарваме дните си, взирайки се в смартфоните, оставаме до късно да играем игри, да гледаме порнография или да разговаряме с приятели за популярна музика или тенденции в модата и храната, дали този смартфон не служи като портал, който ни позволява достъп до информацията, от която се нуждаем?
Или може да се окаже, че смартфонът променя начина, по който мислим и се държим, определя приоритетите ни вместо нас и ни подсказва какви ценности да отстояваме, как да действаме?
Може би тези смартфони, които ни излагат на видеоигри, възхваляващи военни битки, на предавания в Youtube, популяризиращи глупави котешки трикове, са оръжия, създадени и разпространявани, за да подкопаят способността на гражданите да мислят задълбочено, да ни разсейват, за да не можем да разберем радикалната трансформация на нашия свят в техно-тирания?
Дали тези смартфони имат за цел да създадат у нас пристрастеност и вманиачаване, които да възпрепятстват организираните действия за създаване на собствени системи за управление?
Напредъкът в технологиите не само трансформира пейзажа на човешкото общество, но и подкопава способността ни да разберем настъпващите промени. Мозъците ни се препрограмират от смартфоните, за които предполагаме, че ни помагат да общуваме.
Предизвиканата от технологиите пасивност, която разрушава човешкото общество, е колкото опустошителна, толкова и невидима, тя е културен холокост, който първо убива концепцията за гражданин и за член на семейството, като използва привидно безобидни, дори полезни технологии, за да навлезе в личния живот на индивида.
Книгата на Никълъс Кар „Какво прави интернет с нашите мозъци: The Shallows“, предоставя обширни научни доказателства за това как интернет премоделира мозъците ни така, че да са склонни да реагират на мигновени стимули и да не са склонни към сложно, дългосрочно мислене.
С течение на времето подобна стимулация прави сложното, триизмерно осмисляне на съвременните проблеми практически невъзможно.
При младежите, насърчавани от корпорациите да зависят от такива външни устройства от най-ранна детска възраст, въздействието е осакатяващо. Това е форма на фашизъм чрез хитрост или, както обяснява Шелдън Уолин в книгата си „Демокрация с участието на корпорации“, подобна технология създава „обърнат тоталитаризъм“, при който сме контролирани от корпорациите в ежедневието си, но продължаваме да си въобразяваме, че съществува някаква форма на „демократичен процес“ заради това, което виждаме по телевизията.
Принудени сме да използваме социални медии като Facebook или Twitter, но не можем да гласуваме или дори да изразим мнението си за това как се развиват тези социални медии (технологии) или какви са правилата за тези социални медийни платформи. Казват ни, че имаме избор на социални медии, но никой не може да създаде социална медийна платформа от критичен мащаб без огромни капитали. Не е позволено да се развие нито една общностно управлявана социална медийна платформа в достатъчен мащаб. Това означава, че глобалните инвестиционни банки определят начина, по който взаимодействаме с другите.
Кар обяснява, че невропластичността на мозъка му позволява да се развива, често в негативен смисъл, в отговор на стимулацията от интернет. Нашите неврони искат да продължим да упражняваме веригите, които сме формирали чрез сърфирането си в интернет, защото те предлагат съблазнителна стимулация. Бързите отговори от търсене в Google или от публикация във Facebook стимулират невроните и освобождават приятни стимуланти.
Неизползваните невронни вериги, които някога са били използвани за сложно триизмерно разглеждане на дългосрочния личен опит и на промените в културата и обществото, безмилостно се изрязват в невидимия невронен дарвинизъм на този процес. Резултатът не е технологична гъвкавост и освободеност, а по-скоро закостеняло мислене и поведение.
Неврологът Норман Дойдж пише: „Ако престанем да упражняваме умствените си умения, ние не просто ги забравяме: пространството на мозъчната карта за тези умения се превръща в място за уменията, които практикуваме вместо тях.“ Това означава, че за мозъка става невъзможно да се върне към първоначалния си капацитет за задълбочено мислене, след като е бил подложен на тази диета от интелектуални боклуци.
Часовете, прекарани със смартфоните, в социалните медии и в чата с приятели, ни правят неспособни да разберем риска, свързан с изменението на климата, с надпреварата във въоръжаването или с популяризирането на фалшивия вирус COVID19, за да се оправдае тоталитарният корпоративен контрол.
Психопатът зад психопата
Има още едно парче от този пъзел.
Дали просто алчните милиардери използват технологиите като средство да ни превърнат в роби, докато се стремят да увеличат още повече богатството си, или и те са въвлечени в трансчовешкото царство и губят ориентация в този процес?
Ако надникнем зад завесите, ще открием ли, че технологията е превзела цялата система на нещата?
Възможно ли е зад психопати като Бил Гейтс и Илон Мъск да се крие върховен психопат?
Психопатът, който омагьосва с флейта милиардерите, докато те ни водят към колективната ни гибел, не е конкретно чудовище, а мрежата, свързваща десетки хиляди суперкомпютри по света. Тези суперкомпютри са истинската сила, която стои извън обсега на конституциите на всяка от жалките малки национални държави или на всички деформирани глобални институции като ООН.
Тези суперкомпютри мъркат тихо, докато изчисляват до десетия знак след десетичната запетая как да максимизират печалбата всеки ден, всяка минута и всяка секунда. Те вземат крайните решения за международните банки и корпорации, и то не само защото са бързи и перфектно интегрирани. Те са способни на нещо, на което никой човек не е способен: могат да оценят паричната стойност на цялата Земя и да извлекат печалба от всеки аспект на човешкото общество в пълно съответствие с алгоритмите, които са им зададени, и го правят без никакво колебание, без най-малките етични угризения. Те не са програмирани да изчисляват устойчивостта на Земята.
Не е необходимо да чакаме суперкомпютрите да постигнат съзнание, за да изгубим контрола над нашата цивилизация. Всичко, от което се нуждаем, е компютрите да определят приоритетите на нашето общество въз основа на печалбата, без да се съобразяват с дългосрочните ни нужди. Ако социалните медии, видеоклиповете и игрите, премоделират невронните мрежи на мозъците ни, компютрите ще поемат управлението по подразбиране много преди да придобият съзнание. Ние сме делегирали управлението на нашата икономика на суперкомпютри, без дори да го забелязваме.
Действат ли тези суперкомпютри въз основа на това, което искаме от тях? Може би, а може би не.
За мрежата от суперкомпютри, които консумират електроенергия в огромни мащаби, има един критичен императив. Този императив няма нищо общо с id или ego. Тези мрежи са принудени от втория закон на термодинамиката да създават по-голяма ентропия, да консумират повече енергия. Именно този стремеж, а не някакво размито съзнание, което е по-подходящо за научнофантастичните романи, управлява решенията им като система.
Резултатът?
Еднооките хора, чиито разсъждения и възприятия са деградирали под въздействието на технологията, които са лишени от уменията за научен подход и метафизика, са водени към пропастта от подобен на тях слепец.
