Понякога си разсъждавам. Бог е направил човека по свой образ и подобие. Свободната воля и различаването на доброто и злото ли направиха човека такова отвратително и гнусно творение? Няма животно, толкова жестоко към себеподобните си и към другите като човека.
Гледам българите. Единственото, за което сме единодушни е, че не сме чак цвете като народ. Къде по-тактично, къде по-просташки, напълно осъзнаваме какво впечатление правим като народен колектив.
Лошави сме. Като се започне от безпричинното и жестоко измъчване на бездомни и домашни животни, премине се през побоищата вътре в семейството срещу най-близките и се стигне до лютата омраза срещу другите българи, които с нещо ни дразнят.
Опиянени и наркозависими от омразата и противопоставянето. Все едно, ако ни ги отнемат, няма да имаме смисъл и национален идеал. Защо Левски и Ботев трябва да ни обединяват, нищо, че са дали живота си заради нашето бъдеще? Може би пък точно това дразни тези, които са готови да дадат живота на всички други българи, за да са добре те. Отвратителни и скудоумни разпри какъв е бил Левски, ама защо го били хванали, убивал ли е, кому е служил, защо е допуснал да го хванат….Хора, недостойни дори да му завържат цървулите, тези дни по медии хвърлят кал и фекалии по най-святите неща за България, като се опияняват от собствената си мерзост.
Новите демократи и психодесни тези дни истерясаха да плюят върху светинята на България, да обиждат и разединяват. Все едно самото съществуване на Левски в историята ги дразни и не могат да простят, че не е забравен.
Ботев бил терорист…бил убит от свои…..бил глупав, че тръгнал да се жертва….отново разсъждения от хора, които за да се докопат до благоденствие и пари, са готови да отрекат дори и Бог. Защото техният бог са парите и властта, които не прощават на зависимите от тях. Абстиненцията е жестока и затова всеки, който е имал власт или пари, не може да прави друго, освен да драпа със сълзи на очи и псувни на уста отново до кокала.
Толкова много омраза, отричане и обиди. Толкова простотия и човешка глупост и вторачване само в себе си. Толкова хора, на които погледът и мисленето им са до оградата на дома им….Винаги съм казвала, че не сме овце. Но за лъвове също не съм сигурна. Може би…хиени, лаещи срещу всеки, страхливи и смели само на мършата. Грубо, но понякога си го мисля. А малкото лъвове сред народа ни са отричани и оплювани. От хиените, които никога няма да бъдат като тях.
Дяконе, как си успял да повярваш на народа си? Как си намерил сили същият този народ да го изправиш и да го убедиш, че е достоен за свободата?
Апостоле????
Елена Гунчева
