След филмите за моята бригада, режисьорът Павел Васев направи документалния филм „Ген” за прочутия животновъд от село Бозвели, Провадийско, Пенко Пенев, също герой на социалистическия труд. Обединиха двата филма и ги прожектираха в страната. Една вечер се уговорихме по някакъв повод, някакъв празник да се съберем трите семейства в село Бозвели при Пенко. След 12 часа през нощта нахлуха трима мъже и започнаха да претърсват щателно къщата. След час претърсване, след като не намериха нито позиви, нито радиостанции, нито оръжие господата се извиниха и напуснаха. Пенко позна единият, че е полковник от ДС, бивш провадийски кадър.
Това са само малка част от начините, методите и въздействията, оказани върху мен, а и върху всеки, осмелил се да излезе от улея, от шаблона, да отстоява истината. В много от случаите обаче, както и за конкретния, след промяната въпросният провадийски кадър от ДС ми се извини.
Никога не съм си представял, тъй като съм воден единствено и само от работата, че с действията си съм представлявал такъв голям проблем за държавата.
Цензурата от ЦК в лицето на възрастна жена, бивша партизанка, по думите на Васев го придружаваше в последния месец при завършване на филма. Един ден ми заявиха, че са ходили в Окръжно МВР, за да се запознаят с досието ми. И двамата ми посочиха с ръка, че досието ми е някъде около 1,20 м високо. След промяната питах последния директор на полицията полк. Иван Стоянов защо Комисията по досиетата ми отговори, че не съм имал досие, отговорът беше категоричен, че ген. Семерджиев бил наредил първите досиета, които трябвало да се унищожат, да бъдат тези на враговете с партиен билет.
И още. Помоли ме мой приятел Чапкънов след прехода, да съм направил малък ремонт на Бат Владо. Оказа се, че това е генерал-лейтенант Владо Тодоров, ръководещ Първо главно управление последните 10 години преди прехода, или човекът, който знае всичко в държавата ни и човекът, без който нищо не може да стане. Допаднахме си, той виждаше в мене, че съм социален човек, че с болка понасям разрухата, която става в държавата ни, и дълго време дружахме, посрещахме празници, юбилеи и т.н. На един от празниците с още три семейства някой подхвана темата, че в пресата се третирало, че естрадният певец Георги Минчев бил дисидент, и тогава Владо Тодоров ме запита защо не съм изявил дисидентските си претенции, тъй като те най-добре знаели кои били дисиденти и кои не. След което за учудване на всички ни в прав текст каза: „Ти знаеш по-добре от мен кои, ако не бяха застанали зад теб, ти се гласеше физическото ликвидиране.” Аз да си призная никога не ме е било страх, но тогава просто се уплаших, защото знаех, че е факт, защото без знанието, решението и подписа на този човек, не можеше да се предприеме нищо в държавата ни.
На 8.06.1983г. във всички вестници бе публикувана снимката ми, че за построените под прякото ми ръководство над 5000 хиляди апартамента във Варна, голям дял от курортното строителство на „Златни пясъци” и „Св. Св. Константин и Елена”, най-вече представителното строителство във Варна, включително хотел „Черно Море”, затова че благодарение на приложението на моя опит в отрасъла, производителността се е увеличила в пъти, на следващия ден за празника на строителя ще бъда удостоен със званието „Герой на социалистическия труд”, но противниците, оглавявани от Милко Балев и Григор Стоичков, предотвратяват издаването на указа.
След този акт срещу мен започна небивала репресия. Нямаше седмица да не позвъни някой вкъщи и да сподели тревогата си, че е привикван в милицията или свалян от скелето, заплашван с удряния по таблото на колата, че не можело да е работил 20 години с Раденков и да не е знаел къде са били отклонявани бетони, плочки бензини, най-малкото да е работил на вилата на Раденков. Не само че нямам вила, но това стана повод изпълкома на Общинския съвет Варна да вземе решение и да дадат парцели на 7 човека по постановление за заслуги към Варна. В това число на мен и на футболиста на столетието Божил Колев. Всички ги застроиха без мен и Божил Колев, поради което парцелите бяха по-късно отнети според закона. Ако за Божил Колев е оправдано, то аз имах 500 човека в ръцете си с мощна механизация и материали, не беше проблем, но не всички на този свят е пари, имоти и богатства, има много по-големи ценности. Основният проблем на нашето общество е, че загуби битката с морала…
Освен това получавах редица анонимни писма със заплахи, включително снимка, изрязана от вестник, на намерения обезглавен труп в р. Марица. Нарицателно беше за семейството и бригадата разследващия лейтенант „с мустаците”, който впоследствие се уволни като майор. Жив и здрав е в съседната кооперация, контактуваме си и сега.
В противовес на всичките тези атаки поддръжниците на всички нива – партийни, стопански, най-вече сценаристи, режисьори, журналисти застават зад мен и каузата и убеждават Тодор Живков, че се извършва голяма неправда, и че ще се зачеркнат резултати, завоювани с много труд като правят паралелно сравнение, че докато окръзите като Ямбол, Сливен, Пазарджик, Смолян, Видин, Михайловград и много др. правят едва 300 апартамента годишно, то моята бригада от години наред прави по 700 апартамента на година. Последния ден от същата година с правителствен самолет идва делегация, водена от Огнян Дойнов, член на Политбюро, Петър Дюлгеров, Председател на Централния съвет на профсъюзите, министри и много други и ме удостояват със званието. Препоръката на Тодор Живков била правдата да възтържествува преди Нова година.
Моето отстояване в отвореното писмо до Тодор Живков и сп. „Партиен живот”, че командно-административната ни система се е изчерпала, се потвърди и то по категоричен начин в екстремните условия или сполетялото ни земетресение в Стражица.
Една година и четири месеца след трагедията в Стражица нямаше направена нито една къща. Няколко десетки хиляди наши сънародници, касае се не само за Стражица, а и околните села, бяха на улицата. Децата им разставени в околните села и градове. Имущество събирано от поколения, оставено на произвола. Причината беше, че строителите не искаха да приемат суровите условия – да се хранят прави с войнишки канчета, да спят във фургоните на два етажа, без бани и елементарни битови условия. Безсилен остана и членът на Политбюро Димитър Стоянов, родом от Стражица, който бе натоварен с разрешаването на проблема. Това беше грижа на цялото българско общество. Държавното ръководство беше в безизходица. В този труден момент предложих на правителството, че ще поема голямата част от възстановяването на Стражица, ако ме обособят като самостоятелна стопанска и икономическа единица с всички представи за фирма. Правителството прие и издаде указ. Последваха и ми се довериха 300 човека от моята бригада, като още първия месец се приобщиха още 200 от страната. Всепризнато е, че от участвалите 126 строителни предприятия, ние построихме най-много, несравнимо с останалите, най-хубавите български къщи или дадохме подслон на 240 семейства в Стражица, още на 40 в пострадалите съседни села и още толкова обществено строителство, но всички, най-вече правителството, отчитат, че най-голямата ми заслуга е, че аз дадох тон, че може и трябва да стане Стражица. 5 години в студ, кал и пек съм бил по 12 часа сред улиците на Стражица. 6 месеца съм спал на леглото на второто ниво на фургона. Изстрадал съм и съм се радвал след завършването на всяка къща и за награда в продължение на три дена всички новинарски емисии повтаряха как Игнат Раденков бил обвинен за злоупотреби в особено големи размери, чакали го от 3 до 15 години затвор. С две думи, някой реши да зачеркне труда и достойнството ми и ме представи пред обществото като мародер.
След 8-годишна съдебна сага, Варненският апелативен съд в гр.д.№99 2005г., потвърдено година по-късно и от ВКС, осъди прокуратурата на РБ за уронване на доброто ми име в обществото вследствие на проведена неправомерна пресконференция и разпространената по официален път информация от прокурор Ани Димова от Велкотърновската окръжна прокуратура за образуваното срещу мен предварително производство. На 28 декември 2008 г. ми бяха преведени присъдените за морални и материални щети, ведно с лихвите, 94 306.29 лв. Никой обаче не запита въпросната прокурорка Димова от непознаване на законовата уредба ли направи нарочната пресконференция или изпълни поръчка на „Мулти” Илия Павлов. Не след дълго въпросната поръчкова прокурорка беше издигната за ръководител на Апелативна прокуратура Велико Търново, та и до днес я оглавява и раздава правосъдие.
Никой не ме попита каква е цената – тези хора от моята бригада така сляпо да ме следват, да оставят удобствата си, семействата си и да решим такъв национален проблем, какъвто беше за българското общество проблемът Стражица. Ние сме решавали и много други значими национални проблеми с голям икономически ефект. И още тука мога да твърдя, че в основата на всичко това седи личният пример, грижата за хората и техните проблеми.
За труда, достойнството и най-вече морала ми получих още едно голямо признание, че от 380 номинирани съм избран единодушно за един от 100-те личности на отминалия век за траен принос към Варна и варненци. Името ми е наредено сред личности, чиито имена днес носят улици, площади, училища.
Тъй като съм принуден да се оправдавам, че не съм мародер, а съм честен и достоен човек, и че моята ценностна система има други измерители, ще изтъкна само няколко примера. Не само присъдените 100 хил. лв. за осъдената поръчкова прокурорка, а и още толкова съм дарил на нашето гражданско сдружение „Съграждане”, което има вече 20 годишна история, с които средства помогнахме на десетки наши сънародници като спасихме бизнеса им, включително и домовете.
При ремонта на „Шведския хотел”, с прилежащите в комплекса хотели „Рубин”, „Лебед”, „Простор” и др. в „Св. Св. Константин и Елена”, изпълнено изцяло с труд, материали и механизация на стотици фирми-подизпълнители, както и отделни гурбетчии, Николай Вълканов отказва да им заплати. Някои от подизпълнителите са теглили кредити, залагайки домовете си. Гурбетчиите, някои от които цели фамилии нямат пари да се приберат по родните си места. Безчовечието стига до там, че пострадалият при трудова злополука и останал с едно око работник Муса от с. Поляците беше изхвърлен на улицата, не бил техен работник.
Обединихме се около неволята на пострадалите и предприехме действия. На първата ни пресконференция се осмелиха да ни се доверят и заявят вземанията си 47 фирми, ощетени с 6.5 млн. лева. Няма институция, от която да не сме търсили съдействие – глас в пустиня. Потърсихме съдействие от Американското посолство, мотивът ни беше, че в борда на директорите имаше американски граждани. Приеха ни на третия ден след сигнала. Съдействаха ни до връщането и на последния лев от 6,5 млн. лв., а на въпросния пострадал Муса договорихме извънсъдебно 12 000 лв. Настояхме, което стана и факт, първо да върнат парите на Иван Гамолов, който прединфарктно влезе в болницата след като банката му описала жилището. Окуражени при нас дойдоха още десетки фирми, но вече късно. Признаваха си, че от страх за децата си, а и от други посегателства, не са посмели да заявят вземанията си, които средства надхвърлят многократно по обем първоначално заявената сума от 6.5 млн. лв. И сега в офиса ни седят десетки документи на впоследствие дошлите при нас ощетени фирми, като с най-значителна сума от 370 000 лв. е архитект Слави Нейков. За средният и малък бизнес е малко да се каже, че беше съсипан, защото първо беше ограбен.
По проект на инж. Дерклийска, завеждаща отдел „Озеленяване” в Община Варна, възстанових безвъзмездно градинката пред жилищната ни кооперация на стойност 20 000 лв. С нетрадиционни детски съоръжения и много цветя радваха децата и възрастните хора в квартала, вече цели 15 години. Направената от мен чешмичка и днес служи на жителите на квартала. Посадените три канадски кедъра са вече над 15 метра и са гордостта за махалата ни.
Ето резултатите, когато има гражданска позиция, когато има работеща прокуратура.
При всяко съгласуване с Енергото – Ще има ли енергомощност при построяването на конкретния обект, отговорът по правило е не, след което идват емисарите и срещу 15 000 долара за седмица ти носят съгласувателното писмо. Опитаха при мен, направих жалба до определен прокурор, на когото имам доверие, или Иван Тодоров, тогава от Окръжна прокуратура. На момента извика оперативна група от МВР, които описаха и оцветиха парите, лично прокурора Иван Тодоров водеше акцията. В оперативната група беше и Георги Андреев, днес народен представител от БСП. Свършиха си работата, хванаха посредниците, върнаха ми парите, с които аз облякох с прекрасни плетени вълнени костюмчета и обух 150 деца от дома за сираци във Виница. Не по-маловажно е, че освободих колегите предприемачи от един кръвен данък
Подадох ръка на 5 измамени и изоставени семейства наши сънародници бесарабски българи, ведно с техните деца в безлюдното с. Твърдица, Каварненско без училище. Настаних ги, осигурих им работа, децата им тръгнаха на училище. Помогнах не само на тях, а и на редица техни съграждани при преодоляване на бюрокрацията при получаване на българско гражданство. Всички досега отчитат пиар по отношение на българите в чужбина и дотук. Тези хора са подложени на такова унижение, на такъв рекет, писал съм включително и до Първанов, и до Марин, че давайки им последните си 100 лева да отидат до София и направят справка кога ще получат гражданство, дежурният полицай им е взимал по 50 лв., за да ги пусне във ведомството, и това впоследствие се оказа масова практика. Грижата към тях не може да се покрие нито с 10 000, нито с 20 000 лв.
Построих по мой проект прекрасна българска чешма, която е най-голямата придобивка и гордост на малкото селце Николаево, Поповско. Дарих 1 500 лв. за наводнението в Златоград преди години, тъй като съпругата ми е оттам.
Особено е задоволството ми, че имах възможност да помогна на истинските дисиденти по онова време – Васко Бенчев, Стефан Комитов и особено Любомир Собаджиев, след като падна на инвалидна количка и много, много др.
На първите си хора във фирмата осигурих прекрасни жилища в широкия център на Варна на костваща цена. Подарих 6-кубиковия бетоновоз на шофьора ми Кирил Йорданов, след като стопанисва като свой и изплати многократно, с който 10 години храни семейството си. Включих го безвъзмездно във въпросната кооперация с магазинче, за да си осигури спокойни старини и много, много други.
И отново заявявам, че това е най-трудният ми момент, извършвам грях срещу себе си да изтъквам всички онова, което съм правил от душа и сърце, и никога не съм искал да става достояние.
За първия демократичен митинг в София се организирахме, единствено с професионално направени транспаранти, плакати с нетрадиционни, шокиращи за тогава текстове, и по неведоми пътища се разбрахме да се съберем пред Централна гара, София. Колоната от 300 човека от моята фирма поведохме аз, Петър Слабаков, Бай Дамян, Васил Бенчев и Стефан Комитов, а режисьорът Павел Васев заснемаше продължението на поредния филм. Еуфорията беше страшна. Свиреха клаксоните на коли и трамваи. Непознати хора се прегръщаха и тръгваха в шпалир след нас. На площада „Александър Невски” влезнахме група от над 10 000 човека. Тълпата искаше да ме изкара на трибуната, но аз никога не съм търсил показност и ефекти и отказах. Материалът от заснемането на този исторически момент за всички нас е предаден, тъй като е финансиран от БНТ, е предаден за съхранение в телевизията. Може да се види по всяко време.
Уважаеми г-н Министър-председател,
Моля Ви, да ми съдействате да се спре по-нататъшната репресия срещу мен, да ми се даде възможност да работя и завърша този голям обект, който, предвид напредналата ми възраст и края на кариерата ми, се явява сградата на живота ми.
Аз обаче оставам верен на себе си и се обръщам към Вас по примера на отвореното писмо до другаря Тодор Живков.
Вярвайте, че не може, което и да е общество, не само нашето, безконечно да се крепи на базата на демагогията, лъжата, грабежа и най-вече на страха.
Стремежът Ви с постоянните си монолози да натрапите на обществото, че имаме стабилна държава, стабилно управление, че сме преборили корупцията и народът ни благоденства е далеч от истината. Стабилността е в беззаконието, корупцията, беднотията и мизерията.
Добър пример трябва да Ви е гръцкият държавник Ципрас, който превежда народа си през блатото на най-голямата криза, въпреки големите задължения не позволи стандартът на гръцкия народ да падне под санитарния минимум. Най-ниските им пенсии са 5 пъти по-високи от нашите, а коледните добавки и др. такива 25-30 пъти!
Не се ли страхувате г-н Борисов, че оставяйки на заден план човешкия фактор, довеждайки народа ни до просешка тояга, сте на път да се сдобиете с прозвището на „българоубиец” и всичко това става на фона на убийствената по размери корупция и присвояването на десетки милиарди левове, които можем да докажем по всяко време!
Игнат Раденков
ул. Ген. Паренсов №8, гр. Варна http://afera.bg
