Силно безпокойство за бъдещето ни като народ и държава
Уважаеми приятели и колеги,
Уважаеми госпожи и господа,
Реших да споделя:
1. Вчера, 27 октомври 2026 г. минах през книжарница „Български
книжици“ на ул. Аксаков № 10 гр. София, да видя какви продажби има на
предоставените там мои книги. Многократно съм ги питал защо книгите
ми не са на показ. Служителките са ми отговаряли с „увъртане“ и
мълчание. Изтеглих си книгата „АПОСТОЛЪТ НИ ЗАВЕЩА…“, която
беше в склада извън книжарницата.
Този път имаше възможност на шефката на книжарницата да задам същия
въпрос. Тя ми отговори: „Нарочно!“. Врътна се и си влезе в офиса.
2. Отчитайки, че в „Хеликон“ е подобно положението и че взимат 55% от
цена на книгите, в „СИЕЛА“ 50%, store. bg – 50%, и др. реших и Ви
предложа да се закупят директно от мен книгите ми:
БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ
(ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ,
БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО)
и
ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ
Част първа
Те са с цена 12 евро и се продават в съответните книжарници.
Който прояви интерес и желание може да си ги закупят директно от мен на
цена 6 евро, с наложен платеж по ЕКОНТ или СПИДИ.
3. На 3 октомври тленните останки на цар Самуил пристигнаха в България
и положени в мраморен саркофаг в южната част на напречния кораб на
софийския храм „Света София“.
Много неща се изприказваха от учени и политици, но не се виждат нещата
в тяхната връзка и исторически тенденции.
Ще ви предоставя кратък цитат от БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ,
МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ,
БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО)
стр.174-175
„Да се върнем за малко към времето на Самуил
Святослав не се вслушва в съветите на майка си, бъдещата светица
Олга – Елена. Как е използван, за разбиване единството на българи и руси,
е предмет на отделен разказ.
Без много да се отклоняваме, само ще споменем, че по едни
източници синът му „княз Владимир-Красно Солнешко е бил извънбрачен
син на княз Святослав и еврейката Малки. Така че, инициативата на
Владимир за покръстване на Рус в юдохристиянството с едновременното
унищожаване на руското национално жречество се е родила не напразно и
не от нищото. Какви са последиците за Рус свидетелства историята на
Русия…“ [252] По други източници, Владимир е най-малкият син на княз
Святослав от неговата икономка Малуша. Въвеждат се скандинавски саги,
според които е пророчица. Агиографски източници свързват детството на
Владимир с неговата баба Олга, която е християнка и т.н. [253]
По-горе видяхме, че е проблематично дали е имало покръстване на
Рус през 988 г. от княз Владимир. То, по-скоро е невярно!
Православната традиция руската църква не получава непосредствено
от Византия. Нито великата княгиня Олга е кръщавана от цариградския
патриарх. За покръстването на русите в 988 година липсват сведения в
неруски исторически извори. И византийските извори от тези години не
казват нищо по този въпрос. Арабските извори представят събитията
съвсем различно и то, с дата две години по-рано. Това принуждава руските
„летописци“ да преправят на няколко пъти съчиненията си, първо след
1039, в края на ХІ век, и още веднъж в средата на ХVІ век – след
коронацията на Иван Грозни и провъзгласяване на политическата му
доктрина. [254] На това ще се върнем и по-сетне.
Несъмнено, от всичко това е вярно, че на княз Владимир баба му е
християнка. Какво е нейното влияние върху него, може само да се гадае.
Без да се гадае, е видно и това, че действията на Владимир Святославич
(Управлява от 11юни 978 до 15 юли 1015 г.) се вграждат във византийската
противобългарска политика. Това говори, че върху него е имало и друго
влияние, много по-силно от влиянието на баба му. Вероятно и
юдеизираната Константинополска патриаршия си казва думата, за това
русите да не окажат никаква подкрепа на българите във войната им с
Византия.
При тези трудни обстоятелства българите продължават борбата с
Византия. Тази борба е изследвана в българската историография. Сред
многобройните изследвания и публикации се откроява фундаменталният
труд на „непрофесионалния“ историк, юриста Антон Съботинов,
„България при цар Самуил и неговите наследници (976 – 1018 г.) Том І,
Извори и литература“. В него той прави важни научни изследвания,
обобщения и заключения. В края на Х и началото на ХІ век: „Българското
царство при цар Самуил не е нищо друго освен продължение държавата на
царете Симеон, Петър и Борис ІІ, но с изместен държавен център на Запад,
което обективно се налага от завоеванията на Йоан Цимисхи през 971 г. Тя
е централизирано царство, което не е изградено на федеративни начала.
Самуиловата аристокрация е служебна, каквато е и при предишните
български царе… Военната повинност е задължителна и издръжката на
армията, освен от военната плячка, се обезпечава и от самата държава.“[255]
4. Завършвайки, изразявам силното си безпокойство за бъдещето ни като
народ и държава от перфидно насажданата русофобия чрез т.н. СМИ, от
политолози, коментатори и тем подобни, в перфидната война срещу
Православието и единството на БЪЛГАРИ и РУСИ.
С уважение,
Димитър Йончев
София- Банкя
28.10.2026
