Георги Коритаров
Тази сутрин телевизионните камери на една медия, известна със стремежа си да прави журналистика на живо от събитията, показаха основните послания на българските политически и държавни лидери във връзка с тема: „България и общоевропейската отбрана”.
Още преди да дойде времето за изказване на българския премиер Бойко Борисов, той бе често показван. Всеки, който е наблюдавал внимателно невербалното поведение на премиера, вероятно доста се е притеснил. В изключително нетипичен стил, Бойко Борисов едва смогваше да овладее нервите си. Жестикулацията с две ръце, потропването с една ръка, чупенето на пръсти, бяха израз на нещо, което едва ли би могло да се определи по друг начин, освен като силно притеснение на човек, който е обременен с информация, даваща достатъчно основания за нервност. И едва ли трябва да се учудваме, тъй като през тези дни в няколко невралгични зони на света, конфликтите се изострят до такава степен, че е въпрос на залози откъде точно ще избухне поредният унищожителен военен конфликт.
В момента, в който премиерът застана на трибуната, вниманието очевидно е било изострено към това, което той ще каже. И не без основание. Тезата, че ЕС има нужда от ново качество на отбраната, не е нова, най-малкото в говоренето на Бойко Борисов. Тезата за това, че на Европа й е необходима много по-качествена дипломация, също не е нова. Тезата, за това, че България трябва да бъде много по-мобилизирана и организирана при изграждането на ново качество на своята отбранителна система, също едва ли би предизвикала учудване. И когато в една логична последователност следваха теза след теза, се случи нещо, което е не просто сензация, а световна сензация. И не просто световна сензация, а една от най-ярките провокации към способността на българските медии светкавично да анализират не само текста, а и подтекста на казаното.
Ще цитирам този фрагмент от словото на Борисов: Военните добре си дават сметка какво значи военен съюз Индия, Китай, Иран, Русия и Турция. Какъв отбранителен съюз ще има срещу този, ако се изпусне дипломацията и дойде време военните да го решават?! Само брутният продукт на тези държави е по-голям от този на Г-7”. Този цитат, към момента, в който си говорим, трябваше да бъде водещо заглавие не само във всички български медии, но и през тях да пробие в Европа, но и в света. Тази комбинация- Индия, Китай, Иран и Русия може и да има известна хипотетична основа за допускане, че биха могли да тръгнат към партньорство във военен съюз. Но когато премиерът на натовска България включва в такъв съюз и Турция, това означава, че или Бойко Борисов знае, че в обозримо бъдеще Турция ще напусне НАТО и ще се ориентира към военен съюз към Индия, Китай, Иран и Русия, или на някаква много сериозна професионална експертно-аналитична основа в България му е подадена такава опорна точка, която го отвежда към подобно разсъждение. Може просто да става дума за хипотеза на страха.
Веднага да отбележим-ако говорим за Борисов, може би не бива да говорим за страх от порядък, че той да сътвори дипломатически гаф или да развие страхова хипотеза за напускане на Турция от НАТО. Турция е фактор в Североатлантическия алианс, независимо от отношението между Турция и САЩ. Колкото и вледенени да са те в момента, по никакъв повод Анкара не е давала признаци, че може да излезе от НАТО. Нещо повече-Ердоган каза, че целта на Турция да стане член на ЕС продължава да е актуална. Тогава откъде идва мисъл, че може да има съюз между Индия, Китай, Иран и Русия и Турция? Ако това е проява на обикновена некомпетентност, прибързаност или лапсус, то тогава някой трябваше да подскаже на Борисов какво е възпроизвел и това да се коригира своевременно.
Ако това е нещо, което се базира на информация, предположение или на очакване, то тогава са необходими отговори на конкретни въпроси, които да предизвикат разясняване на подобна хипотеза или анализ, който да бъде повод премиерът да изясни какво е имал предвид. Защото Европа и ЕС станаха свидетели на един Брекзит, който дойде в резултат на референдум във Великобритания и който обозначи началото на излизането й от ЕС. Но когато се чертаят контурите на военен съюз, към който се причислява и Турция-сегашен член на НАТО, това означава, че българският премиер предначертава начало на разпада на НАТО. И ако сме свидетели на два процеса-разпад на ЕС и начало на разпад на НАТО, то за какви цели на българско председателство на ЕС можем да говорим и за какъв тип отбрана можем да говорим в зона, чиято структура за сигурност тепърва се разклаща? Най-важната новина на българския премиер изисква спешно разясняване и детайлно фокусиране.
Журналистът Георги Коритаров за Фрог нюз
https://frognews.bg/novini/koritarov-pred-frog-svetovna-senzatsiia-borisov-vadi-turtsiia-nato.html
