Миналата седмица Комисията за защита на конкуренцията реши, че сделката по придобиването на “Дунарит” от фирмата “Емко”, собственост на втория по големина след “Арсенал” оръжеен търговец у нас – Емилиян Гебрев, не попада в обхвата на правомощията на регулатора. Формално продажбата трябва да се осъществи чрез увеличение на капитала на “Дунарит” и издаване на нови акции за 60 млн. лв., която сума “Емко” трябва да внесе изцяло. От вече задвижената процедура в Търговския регистър става ясно обаче, че засега “Емко” е набрало само 15 млн. лв. от нужния нов капитал. Според самия Василев 60-те млн. лева от увеличението на капитала на “Дунарит” били предназначени за погасяване на кредитите на “Хедж Инвестмънт България” към КТБ, пише “Стандарт”.
Малко предистория
“Дунарит” беше от най-щедро кредитираните фирми от КТБ, като през 2014 г. дълговете му достигнаха близо 90 млн. лв. Предприятието участваше и в схемите на Цветан Василев с прехвърляне на пари на банката към други фирми бушони, тъй като част от получените кредити “Дунарит” бе раздало като заеми към други свързани с банкера фирми.
Независимо от тези огромни кредити впоследствие се оказа, че адекватни обезпечения никога не са били учредявани в полза на финансовата институция. “Дунарит” се притежава от “Кемира” ООД, което дружество бе до 2015 г. еднолична собственост на една от основните фирми на Василев – “Хедж Инвестмънт България”, също кредитирана от КТБ с над 80 млн. лв. Зад “Хедж Инвестмънт България” пък стои офшорното дружество EFV International Financial Ventures, регистрирано на Британските Вирджински острови, намиращо се под едноличния контрол на Цветан Василев.
След рухването на банката и поставянето й под специален надзор Василев използва “Дунарит”, за да обезпечи негарантираните депозити в КТБ на италианския бизнесмен Едоардо Миролио, възлизащи на над 20 млн. евро. В негова полза беше учреден особен залог върху цялото предприятие, който впоследствие Миролио прехвърли на неизвестното до момента “Виафот Инвестмънт България” ЕООД, което също е регистрирано на адреса на повечето от дружествата на Василев – гр. София, бул. “Княз Борис III” №159.
Така и след затварянето на банката Василев продължи да управлява съществена част от активите, придобити с парите на вложителите, като в това число попадна и “Дунарит”. Въпреки многократно заявяваните от Василев претенции, че работи за възстановяване на активите в масата на несъстоятелността, всички негови действия от 2014 г. насам говорят точно обратното.
Вместо директно да прехвърли всички дружества под негов контрол на КТБ или на ФГВБ и така да покрие част от многомилиардната дупка във фалиралата банка, Василев беше оставен да осребрява и продава на парче различни дружества. С активното съдействие на квесторите Лютов и Костадинчев (които освободиха всички обезпечения върху активите на “Петрол”, учредени в полза на КТБ) “Петрол” беше придобито от Гриша Ганчев без реално плащане, макар дълговете му към КТБ да надхвърляха 200 млн. евро.
През лятото на 2014 г. Василев успя да прехвърли на свое име и 43% от БТК. След това “продаде” за 1 евро на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие активи за над 900 млн. евро, срещу имагинерно задължение тези средства да бъдат набрани от “инвеститори” и възстановени на КТБ. Впоследствие договорката между двамата беше развалена, а след Луврие се появи нов руски “съдружник” на Василев – Дмитрий Косарев, на когото срещу задължение да осигурява охраната на банкера и семейството му, бяха обещани 20% от бъдещите продажби на БТК, “Дунарит”, “Авионамс”, ГАРБ, НУРТС и ТВ7. Напоследък Косарев се афишира в публичното пространство като “реалния” собственик на БТК, макар да е очевидно, че работи под инструкциите на Василев.
Скандалното е, че въпреки усилията на синдиците да се попълни масата на несъстоятелността, Василев продължава да получава доходи от закупените с пари на КТБ предприятия. Според хора от близкото му обкръжение, едно от дружествата, осигуряващи пари на банкера, е именно “Дунарит”. Още повече, след като Гриша Ганчев преустанови или значително намали издръжката на Василев, осигурявана от “Петрол”, което вероятно бе и причината за медийна атака срещу ловешкия бизнесмен преди известно време.
Докато Ганчев явно е започнал да използва овладения от него “Петрол” единствено за своя сметка, то управляващите “Дунарит” – Кръстю Кръстев и Никола Киров, продължават да обслужват банкера. Според близък до Василев, “Дунарит” е открил банкови сметки в Румъния, по които част от клиентите на предприятието са заплащали доставките си. От румънските сметки са били извършвани ежеседмични тегления, като парите са пътували с автомобил до Белград. Според счетоводните отчети предприятието е увеличило значително разходите си за външни услуги (в което перо попадат и “консултантските” услуги, които лесно могат да бъдат фиктивни) през 2015 г., което е констатирано и в решението на КЗК миналата седмица.
Емилиян Гебрев – новото лице в пъзела на Василев
След Луврие и Косарев, този път българинът Емилиян Гебрев е на път да се превърне в поредното ново “лице”, прикриващо актив под контрола на Василев. Гебрев стои далеч от прожекторите, но през годините няколко скандала съпътстваха фирмата му “Емко”. Най-големият от тях беше през 2001 г., когато САЩ задържаха, а впоследствие освободиха кораб, превозващ 30 млн. патрона за автомат “Калашников” на “Емко”, предназначени за Никарагуа. Този скандал доведе до отнемане на лиценза на Гебрев за търговия с оръжие, но по-късно държавата му го възстанови. През 2015 г. Гебрев и синът му бяха обект на покушение, като спекулациите в публичното пространство бяха, че поетата от тях отрова е от арсенала на руските тайни служби, а причината – доставка на оръжие за Украйна.
Публикации в пресата свързват Гебрев и с най-близкото обкръжение на бившия премиер Иван Костов. Той беше вложител в КТБ, а дъщеря му Мина Костова, чрез фирмата си “Анторна”, е получавала по договор редовни месечни плащания по 30 000 лв. от една от фирмите – бушони на Василев – “Афлик България”, за “консултации”. Интересен е и фактът, че в “Афлик България” до края на август 2014 г. изпълнителен директор е бил Никола Киров, понастоящем член на съвета на директорите на “Дунарит”.
Осребряването на “Дунарит”
Действията на Цветан Василев дотук недвусмислено показват, че едва ли има реална сделка за “Дунарит” с Гебрев, а ако такава все пак е факт, то банкерът ще извлече максимална изгода за себе си. Предвиденото увеличение на капитала може да е “цената”, която Гебрев ще плати на Василев за влизането си в “Дунарит”. Начинът на плащане – чрез увеличение на капитала, е избран поради наложения запор върху акциите на предприятието, собственост на “Кемира”, което възпрепятства прехвърлянето им. Съмненията в тази посока се подхранват и от това, че дори целият капитал от 60 млн. лева да бъде внесен от Гебрев, със сигурност нищо от тези пари няма да постъпи ефективно в КТБ или във ФГВБ, тъй като “Дунарит” не отговаря за задълженията на “Хедж Инвестмънт България” и няма аргументи да ги заплати.
А след извършеното в началото на 2016 г. увеличение на капитала на “Кемира”, участието на “Хедж Инвестмънт България” в същото дружество е сведено под 10%. А новият съдружник в “Кемира”, който притежава в момента над 90% от оръжейното предприятие, е близкият до обкръжението на Василев Иван Езерски. Самият опит за вписване на увеличението на капитала само с 15 млн. лв. (а не със заявените в решението 60 млн. лв.), също е достатъчно красноречив.
Друг интересен факт. Видно от документите в търговския регистър, фирмата на Гебрев “Емко” е дала през юни 2016 г. заем от 10 млн. евро на “Дунарит”, като в регистъра е заявен опит за вписване на договор за залог в полза на “Емко” върху цялото търговско предприятие на “Дунарит”. Този странен от икономическа гледна точка ход, защото оборотите на “Дунарит” над 90 млн. лева за 2015 г. не изискват подобно финансиране, доказва нагледно, че целта на влизането на “Емко” в “Дунарит” съвсем не е погасяване на задължения на “Хедж Инвестмънт България” към КТБ, а окончателно овладяване на стратегическото за България оръжейно предприятие от страна на Гебрев. А защо не и от самия Василев чрез новия “Луврие” – Емилиян Гебрев в ролята на параван на собствеността.
Къде са държавата, КТБ и съдът в казуса “Дунарит”
През изминалите 2 г. НАП и синдиците на КТБ положиха немалко усилия в опитите си да бъдат събрани данъчни задължения на свързаните с Василев фирми и да бъдат възстановени част от раздадените от банката кредити. Приходната агенция наложи два запора – на акциите на “Кемира” и на миноритарния съдружник “Никкомерс-01” в “Дунарит”, а синдиците на КТБ заведоха множество дела – за разваляне на прихващания (благодарение на които съмнително бяха стопени част от дълговете на предприятието), за прекратяване на “Кемира” – заради задълженията от 80 млн. лева на “Хедж Инвестмънт България” към КТБ.
Беше направен и неуспешен опит да се спре увеличението на капитала на “Кемира” и влизането на неизвестния до тогава съдружник Иван Езерски. Което увеличение откри пътя и за последващото влизане на “Емко” в играта, тъй като контролираното от Езерски дружество “Кемира” услужливо взе решение да намали участието си в “Дунарит” като увеличи капитала на предприятието в полза на новия акционер Гебрев. Но този път съдът спря увеличението на капитала на “Дунарит” и не даде възможност оръжейното предприятие да премине изцяло под контрола на хората на Василев. Към момента съдът блокира всички вписвания по партидата на “Дунарит”, докато бъдат разрешени споровете по многобройните дела със страни КТБ, “Дунарит”, “Емко”, “Е. Миролио” и “Виафот Инвестмънт България”. Каква ще бъде развръзката по тази сага – едва ли някой може да прогнозира.
