През уикенда Борисов пак обикаляше забравените и от бога, и от хората места по родината, прегръщаше се и се целуваше с потомците на Дядо Йоцо, сефте докосващи се до българската държавност и поради това все още способни да се умиляват до сълзи.
Един приятел вика, че Борисов на стари години се присъединил към инициативата „Опознай родината, за да я обикнеш“. Щото, нали, няма как да обичаш нещо, което не познаваш. Макар че специално за българите може да е и обратното, ако ме разбирате. (За Борисов със сигурност може.)
Пък друг приятел разправя, че, след като обиколи всички села и паланки по периферията на родината, където го обичат (неинформирано!) и не протестират срещу управлението му, възнамерявал да продължи по картите от времето на Първата българска държава, чийто пряк наследник се явява. Всичко значимо, направено по нашите земи, е негово дело. Аспарух само е основал държавата, Борис я е покръстил, а браточките Кирил и Методий ни дали букви да четем и пишем (на някои от нас!).
И от там нататък всичко е дело на ГЕРБ и лично на Борисов. Имаше известни съмнения за принос на Тодор Живков. Бил построил толкова, колкото ние не сме можели да боядисаме. Но после се оказа, че това, дето не можем да боядисаме, всъщност е построено от Борисов. От новите държавници под подозрение беше Иван Костов. Имаше колебания дали той не беше понаправил нещичко за развитието на държавата ни, но нищо не се доказа.
С една дума, живеем в една Бойкоцентрична вселена и няма как и историята ни да не е Бойкоцентрична. Засега. Но както обича да казва д-р Филипов, Клио е най-голямата курва сред музите. Времето на Борисов минава и Клио вече обръща палачинката.
И бавно и полека хората провиждат, че царят наистина е гол. Лъсва цялата византийщина в политиката, волунтаризма в икономиката, популизмът и демагогията в социалната сфера, „правешкото” хитруване във външната политика… То това последното лъсна, глупакът сам си призна в един неоспорен запис как се прави на тъп, докато им го набутва на европейските лидери с 200, да ме прощавате…
Между другото, покрай записите на неформалните му разговори си мисля, че ако 15 години след като стана кмет на София и промени средата, в която работи и, предполага се, общува с поне средно интелигентни хора, Борисов не измени на социолекта на мутрите, то това означава, че той продължава да общува с тях. Иначе откъде ще попълва речника си с неологизмите на ъндърграунда? Така де, не е ли така?
Отплеснах се, за друго исках да ви разправям. За посещението на Борисов в Ловеч и околия. И понеже обиколката му е малко нещо отчетно изборна, посетил и катедралата “Св. Св. Кирил и Методий“. За да има повод да напомни, че за ремонта й правителството Му досега е отпуснало 828 000 лв., а партията Му добавила още близо милион.
„Този храм е изграден за хората, защото за нас е важно да пазим вярата си, низпосланя ни премиерът. – Радвам се, че решението да не затваряме църквите за Великден и Цветница се оказа правилно. Господ направи така, че запазихме здравето на хората и благодаря на всички владици и свещеници.“
Не знам, може и Господ да го е направил. Аз в тия работи избягвам да се бъркам. Но друго не мога да разбера. Как така децата ще се душат на училище с маски, а той се среща с хиляди хора без маска. Пардон, преувеличих малко – десетки, тук-таме стотици! Но и с трима души да говори, пак е важно какъв пример дава на гражданите! Щото така работа заприличва на оня действителен случай, дето Иванчо гледал през ключалката какво правят майка му и баща му в спалнята и погнусен възкликнал: И тия хора ще ми казват да не си бъркам в носа!
В разгара на пандемията носеше маската като лигавник, сега направо я захвърли. Бог ще ни пази! Но и дядо поп да питате, и той ще ви каже, че Господ дава, но в кошара не вкарва. Бог само предупреждава: „Пазете се…“
Ще бори пандемията с по 50 лева добавки на пенсиите! Да поядат, да добият имунитет, па дано доживеят до изборите. Щото, не е тайна за никой, че тоя електорат от БСП го краде и с Бога го дели…
И пак се връщам към неинформираната любов. Не знам защо ни помага Бог в пандемията. И на Борисов защо помага нямам обяснение. Той поне трябва да е информиран… Борис Димовски казваше, че на куцото щъркелче Господ му прави гнездото. А по-куцо от това щъркелче е трудно да си въобразим…
А за християнската вяра на Борисов съм писал много пъти. Но като гледах как кръстопреклонно целува ръка на владиката, как влачи иконата на Св. Борогодица под мишница като циганин капак на шахта, ми се доповръща. На снимките не се вижда дали е свалил поне червения конец от кунката си. Доскоро го носеше. Въпреки че още преди няколко години БПЦ обяви, че започва война със суеверието. Владиците скочиха специално срещу червения конец. Настояваха синодът да осъди тази езическа традиция, да заклейми врачки, баячки и разни други суеверия. Думата „суеверие” означава празно, безсмислено (всуе) вярване, безполезна вяра. Според църквата вярата в Бога е добродетел, а суеверието е грях.
Червеният конец е завързан на ръката на Борисов от врачката Щерона Ваклушева. „Аз, вика, сложих червения конец на ръката на Борисов.”
Пък баба Мита от с. Прилеп Добричко хвърляла боб на Борисов още като главен секретар. И всичко му казала – и че ще направи партия, ще стане премиер… И той ѝ дал 10 лв. (Тогава още даваше негови си, затова само 10!)
Християнството няма нищо общо с врачки, гадачки, астролози, лечители, коректори на съдбата. Много българи не са наясно с това. Борисов без неудобство си признава, че е суеверен като бабичка. Като му мине черна котка път, се завъртал три пъти, преди да продължи, а ако е с кортежа, карал охраната да се върне и да мине по друга улица. Ставал винаги с десния крак напред, в понеделник не се бръснел, не си режел ноктите и не давал пари на заем…
Баба ми, една наистина набожна бабичка, когато тръгваше на път, просто се прекръстваше и казваше: „С Бога напред!“ И не я връщаха ни черни котки, ни лоши хорски очи…
Един просветен човек не може да бъде до такава степен суеверен! Такова суеверие е присъщо на рустикалната душевност от предишните векове. Макар че пък в „Суеверия сред днешните християни“ йеромонасите Висарион и Йоан казват, че „суеверието не зависи нито от интелекта, нито от образованието. Често големи учени се явяват суеверни хора.” Е, в случая не става дума за большой учены, де…
Само мимоходом ще отбележа, че има и отделни читави врачки. Веднъж по „Хоризонт” попаднах на екстрасенската Николета Йорданова. Каза за депутатите: „Тъпите копелета в парламента, които са кошчета за боклук, пълни с пари, съсипаха България”. Оценка, която би правила чест и на доста политолози, не ли?
И на астролозите вярва Борисов. Първо вярваше много на Лещански. Но после Алена написа, че в предишния си живот Борисов е бил пълководец в Англия през XVII в. И вероятно той оттогава почна да ѝ се доверява. И за един рожден ден ѝ написа: «Няма да скрия, че се съобразявам със съветите ви и ви благодаря за точните напътствия.”
А беше редно да скрие, защото така излиза, че държавата се напътства от астролозите.
И същият този суеверник, който си няма хал-хабер от християнския катехизис, умира да се прави на набожен! И поповете му се връзват, зер е на власт и дарява щедро от народната пара. Обикаля църквите, кръсти се, целува иконите и ръцете на поповете, подаряве икони и на него му подаряват… Ревностен като всеки прозелит. От самопризнанията му научихме, че е набожен от скоро, покрай царя се набожил. Преди това беше комунист, член на БКП, който отказваше да се деполитизира. А комунистите, както знаете, признаха Христос малко след 10 ноември. Подобно на оня гражданин на Илф и Петров, дето признал съветската власт малко по-късно от Англия и мъничко по-рано от Гърция…
Но на такъв клир такива пасоми… Приятел ми написа във Фейсбук за ловчанския владика: „То и Цветан Динев, с мутренския псевдоним Гавриил, е същата развалена стока като Борисов.“ Е, моето мнение е малко по-различно: всичките са такава стока или поне преобладаващата част от клира. Захари Стоянов пишеше: „Едно време разбойниците са висели на кръста, сега кръстът виси на разбойниците.“
При нас все си е едно време… И все побеждава партията на фарисеите – и в църквата, и извън нея.
Ако гласът ми можеше да стигне до хората от тези села и паланки, където премиерът обикаля като „глуа кучка“, както се изразяват пазарджишките интелектуалци, щях да ги попитам: Как, бе, хора, как не ви омръзна да живеете в това лицемерие вече десет години?! Един суеверник да ви проповядва християнство, един бивш комунист да ви учи на антикомунизъм, един крадец да ви учи на морал, един патологичен лъжец да ви преподава честност, една продажна мутра да ви учи на родолюбие, един суетен до патология човек да ви учи на скромност?! Как не ви омръзна един милиардер, който само в шкафчето си държи за джоб парасъ една десетгодишна средна пенсия, да ви подхвърля милостиня 50 лева?!
А може би с основание не ви омръзва? Може би Чехов е прав. „Масата винаги склонна към антропоморфизъм в религията и морала, боготвори тъкмо ония кумира, които имат нейните слабости.” Кой знае…
И все пак бих опитал да им кажа. Но няма как да стигна до тях. За тези села медиите са нещо като селото на дядо Йоцо: „вестник не стига, защото никой не чете…”
Ако искаме да сме честни в аванс, трябва да признаем, че лицемерието няма да си отиде с Борисов. Лицето, емблемата на корупцията в ГЕРБ Цецерон направи партия и се готви за избори.
Приятелят на мутрите Слави Трифонов също се готви. Нали помните как рева по телевизора, като гръмнаха Георги Илиев. Помните грънци… Ако помнехте, тия едва ли щяха да посмеят да правят партии. Но и Слави и Цветанов знаят и помнят, че вие не помните…
Специално за интелектуалците дето питат какво ще дойде като свалим Борисов, ще кажа. Сега задачата е да свалим мутрата. Пък след това, ако не ни домързи, можем да помислим и да се сетим, че нашият враг е не един или друг кабинет, а самото статукво. То е ламя с три глави и пет задника, дето казваше един дедо. На мястото на всяка отрязана глава пораства една нова глава и два нови задника. Не можем да насмогнем.
Бомба трябва. Статуквото е престъпността, статуквото е корупцията, статуквото е бедността и мизерията, скапаното образование и болното здравеопазване, егоистичната политическа класа и продажната интелигенция… Те са статуквото и ние сме статуквото. Ние сме в него и то е в нас…
И ще ви кажа една малка „тайна”.
Досега в борбата със статуквото излизахме винаги втори, защото все оставяме някой друг да води тази борба вместо нас.
А за този друг борбата за смяната на статуквото приключва със смяната на статуса.
Страхувам се, че и сега така ще стане, мамка му (без извинение)!
Но това не значи, че трябва да се отказваме. Помните ли… Извинете…
Исках да цитирам един кратък диалог от „Фабиан“ на Кестнер, за който вероятно съм ви споменавал вече:
– Разумните няма да дойдат на власт – каза Фабиан, – а още по-малко справедливите.
– Така ли! – Лабуде пристъпи съвсем близо до приятеля си и сграбчи с две ръце яката на палтото му. – Но нима въпреки това те не бива да дръзнат?
Та те така!
Тони Филипов, д-р
