Уважаема госпожо Томова,
На 08.05. 18 г. във в-к „24 часа“ беше публикувано интервю с проф. Калоянов от Технически университет – София, в което се говори за високите сметки на Топлофикация-София. Това интервю ми направи много силно впечатление, защото очаквах да хвърли някаква светлина върху проблема, а се оказа, че професорът замаза проблема. Много неща не доизказа и всичко някак си излезе много розово.
Моето мнение се различава много от неговото и затова написах статия, която изпратих на пощата на в-к „24 часа”. Надявах се, че същият вестник, който е публикувал интервюто, трябва да даде думата на опонента. Три дни не получих никакво обаждане, след това ги потърсих по-телефона. Днес получих имейл с отказ за публикуване без всякакви обяснения.
Предоставям на Вас тази статия за публикуване във afera.bg. Може би така недоизказаните неща от професора ще стигнат до повече хора. Моля да видите линковете, за да имате представа от двете интервюта – на проф. Калоянов и на Омбудсмана Мая Манолова, които се споменават в статията.
https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6850620
https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6845630
Моля Ви да публикувате предложената Ви статия, като контрапункт на това интервю. Между другото, във връзка с депозираното обжалване на Министерство на енергетиката във Върховен административен съд, сега, в момента, тя се оказва много важна.
С уважение: Димитър Тодоров
Гр. София,
Какво не каза проф. Калоянов на абонатите на „Топлофикация”
В интервю за в-к „24 часа” от 08.05.2018 г. под заглавие „ Няма бъдеще за София без „Топлофикация”, проф. Калоянов от Технически университет – София казва няколко верни неща, но не казва защо е толкова голямо недоволството на абонатите на Топлофикация и защо правят протести.
За абонатите остават скрити причините за високите сметки и той не дава обяснение.
Интервюто започва с привеждане на един факт, с който се показва колко честно и законно се начисляват сметките на абонатите. Той казва: „Не е възможно „Топлофикация да начисли за конкретна сграда по-голяма сума за една година от отговарящата на действително потребеното количество топлина. Всяка абонатна станция има топломер. Отчетеното по топломера количество топлина за една година, умножено с цената на единица топлина, която се определя от КЕВР, съставлява дължимата сума за изразходваната енергия в сградата.” Всичко е точно и правилно, но както вече сте забелязали, енергията, измерена от топломера, е определена за период от една година и за цяла сграда-етажна собственост (СЕС). Проф. Калоянов обаче не казва, че месечните сметки са изкривени и че в рамките на една СЕС едни абонати са силно ощетени за сметка на други. Именно ощетените са тези хиляди абонати, които изразяват недоволството си, правят протести и са подсъдими за неплащане на огромните сметки. Нека се опитаме да изясним откъде идва недоволството.
Самото интервю е предизвикано от решението на Върховния административен съд (ВАС) да отмени формулата за изчисляване на енергията, отдадена от сградната инсталация, написана в Методиката от Наредбата за топлоснабдяване. В интервюто си проф. Калоянов не казва нищо за тази формула. Поне да беше казал къде са грешките в нея, да обясни от своя гледна точка, като учен, защо съдът е стигнал до решение за нейната отмяна. Няма такова нещо.
В интервю на Омбудсмана Мая Манолова от 04.05.2018 г., отново във в-к „24 часа”, под заглавие „В момента софиянци имат едно право по отношение на парното – да плащат”, тя казва: „Призовавам министър Петкова да се изработи честна, справедлива, разбираема формула, по която хората ще плащат парното”.
Работата е там, че формулата си е много читава, но при определени условия. Тези условия предполагат използването на всички радиатори в сградата, използването на техните реални мощности и приемането, че енергията на сградната инсталация е 15 % от пълната мощност на отоплителната инсталация. Колкото и да си блъскат главите учените, пак ще стигнат до тази формула и до тези условия. В нея има всичко необходимо – мощност, умножена по време, което представлява енергия и коефициенти за корекция на получената енергия.
Но формулата не може да показва верни резултати, ако не се спазват условията.
Фирмите за дялово разпределение (ФДР) поставят в нея мощности, изчислени при проектни температури (90оС на подаването и 70оС на връщането), а не при реалните, действителните температури (70оС на подаването и 50оС на връщането). При тази ситуация енергията за сградната инсталация, изчислена от ФДР, е с 35 % по-голяма от реалната. Проф. Калоянов не каза, че вследствие на това, абсолютно всички изравнителни сметки са грешни, защото те се изчисляват на принципа на разпределението и ако едно нещо е грешно, то всичко е грешно. Освен това, поради невъзможност за плащане, много хора са се отказали от ползването на радиатори. Това означава, че не е спазено условието всички да ползват радиатори с разпределители. При това положение топлоносителят се разпределя неравномерно. Вертикалните тръби на инсталацията могат да топлят в едни участъци от нея, а в други – не. Много силно влияе субективният фактор – никой не може да знае кой абонат кога ще си завърти вентила на радиатора, кога ще замине в отпуск или в чужбина и ще изключи всичко. Човешката намеса в работата на сградната инсталация свежда коректността на формулата до нула и призивите за създаване на нова формула са много глупави. Обжалването на решението на съда за отмяна на формулата е удължаване на агонията. В допълнение към това бих добавил, че ако се спазваше условието да се ползват действителните мощности вместо проектните, то делът на енергията на сградната инсталация спрямо общата отоплителна мощност щеше да бъде много малък, на тази енергия нямаше да се отдава такова голямо значение и едва ли щеше да се стигне до съдебно дело.
Чрез директно нарушаване на закона и наредбата, изискващи да се работи с действителните мощности, Топлофикация, ФДР и Министерството на енергетиката си вкараха автогол.
Проф. Калоянов казва, че не е коректна тезата на Омбудсмана Мая Манолова, че хората кредитират „Топлофикация” и в същото време обяснява, че „ако искаме да плащаме реално потребената топлина всеки месец, е необходимо да преминем към индивидуални ежемесечни отчети”. С това изречение той потвърждава, че месечните сметки не са реални. А щом сметките не са реални, значи някои абонати плащат повече от реално потребеното количество енергия. Неговият израз, че „някои от собствениците на имоти в сградата са „кредитирали” свои съседи”, говори ясно, че кредитиране има. Тъй като парите отиват в Топлофикация, а не при съседите, съвършено ясно е, че тя се кредитира, при това безлихвено.
Особено големи сметки се начисляват за топлата вода чрез необосновано високи стойности на специфичния разход на енергия за подгряване на един куб. м вода. Тези стойности достигат до 150 кВтч/м3. От доклад на самия проф. Калоянов за измерване на енергийните характеристики на многофамилна жилищна сграда, изпратен на 10.03.2015 г. до Делян Добрев – председател на парламентарната комисия по енергетика, се вижда, че енергийният разход за подгряване на един куб.м вода може да достига 80 кВтч и то при амортизирана и неизолирана тръбна мрежа. Теоретичният разход е 53,33 кВтч/м3.От големите стойности на специфичния разход от порядъка на 150 кВтч/м3 започва голямото кредитиране.
В този доклад е показано, че ако в абонатната станция се монтира допълнителен топломер след подгревателя за отопление на сградата, то разликата между показанието на общия топломер, измерващ цялата енергия и показанието на този допълнителен топломер ще даде точно енергията за подгряване на топлата вода. Тогава няма да е нужно да се изчислява специфичен разход на енергия за подгряване на 1 м3 вода и с него да се спекулира.
Но, нито в доклада, нито в обсъжданото интервю се споменава, че стандарт БДС EN 834, регламентиращ употребата на топлинните разпределители, изисква такъв топломер да бъде монтиран.
В него пише: „Разпределителните устройства за определяне на разходите на употребената топлина позволяват определянето на потребената топлина от всеки радиатор само като дял от общата потребена топлина; следователно необходимо е да се определи тази обща потребена топлина чрез измерване на консумираното количество гориво или количеството на доставената топлина (последното посредством топломер, например)”. Стандартът задължава Топлофикация да монтира такъв допълнителен топломер за своя сметка, а не за сметка на своите абонати, защото стандартите се изпълняват и спазват от институциите, а не от гражданите.
Съгласно този стандарт цялата енергия за отопление на сградата ще се разпределя по показанията на разпределителите. Това означава, че сградна инсталация няма да има. Нейната енергия ще бъде разпределена според консумацията на абонатите. Е, това няма да се хареса на много абонати, които имат радиатори и разпределители, но такива са изискванията на стандарта. Както беше казано по-горе, той предполага, че всички абонати имат разпределители. Но тъй като в българските условия много от абонатите нямат такива, ще се окаже, че ползващите радиатори ще плащат по-големи сметки. Именно те ще станат инициатори на протести.
Ето как постепенно стигнахме до прозрението на Омбудсмана Мая Манолова в посоченото по-горе интервю пред „24 часа”, в което тя казва, че „трябва да се преосмисли дали ще продължава практиката на дяловото разпределение”. В това нейно изречение има голям смисъл. Разпределителите, може да се каже смело, са незаконни средства. Те не отговарят на чл .3 от Закона за измерванията, който казва, че „В Република България се използват само единици, разрешени от този закон”. На дисплея на разпределителите виждаме относителни единици, каквито в Закона за измерванията въобще не се споменават. А в чл. 11 се добавя: Ал. (1) Разрешени за използване единици за измерване са единиците от Международната система единици (SI), единици, използвани с Международната система единици, и техните съставни единици.
(2) Единиците по ал. 1 се използват за средствата за измерване и за резултатите от извършваните измервания.
Какво по-ясно от това? Допускам някой да възрази като се позове на чл. 9 т.3, от Директива 2012/27/ЕС за енергийната ефективност. Аз само ще отбележа, че Директивата препоръчва, но не задължава. В този член е написано: „Когато използването на индивидуални измервателни уреди за отчитане на отоплението не е технически осъществимо или разходно-ефективно, се използват индивидуални топлинни разпределители за определяне на потреблението на топлинна енергия от всеки радиатор, освен ако въпросната държава членка не докаже, че монтирането на подобни топлинни разпределители не би било разходно-ефективно. В такива случаи може да се помисли за използване на алтернативни разходно-ефективни методи за измерване на потреблението на топлинна енергия”. Както се вижда, няма ултиматуми и се допускат алтернативи.
Споменаването на „индивидуални ежемесечни отчети” в интервюто представлява косвена реклама на разпределителите с дистанционно отчитане. Пропуснато е да се каже, че за да има такъв отчет старите разпределители трябва да се подменят с нови с дистанционно отчитане, че за ежемесечният отчет се плащат допълнителни такси и, че в една сграда-етажна собственост 100 % от средствата за отчет трябва да са с такава възможност. Такова съгласие, при тези условия, трудно се постига. Когато средствата за дистанционен отчет не отговарят на критерия за 100 %, независимо от това какви са разпределителите, се прави годишна изравнителна сметка. Това означава, че няма никакъв смисъл да се купуват разпределители с дистанционно отчитане, ако няма общо съгласие и изпълнение на условията.
Тази статия, която е леко критична, е изпълнена с добри намерения. Целта е да се напомни на нашите инженери и учени да обърнат внимание на сложността на проблема. Не бива в медиите да се подхвърлят недоизказани, завоалирани сентенции. Тяхната помощ е необходима и очаквана. Моето мнение е, че засега тези, които най-много знаят, най-малко говорят и пишат. Призовавам министър Петкова, Омбудсманът Мая Манолова, Комисията по енергетика в парламента да се обърнат към представителите на научната общност за мнения и съвети.
Инж. Димитър Тодоров,
Завършил Московски енергетически институт
Факултет „Промишлена топлоенергетика” http://afera.bg
