Помните ли песента „Минаха години…“? Пея и продължавам да живея в чакалнята България. Какво ли не съм чакал тук през всичките си съзнателни над седем десетилетия вече! Пях с всички „45 години стигат „, сега питам тези последни 30 какво са? Стигат, или са ни още недостатъчни да осъзнаем резултатите!?
Живея в чакалнята България и не ми е безразлично докога ще чакам. В миналия век чаках на опашка и за книги – когато книгата беше в култ и беше богатство. Нямаше интернет, нито таблети, за фейсбук да не говорим.
Срещу 1500 лв. безлихвена вноска години чаках ред за руски автомобил, после си купих „Лада“, след като събрах рублите след гурбет в Съветския съюз, а със замразената вноска от 1500 лв. даже не помня какво направих…
Чаках години за стационарен домашен телефон. Сега не мога да го плащам. Чаках ред за двустаен апартамент – без тераса, барбекю и сауна на покрива, без собствен асансьор. Сега вдигат данъците, та да ми го вземат, щото няма как да ги платя. Чаках. Можех ли да правя друго, като имах в наследство като на една човешка длан чакалнята България!?
Чаках място за детската градина на децата, тогава безплатно. Сега пак чакам за същото на внуците, ама и плащам. В аванс – да им „бронирам“ мястото. Чаках с всички на опашка за банани по празниците. Сега банани има, но чакам да дойде денят за пенсията, която ми стига за седмица, след като си купя бананите без ред и опашки…
И продължавам да чакам. Чакам да свършат фалшивите новини, дето ги измислят властващите, да си отидат ало измамниците, да дойде най-сетне един хубав ден за българската демокрация, а не само за Александър Йорданов. Чакам освен 17-те българи в Брюксел и ние, останалите, да заживеем по европейски, да се движим на една и съща скорост из континента.
Чакам да има справедливост за всички сега, а не във виртуалното светло бъдеще. Чакам борбата с престъпността у нас да стане организирана или поне по-организирана от самата престъпност. Чакам да прекратят шуробаджанашките обществени поръчки, да огласят приватизационните сделки и корупционните схеми, да рухне разрухата; чакам да видя наказани грабителите и разрушителите на държавата и на общото стопанство. Чакам прането на пари да получи поне частично възмездие.
Чакам като слепец в 30-годишния преход и във вече 12-годишната европейска демокрация да видя добрите промени за всички, а не само за неколцина „горе“. Чакам купуването и продаването на гласове да не е само лого за избори и рекламни дипляни и листовки, билбордове и телевизионни предизборни предавания, а да науча и за наказани за подобно престъпление.
Продължавам да чакам да престанем да се лъжем и да живеем сред политици – лъжливи овчарчета, в иначе стабилно развиваща се република, строяща нови „стотици“ заводи и магистрали там, където са пасели само магарета. А то сега и магарета вече няма по нашите земи!? Само някои ги предлагат в листите и те стават депутати…
Чакам решението за Шенген. Чакам пред чакалнята за еврозоната, когато еврото ще убие българския лев и ще станем още по-бедни от сега.
Чакам новата избирателна система и гласуването в България да стане задължително, та след две неявявания пред изборните урни и машините да ми отнемат и това право да чакам следващия вот. Защото и аз като един друг гласоподавател, много исках да гласувам, но нямах желание, понеже премиерът точно обясни, че политиците са ни отвратили като избиратели.
И най-вече чакам да се вдигнат наистина доходите и българските емигранти да се върнат в България, та заедно да пеем „Моя страна, моя България, ще се върна…“ И заедно да продължим да живеем в чакалнята България!
автор: Лозан Такев https://svobodnoslovo.eu
