Ирина Кирилова
Отива лятото, отива
пак в пазвите на есента.
Отива бавно и се скрива
във призрачната и мъгла
Отвън оставя бяла риза
да ни напомня за страстта,
която лятото наниза
като гердани по пръстта.
И лястовиците отлитат,
отнасят лятна топлина,
та дето идат да ги питат
за най- красивата страна.
Отива лятото, отива
да гледа златните листа,
със шарен наниз се покрива
и плаче пред прага на есента.
За Тракийски свят от книгата на авторката „Това съм аз“
