Днес се навършват 30 години от свалянето на Петолъчката от сградата на бившия Партиен дом. Колко са били петолъчките и каква е тяхната история – разказва БНТ.
Червената петолъчка, символ на комунистическата идеолгия, е неизменна част от облика на бившия Партиен дом от построяването му до началото на демократичните промени у нас.
Всъщност Петолъчките са били две. Първата е поставена веднага след построяването на сградата през 1954 година и остава там до 1984 г. Издигала се е на върха на 56-метрова кула.
„Те най-напред планират отделна кула, може би подобна на кремълската, върху която да бъде поставена тази звезда. След това решават да интегрират кулата с основната сграда на Партийния дом“, казва доц. Михаил Груев – председател на ДА „Архиви“.
Петолъчката е изработена в Съветския съюз, височината ѝ е 2,80 м. Стъклото, от което е направена, е трислойно. Външното е рубинено червено, средното е от кристално стъкло, вътрешното – от бяло. И след като 30 години е на върха на Партийния дом петолъчката е заменена с нова. Това става с решение на ЦК на БКП.
„Защото техническите ѝ характеристики са вече остарели, тъй като първата звезда е светела с отразена светлина, като прожектори на покривите на сградите наоколо са я осветявали“, уточнява уредникът в Националната галерия Мартин Косташки.
Новата петолъчка свети със собствена светлина, устойчива е на температурните промени – от минус 27,5 до плюс 37,5 градуса и тежи 1300 кг.
„Новата звезда, която е поставена през 1984 г. и стои на върха на Партийния дом до 4 октомври 1990 г., вече е с вътрешен източник на светлина, който разпределя по равно във всичките 5 лъча светлината“, разказва Косташки.
Първата Петолъчка остава безпризорно в двора на Централната баня години наред, но вече е част от експонатите на Музея на социалистическото изкуство.
„Ние не бива да я възприемаме като произведение на изкуството, а по-скоро като артефакт на една отминала епоха“, добавя Косташки.
На 4 октомври 1990 в 09 :00часа сутринта и втората червена Петолъчка е свалена от върха на бившия партиен дом.
По онова време Илич Димитров е „механик външно окачване“ и участва както в поставянето, така и в свалянето на втората петолъчка. Спомня си, че при монтажа ѝ не са успели да я закрепят от първия път, защото въжето, с което хеликоптерът е носел петолъчката, е било късо. Опитват втори път с по-дълго и успяват. Преди монтажа петолъчката е била подготвена в камион на платното пред президентството.
„Тази втората звезда може да се измества 90 градуса, отстрани излиза платформа, с което се улеснява нейното почистване. На двата лъча полегатите бяха поставени шипове, за да не мога да кацат птиците върху нея“.
Според специалистите от Музея на социалистическото изкуство след демонтажа петолъчката е била откарана в полето на село Долни Богров край София, после върната в двора на Партийния дом.
По ръбовете е имало златни лайсни, които са демонтирани и предадени с протокол на БНБ.
