Уважаеми приятели и колеги,
Уважаеми госпожи и господа,
Притеснен от продължаващото десетилетия, перфидно унищожаване на Българите, България и Българщината преценявам, че това не е случайно. Днес войната на паралелната власт – imperium in imperio, status in statu – държава в държавата срещу българите, русите и православието е в апогея си.
Това, което става не само у нас, на Балканите в Европа, а и на север от нас в Малорусия/Украйна си има своя предистория. В кръга на възможностите си съм се постарал да го изложа в книгите си, най-вече в БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО) и ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа.
По повод датата 9 септември, реших да предоставя на вниманието Ви цитати от книгата ми „ГЕНОЦОДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа“.
[стр.255-258] „В началото на 1944 г. започват най-жестоките нападения над София. Според Маршал Лий Милър: „Съюзническата въздушна атака от 10 януари 1944 г. впечатлява дори германците. Убити са няколко хиляди души, прекъснати са водните и електрическите връзки, много домове и сгради са превърнати в развалини, а в цяла София избухват пожари. Железопътните гари и пътищата са задръстени от бежанци, изглежда така, сякаш цялото население на София се опитва да избяга от града. Филов, който по време на нападението е бил извън града, разказва, че на връщане е минал покрай „безкрайни опашки от коли с багаж; някои хора носеха цялото си домашно имущество“.
Това нападение прави всички предишни да изглеждат като обикновени тренировъчни набези.“[ 514][ 514 https://www. librev.com/index.php/prospects/bulgaria/4128-balgariya-po-vreme na-vtorata-svetovna-voina-09: Маршал ЛийМилър, България по време на Втората световна война – част 9, Създадена на 12 януари 1922 г.] Този ден ще остане в българската история като „черния понеделник“. Бомбите са насочени към централните части на столицата. Броят на жертвите нараства значително. Материалните щети са непоправими. Много сгради в представителните квартали на София се превръщат в руини. Днес само архивните кадри пазят спомена за тях.
„На 16 март 1944 г. съюзниците хвърлят върху София запалителни бомби. Осем дни по-късно царският дворец във Врана е умишлено нападнат и изгорен до основи. След това, на 29 и 30 март, съюзниците започват масирана бомбена атака срещу София. Силните ветрове раздухват пламъците, а горещината е толкова силна, че книгите се запалват в сгради, които сами не горят. Пожарът унищожава няколко от министерствата, Народния театър, Светия синод и градския арсенал. Обществените услуги са прекъснати за няколко седмици и навсякъде се чуват молби за храна. Тежкото положение на евакуираните извън града вече се е превърнало в открит скандал; сега състоянието им се влошава още повече, тъй като към тях се присъединяват хиляди нови бежанци.“[515][515 Пак там.]
На 17 април 1944 г. по обяд София е нападната от 350 американски бомбардировачи и 100 изтребители. Столицата е заляна с 2500 бомби, експлодиращи предмети и детски играчки. Убити и ранени са стотици. Над 750 сгради са разрушени. Този ден е наречен „Черния Великден“.
Същата вечер Пловдив е атакуван от около 30 самолета. Убити и ранени са също много. По настояване на Уинстън Чърчил започват разрушителни удари по населените места на цялата територия на Царство България. Бомбардировките продължават на 24 май 1944 г. над София и на 12 юни и 28 юли 1944 г. над Карлово.
Днес в англо – американската колония „България“, е издигнат скромен паметник на загиналите български летци в битка с разбойниците, изпратени да превърнат София в картофена нива. Паметникът се намира в градинката на ул. „Стефан Сарафов“ до 14 ДКЦ. В същото време на загиналите английски и американски летци е издигнат монументален паметник в Южния парк на София.
Да не се спираме на т. н. „подробности“, а да се пренесем към съдбоносните за България и българите месеци от лятото и септемврийските дни на 1944 г. Под диригентската палка на интернационалните сили, на 2 август (не случайно избрана дата) в манастира „Св. Прохор Пчински“, Куманово, огнище на българската книжнина през Средновековието, се провежда Първото заседание на АСНОМ. От определените 115 пратеници от МКП присъстват 60. Много от тях са със стари пълномощия, а някои с фалшиви. Тоест, „мнозинството“ на заседанието е съмнително и дори под 50 процента. С груба фалшификация се извършва „свободно“ самоопределение на „македонския народ“. На заседанието Вардарска Македония е определена като федеративна единица в рамките на бъдещата федеративна Югославия. Освен това: „Во македонската държава като служебен йазик се заведуе народниот македонски йазик.“ [516][516 По въпроса има не малко изследвания. Синтезирано виж: Костадин Палешутски „Югославската комунистическа партия и македонския въпрос (1919-1945), С., 1985, с. 317–321.] Единственият „език“ в света, който си има точна рождена дата.
Костадин Палешутски е изследвал и показва предисторията на подготовката и провеждането на АСНОМ. За да не разширяваме разказа ни с подробностите, само ще посочим, че той дава информация, от която може да се види, както работата на АВНОЮ, но и политиката на ЦК на БКП, интернационалните/антинационалните ходове на Георги Димитров, на български комунистически функционери и др.[517][ 517 По-подробно виж: пак там: Трета глава, БОРБАТА ЗА ЮГОСЛАВСКА ФЕДЕРАЦИЯ С МАКЕДОНИЯ КАТО НЕЙНА ФЕДЕРАТИВНА ЕДИНИЦА (1935-1945), с. 227–329.]
За първото заседание на АСНОМ ще посочим и следното, от което се вижда как е добре „подготвено“ и режисирано. Участват и Св. Викманович – Темпо, Ж. Николич – Брако (Делегат на Главния щаб на Сърбия) и, да подчертаем, представителите на американската и на английската мисия.[518][ 518 Пак там, с. 318.] Логичен е въпросът: Защо присъстват американци и англичани? Няма друг отговор, освен да наблюдават как се изпълняват указанията на интернационалните/наднационалните сили в унищожаване на Българщината.
Унищожението на Българщината като дело интернационално, обричат българите в Македония на един нечуван в световната история експеримент.
В София стават правителствени промени. На 2 септември на власт идва правителството на К. Муравиев. В него той привлича авторитетни дейци от опозицията, с изключение на БРП и Отечествения фронт, които отклоняват предложението, въпреки че повечето от исканията на БРП са приети.
Правителството си поставя три основни задачи. Първо, да извърши завой във външната политика, като скъса отношенията с Германия, сключи примирие с Англия, САЩ и спечели доверието на Съветския съюз, за да избегне навлизането на Съветската армия в България. Второ, да ликвидира съществуващият режим в страната и да възстанови конституционните права и свободи. Трето, независимо от отказа на БРП и Отечествения фронт, да работи за тяхното привличане в управлението на страната.[519] [519 Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С.,1969, с. 201.]
На 5 септември правителството на Константин Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Хитлеристка Германия. То е отложено със 72 ч. по настояване на военния министър Иван Маринов. Той е съгласувал действията си с Отечествения фронт, за да се даде възможност на Съветският съюз да обяви война на Царство България, което се случва същия ден. Така България се озовава във война с всички.
Настъпва 8 септември 1944 г. В 11,00 ч. московско време войските на Трети украински фронт пресичат североизточната граница на България. Обстановката е изключително благоприятна за войските от Съветската армия. В страната правителството е извършило политическа амнистия, разпоредило е армията да не оказва съпротива. Страната е обявила война на Германия. България е във война и с Англия и САЩ. След половин час, към 11,30 ч. московско време на 8 септември в щаба на фронта се получават първите сведения.
Частите и съединенията на Съветската армия са посрещнати възторжено от българския народ и от българската армия. [520][520 Минасян, М. М. Освобождение народов Юго-Восточной Европы. М.,1967, с. 224.] „Както и очаквахме – пише в спомените си маршал С. С. Бирюзов, – българските войски не оказаха никакво противодействие. При среща с нашите войски те не само не искаха да влязат в бой, но радостно прегръщаха съветските бойци.“[521][ 521 Сб. От Волга до Балкана. Спомени на съветски офицери за освобождението на България. С., 1977, с. 53.] Командването на фронта долага на Върховното главно командване, че българската армия не оказва никаква съпротива. Й. В. Сталин нарежда на щаба на фронта, поради доброто отношение на българските военни части те да не се разоръжават, а да се занимават с работите си и да чакат заповед от своето правителство. [522][522 История на Отечествената война на България 1944–1945, том първи. С., 1981 с. 186.] По думите на маршал Г. К. Жуков: „С този прост акт от страна на Върховното главно командване беше изразено пълно доверие към българския народ и българската армия, които посрещнаха братски Червената армия, като виждаха в нея своята освободителка.“[ 523][ 523 Сб. От Волга до Балкана…, с. 14.]
Българското правителството следи навлизането на Съветската армия, за което предварително е дало необходимите нареждания. То изпълнява набелязаните си цели. Взело е решение още на 6 септември, обявяването на война на Германия да влезне в сила на 8 септември от 18,00 часа.
Налице са всички условия за започване на „Великата Деветосептемврийска революция“!
Него ден заседават и обсъждат действията си три групи. Първата е на превратаджиите, ръководени от Дамян Велчев. На нея присъства и Иван Станчев, втори след Дамян Велчев. Събират се в дома на Кимон Георгиев. Втората група е на Кимон Георгиев. Той вече има съобщение от Москва и събира в 17 ч. групата си. Идва и Петър Вранчев. Това става в дома на Димо Казасов на ул. Женева № 10. Разпределят се министерските кресла. Третата група, тази на Политбюро на БКП, се събира към 7–7,30 ч. в дома на Петър Вранчев. Тук са: „Антон Югов, Георги Чанков, Цола Драгойчева, Ангел Цанев, Катя Аврамова, Кирил Драмалиев, и още много други.“[524] [524 Вранчев, П. СПОМЕНИ…, с. 626.] Вранчев идва и съобщава състава на министерския съвет начело с Кимон Георгиев. Всички извикват в един глас: „Той е фашист!“ Координатор на групите е Петър Вранчев.
Преврата на 9 септември се извършва от военните така, както и при предишните преврати. Без съпротива, за 30 минути (от 2,15 до 2, 45 ч.), е овладяно Министерството на войната. Едновременно с овладяването на министерство, без съпротива са овладени Централна поща, телеграфа и телефонната централа. Последва завземането на Радио София.
Рано сутринта на 9 септември 1944 г. новият министър-председател Кимон Георгиев прочита по радиото прокламация до българския народ: „С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел.“[525][525 Отечествен фронт, № 1, 9 септ. 1944.] Кимон Георгиев и преди това е идвал на власт в името за спасението на страната от гибел.
Уважаеми читателю, Стигнахме до 9 септември 1944 г. Разказът ни за приключване българското политическо и военно присъствие в Беломорието предстои. Също и това как се разгаря гражданската война след тази дата и какво е противостоенето на интернационалното с националното.“
Цитат с малко предистория за „създаване“ на македонския език.
[196-198] „Московската, коминтерновска, комунистическа, „демократична“ централизация се запазва през следващите години, че дори и в наши дни. Днес тя е в перфидната (вероломна, коварна, подла) форма на евроатлантическа, неолиберална, мултикултурна, брюкселска и вашингтонска централизация!
Няма нищо чудно. Целта е същата – световно господство. При комунизма се проповядваше, че: „Сближението подготвя консолидацията, обединението на националностите и народностите и в последна сметка води до сливане на нациите. Научният комунизъм подчертава приемствеността и органичното единство на тези процеси. Сливането на нациите предполага създаването на единна световна общност от хора“.[412][ 412 ОСНОВИ НА НАУЧНИЯ КОМУНИЗЪМ (Превод от руски), С. Издателство БКП, 1966, с. 566.] Авторите на учебника, по който всички студенти през годините на тоталитарния социализъм полагаха изпит, стъпват върху Ленин.
Процесът за смесване, сливане на нациите и „създаването на единна световна общност от хора“, днес, в годините на „демокрацията“ тече под форма на „мека“ сатанинска диктатура чрез неолиберализма, евроатлантизма и мултикултурализма. В този дух са и приетите от Общото събрание на ООН „Глобален пакт за миграция“ и „Глобален пакт за безопасна, организирана и редовна миграция“, приети на 10–11 декември 2018 г. на конференция в Мароко с всичките му катастрофални последици.
В сатанинската, антиправославна и антинационална стратегия за разбиване на нациите се вписва и т. нар. Истанбулска конвенция и нейното коварно, вероломно и подло прокарване чрез Закона за социални услуги. Тенденцията за „сливане“, т. е. ликвидиране на нациите и „създаване на единна световна общност от хора“ може да мени формата или словесната си еквилибристика, но запазва съдържанието си. Да си при помним, с риск да се повторим. Георги Димитров проявява изключителна демагогия в подхода си към Тодор Александров и неговото убийство. Той залага тенденцията (или по-скоро е наложена в Коминтерна и комунистическото движение, а той просто я произнася и прилага), за изкривяване на историческата истина, която през следващите години все повече се утвърждава.
За Георги Димитров: „Тия работи ние ще разгледаме не като историци, от гледна точка на чистата и точна до последна буква история, а като политици-революционери – от гледна точка на интересите на македонското революционно движение, от гледна точка на днешната ни борба против автономистката банда и за изграждане на мак. рев. организация.“[413][413 БКП, Коминтернът и македонският въпрос…, с. 565.]
Демократическата централизация е в основата както на Коминтерна, така и на БКП. Тази тенденция, тази интернационално-комунистическа постановка се утвърждава в комунистическото движение. По-сетне ще видим по-подробно как след Деветосептемврийския преврат тя е в основата на политическата практика в България, в историческите изследвания, особено в тези за историята на БКП.
Днес тази тенденция се е запазила – да не се гледа на „чистата и точна до последна буква история“, като се пренаписват утвърдени исторически истини през „гледната точка на днешната борба“ на евроатлантизма, неолибарализма и мултикултурализма във войната срещу Православието. Войната, която водят сатанинските сили – оръдие на содомската антицърква, е за установяване на глобално общество – „единна световна общност от хора“.
Неслучайна е войната, която водят за унищожение на българите и България. Светите Апостоли Павел и Андрей Първозвани са посрещнати от нашите предци, приемайки Христовата вяра. От нашите земи християнството тръгва към европейските земи – на север и запад. Затова днешната война срещу Русия – ядрото и упованието на Православния свят, е цивилизациона. Тя е срещу националните държави.[414][ 414 По-подр. виж: Димитър Йончев, България – Мизия, Тракия, Македония (Паралелната власт срещу Българите, България и Православието), Глава четвърта: Господ минава през голгота, за да възкреси живота, с. 71–86.]
Няколко месеца, преди Георги Димитров да положи „изпита“ пред Сталин, когато той е още в Германия, Коминтернът „създава“ македонска нация. Посочихме по-горе, че на 11 януари 1934 г. в Москва Комунистическият интернационал приема Резолюция по македонския въпрос и ВМРО (об). Георги Димитров е дал своя принос в това интернационално коминтерновско „творчество“. Коминтернът решава, че нация без език няма. През следващите „нови“ десет години съветски учени – слависти от Киев започват да работят по въпросите на македонския език. Те се ръководят от проф. Самуил Борисович Бернщейн, – идеолог на „македонския език“.[415][ По-подр. виж: БКП, Коминтернът и Македонския въпрос…, том първи, с. 471–472, 682–688; БКП, Коминтернът и Македонския въпрос (1917–1946), том втори, С., 1999, с. 791–792, 797–884] Сътрудник му е, по-късно станала професор, Дина Станишева, съпруга на високопоставения комунистически функционер, Димитър Яков Станишев. Те са родителите на Сергей Станишев, днешният социалистически политик. На създаването на „македонския език“ и как това върви по линия на деструктуриране на българския език ще се спрем в хода на разказа.
Политиката на антибългаризъм, налагана чрез Коминтерна, в основата, на която е създаването на „македонска нация“ и „македонски език“, и днес все още е запазена „марка“ на Москва (Там много бавно текат процесите за преосмисляне на наложени фалшиви исторически концепции.), възприета и перфидно провежда от Брюксел и Вашингтон? Дали е случайна тази обща противобългарска политика?!
Сякаш някаква невидима сила стикова и насочва процесите през годините, та и в наши дни, независимо в каква разцветка са те! Дали са на „власт“ царедворци, земеделци, комунисти, социалисти, неолиберали, евроатлантици и НАТО-вци, войната срещу българщината в Македония и срещу единството на българите е перманентна.“
Димитър Ал. Йончев
10.09.2026 г., София.
