Писането на закони е лесна работа…
Медийната среда в България заприлича на кочина. Затова и мероприятията, дело на нейните идеолози са нищо друго, освен свинщина. В такова се превърна и т.нар. „демократично обсъждане“ на проектозакона на Пеевски за медиите.
Първо, защото бе формално, а гласуването на закона предварително съгласувано. И второ – защото е лицемерно. Всички участници в „дебата“ са наясно, че олигархът притежава и контролира цял табун от издания – една част законно, друга посредством задкулисни сделки, – но се усмихваха и изричаха кухи фрази. И трето: Пеевски пробутва закон, който да изпере мръсното си лице пред Брюксел и Вашингтон. Когато за тези неща дори не се споменава, а се говорят врели-некипели за собственост, финансиране и свобода на словото – това е свинщина.
Автори на законопроекта са Делян Пеевски, Хамид Хамид, Йордан Цонев и Велислава Кръстева. Самите имена изключват по презумпция и най-малкия шанс да се приеме нещо извън техния кръг. Те така са устроени: да манипулират с думите, а всъщност да целуват широкоформатния задник на господаря. Така са влезли в политиката, така правят кариера в нея. До тях, като ламбени шишета се подредили – безгрижно весели и с навити ръкави, – Коко Каменаров от БНТ – сянка на Кошлуков, Георги Харизанов от тв „Европа“, купена за нуждите на ГЕРБ, еврокомисар Мария Габриел, вкопчена във „фалшивите новини“, Вежди – абониран за постове във властта и други медийни онбашии. Родната медийна аристокрация! Боже, нямаш ли милост? Проклятие ли е или черно чувство за хумор?
Трудно ще откриете свестни хора на подобно сборище. Участниците са като онези съветофили, които реват за Сталин и Путин, но искат да минат за русофили. Не съм присъствал на Рашидовото мероприятие, но от чутите и прочетени мнения, изречени там разбрах, защо кравата Пенка избра Сърбия пред родината… И ако еврочиновниците все пак я пощадиха, българските журналисти и медии няма да имат такъв късмет.
Никой дори не попита къде е самият Пеевски и не е ли цинизъм притежателят на най-много издания – вестници, радиа, телевизии, сайтове, разпространителски фирми и веригата „Лафка“, да пише закони за тази дейност? Все едно Васил Божков да прокарва закон за хазарта и талончетата. Или босът на „Трейс“ да пише закон за борбата с корупцията при печелене на обществени поръчки…
Преди време едрогабаритният медиен владетел написа декларация, в която четем: „С колегите Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева внесохме за обсъждане в Народното събрание законопроект, с който ще се преустановят спекулациите на определен кръг медии, финансирани основно от подсъдими лица или чуждестранни грантове, че в България медийната среда е непрозрачна. Законопроектът ще преустанови и спекулациите на определен кръг медии, финансирани основно от подсъдими лица или чуждестранни грантове, че в България медийната среда е непрозрачна и че собствеността в медиите била неясна. Същият кръг от медии, вече повече от десет години непрестанно генерира фалшиви новини за мен и издателския ми бизнес, с единствената цел да манипулира обществото чрез постоянното повтаряне на неистини“. Клише е да се припомня Гьобелсовата пропаганда, но това е точно същото. Целта е да се наказват неудобните на едрогабаратния медии и издатели. Щото са гадове, бе и щот’ аз командвам!
Цонев, този символ на некорумпираността, допълва: „Неприемането на този законопроект обслужва всички онези, които произвеждат фалшивите новини“.
Цонев, Пинокио късен, не говори за фалшиви новини, че ще ти порастне носът и няма да можеш да ходиш по улиците. И в гората, когато дойде време да се криеш там.
Само един цитат е достатъчен, за да стане ясно, какво защитават авторите на законопроекта.
„Монитор“, 23.07.2018 г: „…в края на разговора Светослав Иванов не пропусна да му зададе (на Ярив Лернер, шеф на „Ню Бояна“) няколко предварително написани въпроса, обслужващи Фабриката за фалшиви новини на Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев и Цветан Василев, с цел лъжливите им мантри, свързани с нашия издател Делян Пеевски, да прозвучат в национален ефир“.
Това е тяхната представа за журналистика. Еврокомисарката Мария Габриел този модел ли представя за истински новини в Брюксел? Егати – не е ли свинско?
Подмяната на действителността в закона на П-ски, ще мине формално, но няма да успее. Брюксел се отърсва от махмурлука, а в САЩ са попадали и на други подобни наглеци и са успявали да ги поставят на мястото им. Пеевски го втриса, щом чуе за закона „Магнитски“. Знае какви ги е вършил, знае също, че и американците знаят какви ги е вършил. Знаят дори неща, които той си мисли, че няма как да знаят.
Правилата, които изповядва олигархът-депесар няма да ги намерите в закона. Защото зад декларациите се спотайват: А/ Подставени лица. Б/ Финансиране чрез подставени фирми, задкулисни сделки с банки и бизнесмени, реклами и спонсори. В/ Зависимости. Г/ Задлъжнялост на издатели. Д/ Корупция. Е/ Заплахи и шантаж – чрез прокуратурата и службите. Ж/ Купени издатели. З/ Политически натиск. И/ Неясно държавно финансиране.
Спомнете си закона на същия субект за опазването активите на КТБ. Той бе главно действащо лице при фалирането на банката, а след това и в заграбването на активите. Два закона – една цел: Пеевски – олицетворение на законността и морала. Дали това ще стане истинска новина – зависи от вас.
Издателят на ПИК Недялко Недялков споделя в интервю през 2016 г.: „Междувременно обаче Делян Пеевски си въобрази, че “Блиц” може да стане нещо като “Труд” – пощенска кутия за мръсни поръчки срещу политическите му и бизнес врагове. Адвокатът му Александър Ангелов започна да залива мейла на редакцията с анонимни пасквили срещу всеки, неудобен за Пеевски, когото наричат “Човека” или “Момчето”. Христо Иванов, Лозан Панов, Цветан Василев, Радан Кънев, Гриша Ганчев, Румяна Бъчварова, Николай Ненчев, Росен Плевнелиев, Лютви Местан… Ако пасквилът не излезеше, Ангелов вдигаше скандали на Мастагаркова и я заплашваше. Александър Ангелов е “човекът с флашките” на Пеевски, човекът, който извършва “корпоративните рейдърства”, и това се знае от мнозина политици и медийни деятели, които обаче си затварят очите от страх и мълчат“.
Инициаторът на „обсъждането“ на Пеевския закон – Вежди Рашидов е доста убедителен на 1 август 2013: “Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е…. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват…“
На Вежди обаче вероятно са му обяснили някои неща по подходящ начин, защото на 18 февруари 2018 той вече е помъдрял: “Делян Пеевски никой не го е осъдил за нищо и е грозно да се ползва като боздуган трето лице и като плашило. Образът на Пеевски е демонизиран в обществото и това не е честно. И той има семейство, близки. Ако има нещо, има си органи за тази работа, но публично да се размахва, е нечистоплътно”. Пеевски имал семейство и близки, дрънка Вежди. Прав е – другите хора нямат…
Тези случайници в политиката ли ще задават правилата в медиите, журналистиката и борбата с „фалшивите новини“? Мерси. Изданията – хартиени, електронни и в интернет са се сринали, затънали са в зависимости и корупция. Немалко журналисти и медии предизвикват погнуса. Но обществото ще се справи с този разпад един ден. Когато Пеевски и храбрите ибрикчии бъдат изметени от политиката, държавата и живота ни. Нормалността тогава ще ни се стори странна, но ще свикнем. Когато не си в кочина и свинщини не те заливат всеки ден, се диша свободно. Не е страшно, ще видите. И е приятно. Духът, момчета и момичета… За него си заслужава да платим цената. Адът в кочината всъщност е огромен стимул.
Огнян Стефанов
