Всичко започна по време на служебното правителство през 2013 г., когато тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев внесе сигнал в прокуратурата. В него се твърдеше, че докато Цветан Цветанов е бил вътрешен министър, е било разработено звено за незаконно подслушване на политици, магистрати и бизнесмени, което е използвало техниката за мобилно подслушване т.нар. кечъри.
Прокуратурата започна мащабно разследване, като на шоу-пресконференция в Съдебната палата беше засилено усещането, че всичко, изнесено от Станишев, е вярно. В медиите контролирано беше спускана информация за това кои са били незаконно подслушваните, а главният прокурор Сотир Цацаров дори посочи брой на подслушаните телефони – 875.
В крайна сметка срещу Цветанов бяха повдигнати три обвинения. Първото беше за неупражнен контрол над звеното за подслушване. Второто – за длъжностно присвояване, защото вместо да уволни директора на регионалното звено за борба с организираната престъпност във Велико Търново Орлин Тодоров, уважил рапорта му за напускане и така ощетил МВР с изплатените на Тодоров 50 хил. лв. обезщетения. Третото дело беше заради шестте му отказа да разпореди прилагането на СРС-та.
Повтаряме – три дела, като само едно от тях беше за незаконно подслушване, но не на конкретни хора, а заради лоша организация в звеното за прилагане на СРС-та. Впоследствие прокуратурата сама се отказа от тезата си, че е имало незаконно подслушване и се съгласи с оправдателната присъда по делото. Иронично е, че единствената осъдителна присъда срещу Цветанов, отменена тази седмица, беше за това, че като вътрешен министър той е отказал да разпореди подслушване.
Две години и половина след началото на скандала излиза, че целият сюжет с подслушването е бил подгрявка от страна на прокуратурата за другия голям балон – аферата в Костинброд.
http://www.capital.bg/
