Един от влаковете в Кюстендилско крета с 15 км/час, той е най-бавният в света. От прозорците на мотрисата „Сименс Дезиро” се открива най-тъжната гледка, въпреки че се движи по Еврокоридор №8, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
Композицията, антипод на „влакът-стрела”, се движи по линията Кюстендил-Гюешево. Най-бавен е, защото изминава разстоянието от 34 км за час и четиридесет минути.
Пътува в дните сряда, събота и неделя, тръгва сутрин рано и след обяд, и макар само три дни в седмицата, той е връзката с цивилизацията на хората от пограничните села.
От гара Кюстендил влакове тръгват в две посоки, надясно – към цивилизацията (столицата), наляво – към границата и разрухата, в която са затънали планинските села.
От гарата влакът дизелова мотриса потегля с 15-ина пътници, до крайната цел-Гюешево достигаме само моя милост, машинистът и началник-влакът, останалите слизат по гарите, но никой не се качва.
С воля и скорост от 30 км/час пристигаме до първата гара-Соволяно. Навремето влаковете от Кюстендил до него „летели” със 70 км, сега два пъти по-бавно.
Средната скорост по трасето от 34 км почти заковава 20 км/час, най-вече заради състоянието на релсовия път, построен преди повече от век.
Траверсите са дървени, което не позволява по-висока скорост, защото може да се разпаднат, а да се сменят всичките е трудоемка работа.
Кюстендил се намира на 527 м надморска височина, а гара Гюешево на 903 м. Тази денивелация от почти 400 метра за влака не е проблем, или средно по 10 м наклон на километър. По линията има 10 гари и 8 тунела, линията като цяло върви по дефилето, прокарано от река Бистрица.
Спирките по линията са грозна картинка – изтърбушени, разфасовани, празни, а някои от тях си личи, че са градени с любов, сега и за подслон не стават.
Във влака пътуват основно възрастни хора, отишли сутринта до областния град, за да купят предимно лекарства и да видят близки и познати.
„Без този влак сме загубени, той ни е единствената връзка с цивилизацията”, каза 76-годишният бай Славе. Той си спомня как като дете плащали пътуването си с влака като хвърляли въглища в пещта на локомотива. На слизане на гара Мазарчево той казва: Дарко, България умира, само некролози висят на спирката.
Във влака пътува и един бивш кмет-Васил Тончев, той бил управник на село Жеравино, където се събират границите на трите съседни страни-България, Македония, вече „Северна”, и Сърбия. „Ей бях кмет на три държави, какви събори правихме – чудо”, казва Васил, останал с прозвището „Кметът”. И понеже си е „кмет”, вярва, че коридор №8 ще го бъде.
На съседната седалка пътува жена, превила се почти на две, тя се оплаква, че 12 села са без аптека и лекар, останали са само на грижите на Господ.
На гара Кършелево слизат други двама, единият макар и гонещ 80-те години, е като командос с маскировъчни дрехи, първата му работа е да пийне вода от чешмата. „Хубава, прекрасна вода”, възкликва той докато вратите на влака се затварят. Той е пил тук вода като дете, преди да се качи на влака на път за училище, сега пак пие, макар че тези години безвъзвратно са отминали.
Следват гарите Дождевица, Церовица, Леска, Кутугерци, на последната се мярка за сефте и асфалтов път, макар и само 2 метра широк. Той зимата не функционира. Тук някъде слиза един възрастен мъж, който казва: „само откапаляци останахме по селата”, каквото и да означава тази дума на диалект, тя е красноречива.
Следват Долно село и Преколница, последното си е един вид цивилизация – хубави къщи, жп прелез, мярка се и джип на Гранична полиция. Въобще кръгозорът се отваря, а влакът дори намалява на неохраняемите прелези, за да не блъсне някой заблуден автомобил.
Пристигаме на крайната цел – гара Гюешево след час и 35 минути, с десет по-рано, наваксани заради липсата на качващи се по спирките.
А гарата в Гюешево е по-голяма от тази в Кюстендил, тук машинистът просто се премества от другата страна на мотрисата, за да потегли след час обратно.
Скоростта на влака е почти същата, с която се придвижва към реализация идеята за Европейския транспортен коридор №8. Казват, че от македонска страна вече се работи по линията за Гюешево, от наша страна тунелът е почти пробит, и то още през 1948 г. Нещата замират, след като Македония минава към Югофедерацията.
Сега се говори за интеграция на Западните Балкани, дано реализацията на Коридор №8 тръгне с повече от 15 км/час.
