Вой, писък и хленч.
И скърцане със зъби.
Клетви и проклятия.
Бяс безграничен.
Ах, президента, злодей такъв и онакъв!
Оня с каскетчето още ли не го е арестувал?
Нима?! Докога?! Какво чака?!
Ужас! Ужас!
Сълзи и сополи оплискаха пространството.
Риданието на ГЕРБ разтресе телевизорите.
Що?
Щото любовта народна нещо им се изплъзна. Те презират тоя народ, неговата любов не им трябва. Неговото покорство им трябва. Неговата безсловесност, безропотност, най-добре – раболепие.
ГЕРБ сами изковаха меча на народния гняв. Сега плачат. Левски защитават! От кого? От себе си го защитават!
Президентът им виновен! Не, драги!
Левски ви е виновен на вас! Той ви пречи!
Милите защитници на Левски! Дето ред от него не сте прочели. Пък и да прочетете, не разумявате, нито се засрамяте. Вие срам нямате.
Настъпяте се един друг по трандафорите, та да се изпъчите първи пред паметника (Ах, вижда ли ме телевизията?!), дето е било черното бесило, па да изобразите лицемерно тържествена скръб, сиреч – да скърбите тържествено (Ах, вижда ли ме телевизията как тържествено скърбя?!)! Кичите се с името на Левски, и за съюзник го прогласявате, и за алиби пред историята на него се надявате!
Чуйте! И си записвайте!
Левски ни предначерта „чиста и свята република“.
Там владее силата на правото, а не „правото на силата“. Човекът е „свободен в пълна свобода“, „правата човешки са от Бога“ и всички „живеят под едни чисти и святи закони“. Всички решения са по волята на народа – „по вишегласие, а не по мнението на тогова и оногова“, според нечий каприз, алчност, егоизъм или простотия.
Там народът не дава „подпора на глупци“, не хваща вяра на думите им, не ги чака като месии и не се надява на тях за нищо.
Там народните водачи са „разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни“. Гледат „народната работа повече от всичко друго“, не пущат „хора да лъжат народа“, които „по-много знаят да се препоръчват, а не правят нищо“. Не мечтаят да видят „себе си на висок чин“, но да умрат „в народната работа“. Не вдигат „глас за себе си, което е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо“. Не присвояват за себе си нищо. Не мълчат, кога виждат злото народно и не чакат го „да порасне, та да убие народа“. Не плачат по чужди порти, не се водят по чужди акъли, не просят чуждо благоволение и не обслужват ничий чужд интерес, нито му угаждат.
Тази държава е излязла пред времето. И нейното име „гърми най-бляскаво по цяла Европа“. Ала ние живеем някъде другаде. В държава-антипод. Във вашата държава, на хаджи Иванчо Пенчович ефенди и неговите политически потомци.
Левски нарича свободна България с една дума. Храм. „Храм на Истинната и Правата Свобода“, „Храм на съгласието, братството и съвършеното равенство“. Вие оплячкосахте този Храм, на бордей го обърнахте, свърталище на бандюги всякакви.
Левски казва: „Занятието ми е да облекчавам положението на българите. И обикалях, за да им давам упование. Възложиха ми да обнадеждавам цяла България“. А вие? Вие лишихте народа от надежда и упование, похулихте негово минало и погубихте неговото бъдеще, развратихте душата му! Преиначавате историята му, чегъртате неговата памет, позорите неговите светци и първоучители! Обявихте турското робство за „500-годишен рахатлък“, за метафора някаква, а нашите освободители наричате поробители! Превърнахте България в територия, предназначена за разграбване и обезлюдяване.
„Чакахме ви да усетите горещите сълзи на бедният ни народ, който е вече в крайно тегло! То, не!… Вие му пийте йоще кръвта!“. – За вас са тези думи на Левски, за вас!
И цялото това „беззаконно и проклето зрелище“ стои пред дебелите очи на „уж свободолюбивите г-да европейци“, които „не чуват нашия предрезнал глас“, а „напротив – стават учители против нас“. Защото: „Кой ли не иска да ги грабне [българите], та да му робуват во веки!“…
Да беше в сила Наказателният закон, написан от ръката на Левски, колко от вас щяха да се пъчат в тържествена скръб по телевизорите?
Левски отрежда „смърт, смърт и смърт“ за всеки, който „презре и отхвърли предначертаната демократска република“ и я замени с „деспотско тиранска система“.
За всеки, който „поиска (!) да злоупотреби със служебната власт“.
За всеки, който „дръзне да вземе и усвои и най-малката част от поверените му пари“, който посегне на народното имане.
За всеки, „подкупен от чуждо правителство или друго частно лице“, който предава и продава народ и държава на нечий чужд интерес заради своя си интерес, в своя изгода и за сметка на целия народ.
Да беше жив Левски, тутакси щяхте да го окачите на бесилото, щото тъй е възжелал и разпоредил нечий чужд интерес. И тогава – о, тогава! – вашите дързостни възпевачи и архилакеи щяха да викнат в един глас: „Няма мърдане! Свиквайте! Така ще бъде! Щом искаме да сме в клуба на богатите, трябва да сме в мейнстрийма!“. Не се и съмнявам!
За вас са тези думи! За потомците на хаджи Иванчо, дето пришивате на Левски думи, които нито е писал, нито изричал, и лъготите най-безсъвестно с неговото име на уста, и мърсите, и скверните това свято име. За да го превърнете в оправдание за вашата лакейщина, за вашата нищожност.
Украсявате своите кабинети с портретите на Левски, но не смеете да го погледнете в очите.
Препъвате с в неговите думи и ги забравяте мигом.
Лъжете и мамите народа с лекота, защото го презирате.
Предавате и продавате държавата, защото я ненавиждате.
За вас най-страшни са „нашите задружни сили“!
При вас всичко е поза, суета и изгода. Убедени сте, че Левски за вас е погинал, за вашия кеф, за вашата власт, за вашето разбогатяване.
За вас думите на Левски, неговият живот, неговата гибел и неговата безсмъртност нямат никаква стойност. Защото единствената печалба е едно бесило. И един гарван върху бесилото.
Вие сте отрицанието на Левски.
Левски е вашето обвинение и вашата присъда.
автор: Велислава Дърева
duma.bg https://svobodnoslovo.eu
