Спирането на проекта “Южен поток” стана по волята на Владимир Путин. Има едно просто правило: решението на проблема може да произтече само в средата, в която е създаден. След като руският президент създаде проблема, значи той може и да го реши. Посланието на Путин е добро, означава че е надмогнал своето его в резултат на събитията, които се случват напоследък по света и в региона. Процесите в Донецк и Луганск зациклиха.
Световната рецесия и падането на цените на нефта пък силно нарушиха финансовото състояние на “Газпром” и на Русия като цяло. Ако “Турски поток” беше предвиден по начин: “Ще направим алтернатива на “Южен поток” на инат независимо от цената”, явно вече не отговаря на първоначалния замисъл. Каквото и да се говори, реализацията на “Южен поток” в идеалния вариант не е резултат от някакви сантименти по българо-съветската дружба. Трасето на газопровода през България е икономически най-целесъобразното от финансова и от технологична гледна точка. Изглежда вече експертизата по него и стигнала до самия Путин.
Неговото изказване е знаково и означава, че той е склонен да се върне към реализация на някакъв вариант на “Южен поток”. Със сигурност няма да е в пълния му обем – една от четирите тръби, която е с капацитет от 15.75 млрд. куб. м. газ, е икономически по-изгодно да стига до европейския бряг на Турция и да не се занимава с транзит през Украйна, Молдова, Румъния и България. Но останалите три тръби спокойно могат да минат през българска територия. И тогава би могла да се осъществи и идеята на премиера Бойко Борисов за газов хъб. Защото без руски газ на този етап и собствен добив хъбът в перспектива е просто едно добро пожелание. Ако се вземе решение да се поднови “Южен поток”, обаче няма да има никакъв проблем. Цялото трасе на територията ни е сертифицирано – има ПУП-ове и ОВОС, сервитутите, през които ще минава, са изплатени. Докато за трасето на “Турски поток” през Турция и Гърция нищо не е подготвено.
Наскоро “Газпром” обяви търг за свободните мощности на газопровода ОПАЛ /сухопътната част от “Северен поток”/ съгласно либерализационния пакет. Изглежда Русия постепенно разбира необходимостта да се придържа към изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС. Това е много сериозен сигнал, че Кремъл приема, макар и в по-мека форма, изискванията на Европа. Що се касае до “Турски поток”, там има много проблеми.
Ембаргото върху доставката на ирански газ и петрол пада. Иран само след няколко години ще излезе на пазара с 35 млрд куб. м. годишно. За разлика от Азербайджан и Туркменистан, иранците имат достъп до морски превоз, тоест на тях не им трябват тръби. Техеран може да стане голям играч на пазара на втечнен газ. Те предварително разделиха тези 35 млрд. на две асиметрични порции – 15 млрд. ще отидат на пазара на втечнени горива. Останалите 20 млрд.куб.м. ще насочат към TANAP и по южния газов коридор те ще стигнат до Европа след 4-5 години. По тази причина “Турски поток” се превръща в конкуренция на иранския газ.
Затова на Путин му е по-изгодно да се върне към първоначалния вариант на “Южен поток”.
Генералното послание на Путин към България, но и косвено към Европа, гласи: “Ребята, давайте жить дружно”. Стана ясно, че конфронтационният модел на Путин не работи в негова полза. Европа също търпи щети. Всяка конфронтация дала по-лоши резултати от лошите споразумения. Или както е казано, и лошият мир е по-добър от най-добрата война.
Копирано от standartnews.com
