Най-общо идеята може да бъде определена като Единен народен фронт.
Това е стара идея, заложена от други и приложима при повтарящите се сега исторически обстоятелства. В български условия бе изпробвана съвсем наскоро. Присещам се за нея, защото това е идеята на Политически Кръг „Зора“, за съжаление полуубита и похабена от себичността и Попгапонщината на атакуващи егоисти, които освен всички други грехове, се оказаха и най-обикновени морални пораженци. А това е грях свише пред народа.
През 2005 г. хората тръгнаха след голямата идея за всенародна полза и спасение, но онези си измайсториха зад гърба им партийка за лична употреба. Нека Бог да ги съди или опрощава. От народа прошка за тях няма и не може да има.
Днес диспозицията на печелившата възможност за избавление е горе-долу следната:
ПП „Възраждане“ и ПП „МИР“ са двете яростни остриета срещу статуквото;
Идеята за Единен народен фронт, при това осмислена и проверена за внедрени провокатори, може да бъде обединенител в „петата кохорта“ на легиона на българския народ, за всички „гладиатори на словото“, за да стигнат техните прозрения, чрез нея, до сърцето на всеки българин. И да го събудят и призоват под нейното знаме.
Налице е и един Генерал на надеждата. Мисля, че образът му не се нуждае от изясняване. Другото, нека да добавят „совите“.
Много често през годините приятели и доброжелатели са оценявали със загриженост пътя и посоката на „Зора“ и „Нова Зора“ в яростния шпалир на противопоставяне на лъжите и злобата на деня.
И защото дотук бе реч за слово и действие, за поети и метафори, нека читателят ми прости нескромността да спомена и едно свое откровение, стих от Оптимистичната поема за избрания път на един лирически герой. Няма смисъл да казвам, че по писаните и неписани закони на поезията, обикновено това е самият автор.
„…че не е важна смъртта в тези друми, важна е страшната смърт на думите!“
Би било непростимо наистина, думите от обръщението към българския народ на президента Радев, да заглъхнат затрупани от февруарския сняг на безразличието, на лъжите и сплетните, както и в грохота на „служебната артилерия“.
Историята няма да ни прости такова разточителство и то тъкмо сега, в сгъстеното време на нейния неспирен ход.
Залог е съдбата на народа ни и на България.
Затова и аз имам своята молитва: нека да пребъде, да бъде чут и разбран гласът на всеки посветен на словото и действието!
И да бъде, както е писал Ботев, който се е молел на Бога на разума – „защитниче на робите“:
Нека всеки глас, който е глас за свобода, да не премине „тихо като през пустиня“, в тази земя, пропищяла от робства и тирании!
Нека вдъхне „любов жива за свобода – да се бори кой как може с душманите на народа!“.
Амин! Минчо Минчев https://pogled.info/bulgarski/generalat-na-nadezhdata-ili-gladiatorskiyat-mech-na-slovoto.113258