НЕЛИ БЪЗЕВА – МЛАДА И ТАЛАНТЛИВА!

Автор: admin Няма коментари

НЕЛИ БЪЗЕВА – МЛАДА И ТАЛАНТЛИВА

Ако искате да видите красота и изящество, идете в Туристическия информационен център! Там една млада и амбициозна художничка е подредила картините си и ритуалните чаши.

Нели, от къде дойде идеята ти да започнеш да рисуваш на стъкло ? Всичко е направено с много финес. Това израз на душевното ти състояни е ли е?
Честно казано, дори не си спомням как ми хрумна идеята за рисуваното стъкло. Може би от една изложба, на която ходих в Туристическия информационен център. Рисуваното стъкло ме привлича с неговата крехкост и изящество. Да рисувам върху този материал за мене е предизвикателство. Нещо различно от платното. Аз по принцип обичам да експериментирам с материалите.
Кога рисуваш? Ходиш на работа, работата ти е отговорна, целият ден отива… Напоследък направих интервю с председателя на хисарското дружество на художниците – Боян Илиев и той каза, че рисува нощем. Да не би и ти да се вдъхновяваш в необичайно време?
Аз рисувам по принцип в почивните дни, а понякога, когато имам време и след работа. Напоследък свободно време почти не ми остава, но аз съм от хората, според които човек никога не трябва да се отказва, независимо колко е трудно. Да, понякога и аз рисувам нощем, или късно вечерта. Тогава е тихо, творецът остава сам със себе си, няма странични шумове, проблеми и в тишината и спокойствието образите изплуват по-лесно.
За колко време нарисува картините, които представяш?
Истината е, че по-голямата част от картините си нарисувах последните два месеца. Лятото – през юли, август и септември рисувах стъклото, тъй като боите, с които работя, са доста трудни за работа на закрито, поради факта, че миризмата им е доста неприятна и можете да си представите какво би се получило в едно затворено помещение. Тази година беше много трудна за мене. Имах много проблеми – здравословни и от друго естество и в крайна сметка за картините ми останаха последните два месеца. Въпреки това, когато човек има желание и воля, то рано или късно хубавото идва , макар и в последния месец на годината.
Къде ще отидат тези красиви чаши? Очакваш ли откупки и на картините си и на чашите, или си ревнива към творчеството си и го пазиш на специално място?
Честно казано, има неща, които за мене имат сантиментална стойност. На конкретната изложба това е иконата на свети Пантелеймон, но всичко останало се продава. Готова съм да се разделя с останалите неща, като се надявам, че ще отидат при точните хора. Смятам, че това, което един творец прави, трябва да радва не само него, а и другите. Да държиш всичко, което правиш за себе си, мисля че е егоистично, а това не е чувство, присъщо за мене. Всичко в откупките е въпрос на късмет. Даден човек трябва да попадне на това, което търси, на това, което му е необходимо. Както обичам да казвам, за всяка картина има човек и за всеки човек си има картина. Така, че нещата са относителни. Изложбената зала е място, на което аз изразявам себе си и показвам какво мога. В нея е много по- уютно и не е просто търговия като на пазара.
Не са малко художниците в Хисаря и може би това се дължи на особената енергия в този град – толкова хора да хванат четката и да излеят душата си в картини.
Не само в Хисаря, но и в страната ни като цяло творците стават все повече и повече, може би поради факта, че вече има доста по-голямо поле за изява. Да, в България има много талантливи хора и това е радващо.
Пишеш стихове, а към какво друго изкуство имаш предпочитания? Световно известният художник Вълчан Петров от Хисаря рисува на космическа музика. А ти?
Аз също обичам да рисувам на музика. Харесвам музиката, но може би това е единственото изкуство, в което ме няма, така да се каже. Никога не съм умеела да пея. Стиховете за момента малко съм ги оставила на заден план и приоритет ми е рисуването.
Кое те прави различна от останалите художници?
Ами не знам. Трудно е човек да говори за себе си и да дава определения за своето изкуство. Всички художници са различни, както и всички хора на земята са различни.
Каква е Нели Бъзева в ежедневието?
Един обикновен човек от народа. Истината е, че доста хора не знаят факта, че рисувам и дори са изненадани. Ежедневието в България е сиво, на мене изобщо не ми се иска да „посивявам“. Именно за това в картините винаги се стремя да рисувам светлината, пъстротата, красивото от живота.
Какво би те накарало да спреш да рисуваш?
Ох… не знам. Може би липсата на свободно време. Но наистина ще се боря това да не става.
Ти си млада, хубава и талантлива. Какво още би желала да бъдеш?
Благодаря за комплиментите! Какво още бих желала да бъда? Мисля, че човек винаги трябва да влага в себе си, да се усъвършенства, да учи и да се развива. Желая просто да бъда здрава, а всичко останало се постига. Не знам какво ми е приготвила съдбата за напред. Може би в следващото интервю ще ви кажа, госпожо Кирилова .