РЕШЕНИЕ№1623
гр.Пловдив,16.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – осми граждански състав воткрито съдебнозаседание на14.09.2015 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря: Е.Д., като разгледа докладванотоотсъдия РУМЯНА АНДРЕЕВА граждансковъззивно дело № 1642/2015 г. по описана Пловдивския Окръжен съд, за да сепроизнесе, взе предвид следното:
Производството евъззивно и е по реда на чл. 258и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град П., ул. „*** против Решение № 1485 от 30.04.2015 г., постановено погр.дело № 16530/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV-ти гр.състав, с която е осъден да заплати на Н. В. К., в качеството му на едноличен търговец с фирма: ЕТ ”*****”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.”*** сумата от общо 6087,34 лв., представляващаначислена без основа ние ел. енергия на стойност 4816,04 лв., за което е съставенафактура №109042 3719/12.03.2013г. и на стойност 1271,30 лв., за което е съставена фактура №1090423024/11.03.2013г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2014 г. до окончателното й изплащане.Във въззивната жалба се поддържа, че решението енеправилно иследва да се отмени, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което искътда се отхвърли. Претендира заплащането на разноските, направени пред двете инстанции.
Въззиваемата страна Н. В. К., в качеството му на едноличен търговец с фирма: ЕТ ”***” взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира заплащането на разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делотодоказателства, приемаза установено следното:
Въззивната жалба еподадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба икато такава епроцесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Ищецът е предявил против „ЕВН България Електроснабдяване ”ЕАД иск с правно основаниечл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на получена без правно основание при начална липса на такова, насумата от 4816,04 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия пофактура №1090423719/12.03.2013 г. за отчетен период 10.07.2012 г. – 01.10.2012 г., както и на сумата от 1271,30 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия по фактура №1090423024/11.03.2013 г. за отчетен период 09.10.2012 г. – 14.12.2012 г. Изложени са твърденияс влязло в сила решение по гр.д.№5053/2013 г. по описа на ПРС да е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, както и че въпреки признаването за установено с влязло в сила решение, че извършеното от него плащане е недължимо, ответното дружество не му е заплатилообратно платените от него при начална липса на основание суми.
В отговора на исковата молба ответникът признава обстоятелството, че сумата от 4816,04 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия пофактура №1090423719/12.03.2013 г., както и сумата от 1271,30 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия по фактура №1090423024/11.03.2013 г. са му били заплатени от ищеца, както и обстоятелството, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не му дължи тези суми. Заявил е обаче, че предявеният осъдителен иск е недопустим на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК, поради наличието на спор, решен вече с влязло в сила решение.На следващо място, оспорва предявения иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, като счита, че ищецът с поведението си е възпрепятствал връщането на сумата, тъй като не е осигурил възможност за заплащането и, като задължението му е ликвидно, но не изискуемо. Тези съображения се поддържат и във вззивната жалба, като допълнително е изложено и твърдението, че процесната сума е била вложена в банкова сметка *** – ищец.
Следователно, между страните не се формира спор относно факта на заплащане от страна на ищеца на процесните суми по двете фактури, издадени от ответното дружество, като и относно обстоятелството, че е налице постановено влязло в сила решение по предявен от ищеца против ответника установителен иск с искане за установяване на тяхната недължимост от страна на ищеца. Тези обстоятелства се установяват и от представените пред районния съд доказателства – фактура №1090423719/12.03.2013 г., фактура №1090423024/11.03.2013 г., заключение по ССЕ във връзка с плащането на сумата от ищеца на ответника. Приложено е и гр.д.№ 5053/2013 г. на ПРС, приключило с влязло в сила решение, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че Н. В. К., в качеството му на едноличен търговец с фирма: ЕТ ”***” не му дължи сумата от 4816,04лв., за което е издадена фактура №1090423719 от 12.03.2013 г. от за отчетен период: 10.07.2012г. – 01.10.2012г. за 83 дни, за които са му начислени допълнително 19230 кВтч ел. енергия, както и сумата от 1271,30лв., за което е съставена фактура №1090423024 от 11.03.2013 г. за отчетен период: 09.10.2012г. – 14.12.2012г. за 61 дни, за който са му начислени допълнително 5100 кВтч ел. енергия.
Настоящият съдебен състав на Пловдивския окръжен съд споделя извода на районния съд, че възражението на ответника за недопустимост на настоящото производство е неоснователно. Доколкото предмет на разглеждане тук е осъдителен иск, основан на допълнителни факти – заплащане от страна на ищеца на исковите суми, с искане на ищеца до съда – осъждането на ответника за връщането им, налице е различен правен спор от разгледания по гр. д.№5053/2013 г.по описа на ПРС с влязло в сила решение.
По делото от страна на ответникане са ангажирани доказателства за възстановяване наисковата сума на ищеца. Не се ангажираха и доказателства ответникът да е вложил сумата по банкова сметка ***, така, както се изтъква във възивната жалба. Ето защо се споделя извода на районния съд, че ответникът дължи връщането на процесните суми на ищеца. Исковете за присъждането им са основателни, като сумите по двете главници следва да се присъдят ведно с обезщетение за забавеното им плащане в размер на законната лихва от датата на поискването им – датата на постъпване на исковата молба в съда – 21.11.2014 г., до окончателното им заплащане.
Районният съд е стигнал до същия правен извод, поради което решението му като правилно ще се потвърди.
Предвид неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата странанаправените по делото разноски, които се констатираха на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВАРешение № 1485 от 30.04.2015 г., постановено погр.дело № 16530/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV-ти гр.състав.
ОСЪЖДА„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК: ***, да заплати на Н. В. К., в качеството му на едноличен търговец с фирма: ЕТ ”***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.”*** сумата от 600 /шестстотин/ лв.разноски по въззивното производство.
Решението е окончателно.
