Интервю на журналистката Ирина Кирилова с известната певица
Тя пее на български, руски, френски, английски, италиански,
испански, португалски, на сръбски, гръцки, норвежки. Тя е певица,
пианистка, преподавателка, аранжьор, композитор…
Живее в град Казанлък.
– Надя, Вие сте музикант с високи изисквания към изпълнението,
към репертоара си и това Ви дава възможност да пеете пред всякаква
публика. Навсякъде тя е различна, но музиката е изкуство, което ражда
чувства за всеки един поотделно. Съобразявате ли се с това, когато сте на
сцената?
– Всеки изпълнител има свое собствено амплоа и присъствие на
сцената, което го отличава от останалите, и с което публиката ще го
запомни. Изграждането на един музикант е дълъг и сложен процес,
изпълнен с много труд, надежди, мечти и стремежи, разочарования и
щастливи мигове. Ако се посветиш на музиката и работиш над собственото
си развитие, рано или късно „ ще намериш себе си“ – често използвано
клише, но самата истина. Когато си искрен, без преструвки и лицемерие и
се раздаваш от сърце, публиката го усеща, оценява и съпреживява с теб
всеки звук. В този ред на мисли – няма как да отговориш на вкусовите
изисквания на всякаква публика. Но дали е необходимо? Все пак има
универсална истина – музиката трябва да докосва, да трогва, да
облагородява и ако твоите изпълнения имат тези качества, то ще
достигнеш да по-голяма аудитория и одобрението ще бъде катализатор за
по-нататъшната ти работа.
– Какво е за Вас музиката – песен на птички, гръмотевици от небето,
или шума на листата от една гора?
– Музиката е Божие творение, храна за душата, нематериално
богатство, дадено на човек, за да се самоусъвършенства, да осмисля и
прави по-красив живота му. Тя е отражение на времето, в което живеем,
пресъздадено по законите на красотата.
Великият композитор Лудвиг Ван Бетховен в своята безсмъртна творба
„Лунната соната“, написана специално за сляпото момиче, успява да
„нарисува“ звукова картина и да ѝ помогне да „види“ луната. По-късно
импресионистът Клод Дебюси със същото вдъхновение ще напише своята
клавирна творба „ Лунна светлина“. Или както една древна мъдрост гласи:
„Музиката започва там, където свършва словото“.
– Чувствата, които изпитва човек, слушайки музика, определят
неговата вътрешна същност. Може ли една певица с изпълнението си да
развълнува до такава степен един слушател, че той да загуби чувство за
реалността?
– В обществото битува максимата: „Най- важното е първо да се
погрижиш за „хляба“, другото…може и без него! Като че ли изкуството и
музиката спадат към маловажното и второстепенното в нашия живот. И
съвременното меркантилно и консуматорско общество толкова се е
съсредоточило в задоволяването на материалните си потребности, че
„духовна храна“ не му е необходима. Музиката те пренася в една друга –
красива и имагинерна реалност, облагородява те, докосва сърцето и
душата ти. Това е призванието на нас – музикантите, за които често се
твърди, че „музикант е диагноза, а не професия“. И ти си ѝ се посветил,
независимо какво ти коства и какви облаги ще получиш.
– Музиката е за духовно извисените хора. А какво да правим с
останалите, за да слушат качествена музика?
– Музика звучи навсякъде около нас. Пеенето е физиологичен акт. Ако се
огледаш – всички пеят, и хора и птички, почти неосъзнато – било то
приспивна песен, било от радост или от друго емоционално състояние.
Истинският певец обаче, трябва много да се потруди, за да постигне
професионално ниво и да доставя удоволствие на хората със своето
изпълнение. Всеки има потребност от музика и не бива да упрекваме
никого за неговите предпочитания. Във всеки жанр музика може да се
открият добри образци. Мисля, че ако искаме да възпитаваме добър вкус у
младите хора, трябва отрано да ги запознаем последователно с различни
стилове музика – посещение на опера, симфоничен концерт, джаз или рок
концерт, мюзикъл, хоров концерт, музикални беседи, образователни
концерти, музикални албуми на известни изпълнители и пр., да
насърчаваме децата да слушат музика с високо художествена стойност, но
без натиск и насилие. Те сами да направят своя избор.
– Вие сте известна в целия свят. Обичате френски шансони. От къде е
обичта Ви към тях?
– Случайно, още като студентка попаднах на грамофонна плоча с
изпълнения на Едит Пиаф. Бях поразена от драматизма, с който пее, и от
необикновения ѝ глас. Музиката ѝ ме заинтригува и без да знам френски
език / в училище съм учила италиански/започнах да си превеждам песните
ѝ. Прочетох биографичната книга, написана от нейната сестра Симон
Берто, която описва трудния ѝ живот и пътят към славата. Постепенно
започнах да уча най-популярните нейни песни и като емоционалност мога
да ги съпоставя с американския блус, който е възникнал някъде по същото
време – 20-те, 30-те години на XX век. Музиката на Едит Пиаф не може да
се слуша или да се изпълнява безучастно. Всяка песен е една човешка
история. Тя пее за мизерията, за тежкия живот на малкия човек, за
несподелената любов, за раздели, разочарования… За мен е сериозно
преживяване да изпълнявам песните на Едит Пиаф и съм щастлива, когато
емоционално въздействам на хората.
– Живеем в свят с различни цветове. Едните са топли и сгряват човека.
Другите са студени и отблъскват човека. Трети са сиви и безлични. Има
ли цвят хубавата музика?
– Сещам се за експеримент от учени, които изследват как влияе
различната музика на цветята. В продължение на няколко седмици на две
отделни едно от друго растения звучи различна музика. В резултат на това
растението, което е „слушало“ класическа музика /творби на Моцарт/ е
растяло щастливо и е цъфнало. Другото растение, „обстрелвано“ с тежък
метъл рок започнало да повяхва. Така че всички усещаме въздействието на
музиката върху нашите сетива. Добре е да съществуват различни
музикални стилове и изпълнители и да имаме възможност за избор, в
съответствие с нашето състояние
– Музиката възпитава вкус. Какво още трябва да се направи, за да не
слушат учениците неподходяща музика?
– Със забрана не става! Ученикът трябва сам да се убеди в
достойнствата на една музикална творба и да направи сравнение с
ниско художествено търговско изделие. Нужно е търпение и
последователност в действията не само на учителя, но и в семейната
среда. За съжаление социалните мрежи, медии, интернет имат
почти господстваща роля в съвременната ни действителност и
въпреки това трябва да работим за каузата „стойностна музика“.
По поръчка на Министерството на културата изготвих годишните
програми по специалността „Поп и джаз“ пеене за Националните
музикални училища в страната по дисциплините „Специален предмет“,
„Вокални ансамбли“ и „История на поп музиката в джаза“.
– И накрая! Ако Ви попитам любовта музика ли е, какво ще ми
отговорите?
– Музиката е изражение на Божията любов. Тя е една от връзките ни с
нашия създател. Някои твърдят, че музикантите са „помилвани от Бог“.
Колкото помилвани, толкова и осъдени да служат безрезервно на Нейно
величество МУЗИКАТА.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Имах възможност да слушам Надя Тончева, когато
гостува в клуб „В джаза“ в Пловдив. Уверих се колко високо е нейното
вокално майсторство. Седнала на пианото, малка като статуетка, тя скова
публиката и всяка нейна песен беше изпращана с бурни ръкопляскания.
Разбира се, това беше публика, която разбира от музика, но Надя би
приковала вниманието пред себе си и на всеки слушател. Защото душата ѝ
е в песента. Защото музиката извира от сърцето ѝ и влиза като през
отворена врата във всяко друго сърце. Аз слушах със захлас и когато
накрая тя завърши с песента на Едит Пиаф „Не, за нищо не съжалявам“,
свързах всичко с едно изречение от писмо до мен. Мъжът беше ми
написал:
„Както пееше Едит Пиаф, не съжалявам за нищо. Животът ни е достатъчно
скъп, за да го похабяваме в ненужни скърби за време, което няма да се
върне. Недей да плачеш! Все пак накрая се запознахме.“
Колко е хубаво, когато човек не съжалява за изживените красиви
мигове!
