Сирийски бежанец най-после достигнал до Мюнхен. На следващия ден тръгнал да се разхожда из града. Останал възхитен от красивия град, чистота, зелените паркове, архитектурата, булевардите. Възторгнат, сириецът спрял един минувач:
– Благодаря ви, че сте създали такава хубава държава, такъв град, толкова чисто спретнато, полкова подредено…
Гражданинът го прекъснал:
– Благодаря за хубавите думи, но аз всъщност съм турчин – и си подминал.
Сириецът спрял втори минувач и пак започнал:
– Искам да ви благодаря, че сте от хората, които са създали този град, тези паркове, този ред…
Гражаданинът го прекъснал:
– Вижте, хубав е градът, ама аз съм кюрд.
Сириецът срещнал трети пешеходец и пак започнал:
– Искам да благодаря за тази красота около нас, тази чистота, тези порядки…
Пешеходецът го прекъснал и казал:
– Виж, това е така, но аз всъщност съм иракчанин…
Сириецът учудено попитал:
– Но къде са германците?
– А, германците къде са, германците са на работа – отвърнал иракчанинът и подминал.
http://www.capital.bg/
