Тази сутрин по Нова телевизия. Приятелят на Ахмед Доган – Димитър Тадаръков: „Отношението на Доган към Бойко Борисов НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО! Прочетете оценката му в доклада пред Националната конференция на ДПС от 2013 година. Там е казал всичко и лично се е подписал под нея…В България обаче сто на сто много хора желаят да се върне диктатурата. И те са изключително силни. Помнете, появи ли се моментът на диктатура в България, Доган ще излезе на политическата сцена““
АФЕРА припомня тази част от Доклада на Ахмед Доган пред Националната конференция на ДПС през 2013 година, която касае Бойко Борисов.
Припомняме и това, че Делян Пеевски ПРОДЪЛЖАВА да управлява СЪВМЕСТНО И В СЯНКА със същото това лице Бойко Борисов.
След като си припомните какво е казал Ахмед Доган като оценка за Борисов, и след като вярваме на Димитър Тадаръков, че Доган НЕ Е Е ПРОМЕНИЛ ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ БОРИСОВ, припомняме и публикацията на АФЕРА, която взриви общественото пространство, и заради която „куцо, кьораво и сакато“ влезе в обяснителен режим:
Изключително показателно е и това, че след интервюто на Димитър Тадаръков НИТО ЕДНА МЕДИЯ, А ВСИЧКИ ЗНАЕМ С КОГО СА СВЪРЗАНИ ОГРОМНАТА ЧАСТ ОТ МЕДИИТЕ – С ПЕЕВСКИ, НЕ СПОМЕНА И ДУМИЧКА ЗА ИЗРЕЧЕНИЕТО НА ТАДАРЪКОВ, ЧЕ ДОГАН НЕ Е ПРОМЕНИЛ ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ БОРИСОВ И ПРЕПРАТКАТА КЪМ ДОКЛАДА НА ДОГАН. Което за пореден път потвърждава анализа на АФЕРА.
Припомнете си думите на Доган, напънете си мозъчните клетки да усетите сегашната ситуация и сами си направете извода дали що е рекла АФЕРА, все е вярно.
Ахмед Доган:
„…ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ на България и на цялата демократична общност в страната е категоричното възстановяване на Демокрацията!
Този „категоричен императив“ има фундаментално ценностно основание, а именно: ако изходът от кризата е иманентно свързан със стратегията за икономическо развитие на страната, то изборът на Демокрацията е цивилизационният ни път за развитие. Затова Демокрацията няма и не може да има алтернативи. Освен това този стратегически избор е направен преди 23 години.
Няма нищо по-значимо от възстановяването на Демокрацията, освен ако не сме поставени пред дилемата за физическото оцеляване на един народ. Но Историята показва, че няма нищо по-добро измислено от човечеството и за физическото оцеляване на народите, освен Нейно Величество Демокрацията!
Демокрацията е уникално постижение на Западния политически Модернизъм, но и абсолютният характер на легитимната власт на националната държава също е неин продукт.
Демокрацията е стихията на Гражданското общество, която чрез изборното право за представителност на социалните структури в управлението прави сериозен пробив във Властовата система на абсолютната неограничена власт, но не я елиминира напълно от Историята. Въпреки това Гражданското общество има статуса на политически и ценностен контрапункт на националната държава. В този контекст Демокрацията е и резултативен продукт (резултанта) от взаимодействието на властовите отношения на гражданското общество и държавата:
– ако гражданското общество е силно, националната държава не само се съобразява, но се и принуждава да коригира Властовата система;
– ако гражданското общество е слабо, условията и предпоставките за подмяна на Демокрацията с Диктатура се превръщат в обективна възможност.
За да бъде силно едно гражданско общество, то трябва да има адекватно представителство на социалната структура в партии и движения, като либерали, социалисти, консерватори и т.н., със съответните им идеологеми и визии за развитие на обществото и държавата.
При положение, че в България подобни партии са някъде към 400, е сигурен знак, че структурата на обществото не съответства на партийния ландшафт. Политическият пазар на идеологемите може да се измерва само със самофиксирането им във Властовата система като самоцел и като трамплин за лично облагодетелстване от властовия инструментариум на Националната държава.
Навярно тепърва ще се анализира „случаят ГЕРБ и Бойко Борисов“ в най-новата история на България. Най-вече от гледна точка на въпроса:
– Защо след близо 20-годишен преход към пазарна икономика и демокрация Властовата система на държавата беше обсебена от идентифицирани „летящи обекти“ от подземния свят?
….
Уважаеми дами и господа,
Скъпи фенове на Демокрацията!
С ваше позволение бих искал да се изповядам пред вас като човек, който е преживял катарзиса на Подмяната на Демокрацията с Диктатура.
Демокрацията не е веднъж завинаги зададена обективна реалност като ценностна система.
Демокрацията се оказа много уязвима, с перманентна потребност от грижи за утвърждаване и развитие.
Инерцията в нашите модели на поведение и рутинността във възприемането на нейните ценности се заплащат с много висока морална цена.
До такава степен се объркваш, че дори не можеш да си обясниш какво се е случило!
И защо си бездействал, когато всичко е ставало пред очите ти?!
Когато осъзнаваш какво си допуснал като част от политическия елит на страната, вместо търсене на рационално обяснение, се стъписваш още повече. Защото започваш да проумяваш за какво става въпрос.
Виждайки как реагира медията и обществото на поведението на един мачо като Герой-спасител, ти става тъжно и мъчно…..Но чувството на вина от политическо бездействие не те утешава, а те тормози дълбинно и вертикално….
Когато за пореден път преживяваш спектъра от възможности на Демокрацията и разбираш своя дял от общата вина, който превръща възможността за Диктатура в действителност, вече си готов да отсъдиш, че това е най-важният урок на Демокрацията, който обаче не трябва да се повтаря. Защото политик, който не е бил в час на този урок, не знае цената на Демокрацията. Такъв политик е станал жертва на рутината и инерцията…
Страхотен урок. Неповторим, драматичен дори. Диктаторите не разбират от базови ценности, политическо целеполагане и стратегия за развитие на страната. Но Те по-добре от нас усещат инстинктивната сила на Властовата система и нейните инструменти. Особено микрофона, камерата и силовите инструменти. И всичко, което може да служи за принуда и рекет.
Могат да ти вземат бизнеса, но ти трябва да се чувстваш благодарен.
Могат да те фалират, но ти трябва да мълчиш и да се страхуваш. Защото може да последва и нещо много по-лошо.
Могат да те компрометират чрез медията до такава степен, че гледайки се в огледалото, да не се познаеш.
Могат да фалират и държавата, стига това да им гарантира собствено оцеляване и житейска сигурност.
Но диктаторите, като нашия Герой-спасител, са странни хора. Колкото и да са суетни и арогантни пред камерата, в същата степен са неуверени и страхливи в бъдещата посока на времето. Затова тях изключително много ги интересува Оцеляването. Дори го трансформират в политическа стратегия на държавата и обществото.
Неслучайно основният предизборен трик на нашия Герой-Спасител не е някаква програма или модел за развитие на България, а „събуждането на инстинкта на българина за оцеляване“. Разбира се, това внушение задължително се свързва с виртуалната турска опасност и с ДПС като продукт на Османското културно наследство на Балканите.
Дотук добре. Машината на страха е конструирана по „свой образ и подобие“ и пусната в действие. И тя започва да произвежда необходимия за събуждането на инстинкта за оцеляване продукт – Страха. Но въпреки всичко, нашият Герой-спасител не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително…
Не искам да коментирам поведението на чужди премиери от коректност, въпреки че имам морални основания за това.
Искам само да припомня на нашия Герой-спасител, тъй като не обича да чете и хабер си няма от История, че няма нищо ново под слънцето на Историята. Затова той вероятно не знае, че така влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите…
Стремежът на диктаторите към абсолютната власт е без граници. Те обикновено започват с показна прилежност, за да се харесат на публиката. Достигат своя апогей с популизъм и демагогия на тема Справедливст. И накрая стават жертва на същата машина на властта, която са създали.
Но пакостите, които правят, са толкова големи, че след тях са необходими години за нормализиране на света, който са командвали…
Така например:
– За първи път от началото на прехода политическият елит на страната започна да артикулира темата за „Защитната система на Демокрацията“;
– За първи път се прави реална организация от различни партии за „Сигурността на вота на избирателите“;
– За първи път политиците започват да разбират как колаборацията на МВР и част от медиите на страната може да се превърне в месианска основа на Властовата система и да подмени Демокрацията с авторитарна диктатура.
Тъкмо затова ПИ-2013 трябва да имат за основна цел спасяване на Демокрацията. Дори и с цената на непризнаване на изборните резултати. Защото от гледна точка на изборния закон, приет самосиндикално от управляващите, е важно кой брои бюлетините, а не колко са гласоподавателите…“
Afera.bg http://afera.bg
