https://www.youtube.com/watch?v=7kygoN5cOrY
Царят Жрец Атлант е бил в началото безсмъртният глас на Истината за Атлантската раса. Той казва: Безупречността отстранява миналото и завръща човека в Древността. Следвай скритата Истина – и Тя ще те отведе в Безкрая.
И ето – казва – видях как Слънцето угасва и как преминава животът, и как нищо не отнема Безкрая. Всяко неправилно решение е вкореняване в сътвореност, ограниченост, обвързаност. Когато се завърнеш в Безкрая, ти ще носиш в себе си нещо, което е по-дълбоко от Тайната на живота.
В Същността си човекът е по-дълбок и от падението, и от възхода. Само постоянната Безупречност ще отстрани и времето, и Вечността. В едно от последните интервюта обясних, че хората трябва да се спасят (съществата) и от Вечността. Защото тя също има нещо паднало, защото тя не е Безкрайността. Тя е слязла от Безкрайността като ограничение… а времето пък е съвсем друго ограничение. Само постоянната Безупречност отстранява илюзиите. Истината е способ за придобиване на стихийност.
Словото – казва Жрецът – Словото е Жрец и Пазител, Чистото Слово. Такъв е и Богомилският поздрав – се сещам – когато се срещали Богомилите: Словото на Живота пазим! Това е Пазителство. Словото е убежище при всяка опасност. Който не познава Истината, ще се сблъска със собствената си скрита тъмнина. Който има една много дълбока увереност, има в себе си Древен Водач.
Истината е съставена от Безмълвие, а Безмълвието е дълбок и неизповедим вътрешен Храм. В голямото изпитание трябва да откриеш Сиянието на своя живот. Трябва да осветиш цялото си мрачно минало, да го преодолееш и да се завърнеш. Това е тежката карма на човека: натрупана, много дълго време натрупана тъмнина.
Ако на човек се изсипе сега кармата, почти в целия свят, над 90 процента, хората няма да понесат, ще бъдат унищожени. Затова тя им се изпраща по малко, на хапчета, по малки страдания. По малко – казва Учителя – отнемаме заблужденията, за да могат хората да оцелеят.
В Безкрая – казва Жрецът – няма добро. В Безкрая има само Свобода. В дълбините си Орелът няма живот, а само Древност и Безкрайност. Животът е ограничение.
Вярно е: потекъл е от Него, ценен е – но ценен е, за да се завърнеш в Безкрая. Безкраят е нещо по-дълбоко от живота. Животът е само едно пътешествие – казва Жрецът.
Той казва: Безкраят, Истинският Човек, не се нуждае от живот: той превъзхожда живота, защото Истинският Човек е Древен. В Дълбините си Истинският Човек даже не е Божествен – той е Съвършен. Така, както казва и Дзен: Вие сте изначално безгрешни. В началото така е било. За него, за този Жрец и за това Съвършенство, дори Истината много малко неща казва.
Древната култура е скрита в тази дума: Безупречността. Само тя, тази Безупречност, може да премахне световете, т.е. ограниченията и сътвореността.
Тук, в Древността, злото никога не е съществувало, а за доброто няма никакво място. Тук е Свобода, Безмълвие, Пълнота и нещо грандиозно – величествена Преизобилност: такава Пълнота, че нищо друго не искаш. Това е самият Бог; и ако имаш Бог в себе си, как може да искаш нещо друго, освен с цел да помагаш…
Сфинксът е постигнал най-дълбокото нещо – Безмълвието; и затова той заживял в Безмълвие. Ще обясня. Защо Сфинксът е безмълвен и защо живее в Безмълвие? Защото той е видял и преживял Тайната на Живота, Тайната на Бога.
След това грандиозно Откровение, всичко отпада: няма нужда от никакви думи и слова. Който е преживял Бога, получава нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Безмълвие. Колкото и да говори, нещо в него има Дълбоко, което мълчи. Затова Мъдреците и Посветените имат Дълбоко Безмълвие: и като говорят, и като мълчат, те все помагат. Дори само присъствието им е помощ, защото имат част от това Безмълвие на Сфинкса.
Те са преживели: търсили са правилно, заслужили са и са преживели Истината. Истината и Бог не можеш да ги познаеш, но можеш да ги преживееш. Тогава става тотална промяна. Остава само Бог и едно Велико Безмълвие, което е част от самия Него.
Безсмъртието е скрито в Безмълвното Знание, Знанието на Сфинкса. Сфинксът е осъзнал, преживял, че в Безмълвието вече Бог е станал част от тебе. Как може тогава да говориш!
Сфинксът гледа в посоката към Вечността и Безкрая. Той само показва посоката, накъде трябва да се върви. Посвещението е безмълвно състояние на живота.
Мъдрият човек е Безмълвие: независимо дали говори, или не, той е преживял. Който е преживял Бога, става част от Неговото Безмълвие, част от Неговата Тайна, както това се е случило на Богомилските клади. Той става част от Древното Несътворение, безграничното съществуване.
Сфинксът е преживял Безкрая… и това е посланието на Сфинкса.
Някои търсят произход. Бодхидхарма казва: „Истината няма произход“. Абсолютът никога е нямал произход. Той е създал другите неща, те са произлезли от Него: Богове и т.н., те имат произход; Абсолютът, Върховната Истина, никога е нямал произход.
Той винаги е бил. Истината няма произход: Тя всякога е била, всякога ще бъде. А това, което е с произход, то е слязло долу, за да се научи, че няма произход: има само Дао, има само Безкрайност – Върховна Истина.
Съществата на Дао, на Истината, слизат долу, при хората, за да обяснят какво е това Не-произходът и Буда-природата. Буда-състоянието е Изначалното състояние, състоянието на Не-произхода. То е преди всеки произход. Тука няма търсене на Дао, даже няма търсене на Бога: има само изчезване, или, както Суфите го наричат, Фана – разтваряне в Бога.
Ставаш Изначално Същество: пак имаш независимост, свой Висш Аз, но от съвсем друг порядък, т.е. вече Бог в тебе е Висшият Аз, а не твоят Аз, който е на ниско ниво; говоря за твоя Висш Аз – той е на ниско ниво.
Тука говорим за вселяване на Бога, което е много повече от Висшия Аз, и затова Христос казва: „В Твоите ръце предавам Духа Си“ . Да, там е Истината – в Бога. Така… Има само изчезване, както казах, и разтваряне.
https://www.youtube.com/watch?v=JC_-oj2QYLU
