/Поглед.инфо/ Дни преди Коледа, в Централната банка на всички централни банки – Банката за международни разплащания (МБР) в Базел, се е състояла тайна среща. Западната финансова система е в паника: пазарът на държавни ценни книжа се срива, централните банки се чистят от долари, процесът изглежда необратим… Най-влиятелните финансови експерти в света не знаят как да спрат този разпад.
На срещата е присъствал известният икономист Янис Варуфакис – министър на финансите (27 януари – 6 юли 2015) в коалиционното правителството на „СИРИЗА“, Гърция, считан за „най-активната интелектуална и влиятелната фигура на днешното поколение.“ Неговата преценка е, че МБР се подготвя за срива на западната финансова система, който експертите отчаяно се опитват да отложат.
Половин година преди тайната среща в Базел, на 30 юни 2025 г. Българската народна банка публикува в сайта си https://www.bnb.bg/AboutUs/PressOffice/POPressReleases/POPRTheme/PR_20250630_BG следното прес-съобщение:
Управителят на БНБ Димитър Радев участва в 95-ото Годишно общо събрание на Банката за международни разплащания (БМР), проведено в Базел, Швейцария. В събранието участваха управителите на централните банки – акционери в БМР. В рамките на събранието акционерите одобриха годишния отчет за дейността на банката, заверените финансови отчети и разпределението на нетната печалба. Беше прието решение за изплащане на дивидент за финансовата година 2024/2025 в размер на 380 специални права на тираж (СПТ) на акция. На база притежаваните 8000 акции, БНБ ще получи дивидент в размер на 3 040 000 СПТ. При текущ обменен курс (на база ориентировъчен обменен курс от 1 СПТ = 2.45 лв., а точната равностойност в лева се определя към датата на превалутиране) това представлява приблизително 7.45 млн. лева. БНБ е акционер в БМР от нейното основаване през 1930 г.
Извън официалното съобщение на БНБ, почитаемият гуверньор Димитър Радев не разкри пред многохилядната публика – масово протестираща срещу приемане на еврото против волята на Народа, какво друго се е обсъждало на събранието на банкерите в Базел през юни? А то е:
Глобалната икономика и финанси са в опасност и БМР бие камбаната!
Което неизбежно се отразява върху стабилността на еврото и на самата Еврозона. Иначе казано, още през м. юни на управителите на централните банки – акционери в БМР е съобщено, че западната финансова система е в криза и не е изключен срив на системата. И въпреки тези основателни опасения почитаемият гуверньор продължава да е ревностен ратник за ликвидиране на българската национална валута.
Възниква въпросът: гуверньорът на БНБ съзнателно ли скри от българската публика опасенията на БМР и дали неговите действия не представляват деяния от престъпен характер? Също като деянието на Наталия Киселова месец и половина преди това (https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/izvarshila-li-e-prestaplenie-nataliya-kiselova.182092)?
Що за банка е Банката за международни разплащания?
Преди да продължим с обоснованите предположения за деяния от престъпен характер, дължим на читателите на поглед.инфо някои пояснения относно БМР.
През есента на 2025 г. излезе от печат второ допълнено издание на книгата на Адам ЛеБор: Tower of Basel: the Shadowy History of the Secret Bank that Runs the World („Кулата на Базел: Сенчестата история на Тайната банка, която владее света“). Авторът (Adam LeBor) е британски писател и журналист, пише за вестниците The Times, The Independent и за списание The Economist. През 2013 г., на базата на серия от документи и интервюта с водещи фигури във финансовия свят, той публикува първото издание на разследване за сенчестата история на швейцарската Bank for International Settlements („Банка за международни разплащания“).
Създадена е през 1930 г. от управителите на Bank of England и забележете(!) – на Reichsbank, централната банка на Германската империя от 1876 г. до края на нацистка Германия през 1945 г.
През цялата Втора световна война банката е посредник на германски търговски сделки, приема откраднато от нацистите злато, осъществява валутните операции на хитлерова Германия. Германия загуби войната, но благодарение на БМР разполага със значителен ресурс да я води шест години, разорявайки цяла Европа преди да капитулира. На практика, банката се използва и от силите на Оста, и от Съюзниците, като тайно звено за контакт, за да се запазят отворени международните финансови канали.
Днес банката представлява вероятно най-елитният клуб в света с 18 членове, които периодично се събират в Базел, Швейцария, като Консултативен икономически комитет. Нейните активи са извън обхвата на всяко правителство или юрисдикция. Това означава, че БМР практически е недосегаема.
„БМР е уникална институция: тя е изключително печеливша банка, защитена чрез международни договори и едновременно с това – международна организация и изследователски център“ сочи авторът.
От първия ден на съществуването си БМР работи за интересите на централните банки и за изграждане на нова архитектура на транснационалното финансиране. Банката осъществява международното монетарно и финансово сътрудничество. Фактически, МБР е ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА НА ВСИЧКИ ЦЕНТРАЛНИ БАНКИ.
„Гуверньорите на централните банки, чиято независимост е защитена от конституциите, контролират паричната политика в развитите страни. Те управляват паричното предлагане на националните икономики. Определят лихвените проценти и приемат решения за стойността на нашите спестявания и инвестиции. Решават дали да се прибегне към строги икономии или върху растежа. Техните решения оформят живота ни. Те са най-влиятелните хора в света“, уточнява ЛеБор.
През 1944 г. част от функциите на МБР се поемат от новосъздадения Международен валутен фонд. През 1974 г. към банката е създаден Базелски комитет за банков надзор, разработващ директивите за банковите регулации. Под егидата на БМР работят Комисията за платежните системи, Комитетът за глобална финансова стабилност, Групата за борба срещу фалшифицирането на паричните знаци, както и ред други структури.
В същото време непрозрачността в дейността на МБР и влиянието ѝ, което нараства, пораждат сериозни въпроси не само по паричната политика, но и по отношение на отчетността; и оттам – как се упражнява властта ѝ върху по-голямата част от развитите страни в света?
Какво каза Варуфакис?
На 31.12.2025 г. телевизионен канал излъчи видео под заглавие „We’re Praying Nothing Goes Wrong“ – What I Heard in Basel’s Secret Meeting („Молим се нищо да не се обърка“ – това чух на тайната среща в Базел“) с обширен коментар за срещата на известният икономист Янис Варуфакис.
Дни преди Коледа Варуфакис е поканен на среща на финансови експерти от западния свят в централата на МБР в Базел. Оказва се, че срещата не била – както формално било обявено: „За управление на нормалните политически предизвикателства“; а ПОДГОТОВКА ЗА СРИВА НА СИСТЕМАТА, който експертите отчаяно се опитват да отложат. Западната финансова система се разпада и в Централната банка на всички централни банки (МБР) не знаят как да спрат този разпад.
Паниката, с която безуспешно се борят, е обхванала световните финанси поради възникналите реални проблеми:
– пазарът на държавни ценни книжа се срива;
– централните банки се чистят от долари и държавни ценни книжа по-бързо, отколкото признават;
– подготвят се за контрол върху капиталите, ограничения за обмяна на валута, ограничения за изнасяне на пари, чертаят планове при извънредни ситуации;
– най-големият им страх е от евентуален срив на пенсионните фондове – очакванията са за потенциални загуби от 3 до 5 трилиона долара; и т.н.
Централните банки признават, че многополюсният преход е неизбежен. Доскоро доминиращата западна финансова мощ днес е като да се лекува пациент в терминален стадий.
От всички централни банки, ЕЦБ – в която окончателно сме набутани след приемането на Еврото, вероятно е в най-лоша позиция. Според Варуфакис Еврото е като хотел „Калифорния” от песента на Eagles – място, което „можеш да напуснеш, когато пожелаеш, но от което никога не можеш да си тръгнеш”.
По повод фалита на Гърция след приемане на Еврото, Варуфакис е цитиран да казва: „В своята безкрайна мъдрост Европа реши да се справи с този фалит, като стовари най-големия заем в човешката история върху най-слабите рамене – гръцките данъкоплатци“.
Въпроси към управителя на БНБ Димитър Радев
Гуверньорът би трябвало да е запознат с всичките тези проблеми, с кризата, в която реално се намира западната финансова система; знаел е, че ситуацията е по-лоша, отколкото глаголят медии и политици.
Всъщност, НЕГОВА ДЛЪЖНОСТ Е ДА ЗНАЕ!
Защо не е съобщил това на гражданите, на Народа, на Върховния Суверен?
Какви са били мотивите му галопиращо да вкара еврото в България, след като е знаел – или най-малкото обосновано е предполагал, че Еврозоната вероятно скоро може да се окаже пред фалит?
Хрониката на официалните становища по приемането на еврото (https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/izvarshila-li-e-prestaplenie-nataliya-kiselova.182092) неоспоримо навеждат на извода, че България не е готова да го приеме на 1 януари 2026г.:
– Заключението на ЕЦБ за 2024 г. отн. конвергентен доклад е, че България не отговаря на критериите поради високата инфлация, затова предложената от правителството крайна дата 1 януари 2026 г. бе отложена;
– на 23 януари 2025 г. министърът на финансите Теменужка Петкова обяви, че страната няма да подаде искане, докато не бъдат изпълнени критериите за нивото на инфлацията;
– въпреки това, само месец по-късно – на 24 февруари 2025 г. МС приема решение да поиска официално от Европейската комисия и ЕЦБ конвергентен доклад;
– най-енергични са гуверньорът на БНБ и отделни политици, които ратуват присъединяването да стане възможно най-скоро;
– огромното мнозинство от българите обаче няма доверие на т.нар. институции; смята – с основание, че шепата ратници за приемане на еврото във властта подават неверни данни към Съвета на ЕС – също както са фиктивни 1 380 041 мъртви души в списъците на ЦИК за последните избори;
– Особеното мнение на конституционния съдия проф. Янаки Стоилов по к. д. № 13 от 2023 г. аргументирано се противопоставя на противоправните действия на властта по галопиращото приемане на еврото;
– съмнението, че се подават неверни данни се споделя от авторитетния нидерландски финансов институт ING (https://think.ing.com/snaps/monitoring-bulgaria-euro-adoption-is-within-sight-but-not-there-yet/). На 14 март 2025 г. ING Global Markets Research изразява скептицизъм спрямо официалните декларации за постигнатите критерии за приемането на еврото от 2026 г., като сочи: нарастване на инфлацията в България от началото на 2025 г. с 2,0% на месечна база; малко вероятно е значимо възстановяване растежа на износа; инфлацията на потребителските цени към края на 2025 г. се очаква да бъде 4,6%, а официалната прогноза за следващата 2026 г. – 3,0% е повече от съмнителна; някои области на вътрешното търсене, включително на труда, би трябвало да станат управляеми по отношение на инфлационното им въздействие.
Предвид тези фактори, прогнозата за приемане на еврото през януари 2026 г. не е безспорна. Най-важният критерий за приемане на еврото в България е неписаният критерий за политическа стабилност. А такава очевидно не е налице. Според ING решението за приемане на еврото се измества от техническо към политическо.
При тези факти и обстоятелства отново възникват въпроси – не само към почитаемия Гуверньор, а и към т.нар. управляващи, произтичащи от хрониката на официалните становища, че не са налице техническите критерии за приемането на еврото:
– какво ви мотивира да въвеждате в заблуждение българския народ, да го загробите окончателно, когато са налице обосновани предположения не само за срив на Еврозоната, но и на цялата западна финансова система?
– платиха ли ви, за да въвеждате в заблуждение българския народ?
– или с други средства ви принудиха да извършите национална измяна?
Пълният текст на коментара на Янис Варуфакис
По-долу предлагаме на читателите на поглед.инфо превод на видеото от 31.12.2025 г. с коментара на Янис Варуфакис. Заглавието е на редакцията. Желаещите да изгледат видеото, насочваме към (https://www.youtube.com/watch?v=zVZ9gJbYQPI)
Преводът е на автора на тези бележки.
* * *
Не трябваше да бъда на тази среща. Но преди три дни бях поканен на нещо като „неформална консултация” в Базел, Швейцария. Когато пристигнах, разбрах, че е спешно събрание на представители на централните банки от целия западен свят, а паниката в залата беше осезаема.
Аз съм Янис Варуфакис. От месеци документирам сриването на долара. Но едва след като седнах в тази зала и видях как някои от най-влиятелните финансови експерти в света се стремят да запазят самообладание, напълно осъзнах колко близо сме до пропастта. Те са знаели всичко, което ви разказвам. Знаели са, че ситуацията е по-лоша, отколкото съм предполагал. И нямат никакъв план как да я овладеят.
Това, което споделям, нарушава споразуменията за поверителност. Но след като научих какво става, реших, че хората трябва да знаят какво им предстои. Банкерите в тази зала се подготвят за нещо, което няма да признаят публично. Затова, бъдете подготвени, за да не бъдете изненадани.
Срещата се проведе в „Банката за международни разплащания“ – централната банка на всички централни банки. Присъстваха около 30 заместник-гуверньори и старши политически съветници от Федералния резерв, ЕЦБ, Банката на Англия, Банката на Япония и други. Официалният дневен ред бе: „За нормализиране паричната политика.“ Реалният дневен ред обаче бързо излезе наяве.
Високопоставен служител на Федералния резерв каза нещо, което накара всички да замлъкнат: „Трябва да спрем да се преструваме, че процесът е управляем; търсенето на държавни ценни книжа се срива; Repo market се разпада (репо пазарът е пазар, който позволява на централните банки ефективно да прилагат паричната политика при нормални пазарни условия; предоставя краткосрочни парични заеми, обезпечени с държавни ценни книжа; в периоди на пазарна нестабилност централните банки трябва да предприемат бързи действия, за да изпълнят задълженията си на кредитори от последна инстанция, бел.пр.). След като Саудитска Арабия влезе в БРИКС три от най-големите чуждестранни притежатели на ценни книжа искат да се оттеглят. Сега сме в кризисно управление.“
В залата настъпи тишина. После всички заговориха едновременно.
Първо откровение. Чуждестранните централни банки се чистят от държавни ценни книжа по-бързо, отколкото признават. Официалните данни сочат умерено чистене. Но представителят на Банката на Япония каза, че те не продават директно, а използват посредници, офшорни инструменти, прикрити валутни суапове. Ако продават открито – с желаното от тях темпо, пазарите на държавни ценни книжа веднага ще се сринат. Затова го правят бавно, скрито, но се чистят. Представител на ЕЦБ потвърди, че европейските институции „диверсифицират“ всичко, което не е долар: в злато, юан-облигации, дори биткойни. Официалните данни за резервите им не отразяват реалното оттегляне от долара, защото използват финансов инженеринг, за да го прикрият. Публично оповестените данни показват изтегляне; ала реалният отлив е скрит в офшорни транзакции. Ако действителният мащаб стане публичен, това ще предизвика кризата, която се опитват да избегнат.
Второ откровение. Финансовата система на репо пазара се разпада. Бивш служител на Федералния резерв каза, че след като Саудитска Арабия влезе в БРИКС, репо доходността хаотично започна да скача. Банките изискват по-висока доходност при отпускане заеми срещу държавни ценни книжа – безпрецедентно в мирно време. Това означава, че пазарът отразява риска, свързан с държавните ценни книжа. Федералният резерв постоянно се намесва, за да предотврати срива, но не може да го прави вечно.
Трето откровение. Централните банки подготвят контрол, за който не говорят публично. Банката на Англия спомена за спешни протоколи за контрол върху капитали, ограничения за изнасяне на пари, планове при извънредни ситуации. Швейцарската национална банка прави същото, координирайки се с ЕЦБ за потенциални ограничения на долар-евро суапове. Контрол върху капитали, ограничения за обмяна на валута, мерки, използвани по време на остра криза – западните централни банки предварително се подготвят за това.
Четвърто откровение. Истински страх от срив на пенсионните фондове се разкри в дискусията за експозицията на пенсионните фондове обезпечени с държавни ценни книжа. Служител каза, че пенсионните фондове се очаква да претърпят потенциални загуби от 3 до 5 трилиона долара, ако лихвите се повишат с още 200 базисни пункта. Това е рискова математика и няма политически инструменти, за да се предотврати. Друг добави: „Хората все още не са наясно. Когато видят, че пенсиите им се сриват, политическият натиск ще бъде огромен. Ще искат спасителни мерки, но не може да се измъкнем без да ускорим инфлацията и девалвацията. В капан сме.“
Пето откровение. Считат за необратимо разширяването на БРИКС, но се опитват да управляват спада, вместо да го предотвратяват. Очаквах стратегии за поддържане доминирането на долара. Вместо това, в разговора се призна, че доминирането е към края си. Съветник на Федералния резерв каза: „Трябва да приемем, че преминаваме към многополюсна валутна система. Въпросът не е дали доларът ще остане доминиращ, а дали може да управляваме прехода без пълния му колапс. В момента не съм сигурен.“
ЕЦБ е в по-лоша позиция. Европа губи индустриалната си база, зависима е от [скъпата] енергия и няма военен потенциал; а когато доларовата система се преструктурира, ще понесе косвени щети. Разочарованието е шокиращо. Хората, натоварени със защитата на западната финансова стабилност, открито обсъждаха как да управляват спада.
По време на почивката към мен се приближи служител на скандинавска централна банка. Млад, интелигентен, той тихо каза:
„Професоре, прав сте, но ето какво не знаете. Проведохме симулации – няма сценарий, при който този процес да завърши добре. Най-добрият вариант е бавен упадък в продължение на десетилетие с умерено страдание. Най-лошият вариант е внезапна криза със замръзване на пазарите, срив на валутите и социални вълнения. Опитваме се да постигнем първия вариант, но променливите се движат по-бързо от нашите политически реакции.“
Попитах: „Какво е причината? Какво предизвиква внезапна криза?“
Той се огледа. „Честно казано, може да е всякаква: голяма държава, която да обяви пълна дедоларизация; провал на търг на държавни ценни книжа; геополитическа криза, налагаща замразяване на активи; натрупано напрежение, достигнало критичната точка. Системата е толкова крехка, че всеки шок може да я провали. Молим се нищо да не се обърка, докато подготвяме мерки за извънредни ситуации.“
Това ме ужаси. Хората, отговорни за финансовата стабилност, се надяват нищо да не се обърка. Това не е стратегия. Това е отчаяние. Това потвърждава всяко предупреждение. Замразените активи на Русия накараха страните да се усъмнят в сигурността на долара. Сега тихо се измъкват през скрити канали.
Сривът на Германия премахна икономическата опора на Европа. Европейските банкери признават, че са подготвени за косвени щети. Смъртта на петродолара автоматично намалява търсенето. Пазарите на държавни ценни книжа сега отразяват риска в цените. Инфраструктурата на Китай създаде много други възможности. Централните банки признават, че многополюсният преход е неизбежен. Пенсиите са уязвими от увеличенията на лихвите. Длъжностните лица изчисляват загубите на 3 до 5 трилиона долара. Канада се противопоставя на САЩ. Дори близките съюзници се предпазват от спада на долара. Саудитска Арабия се присъедини към БРИКС. Това беше катализаторът, който наложи спешни срещи.
Паниката на централната банка не е свързана с потенциални проблеми, а с реални проблеми, с които тя се бори да се справи. Ето какво я тревожи най-много. Конкретни сценарии, които да я държат нащрек.
Сценарий 1: Аукционът на Министерството на финансите се проваля. Какво става, когато на аукцион не се намерят купувачи на приемливи цени? Лихвените проценти скачат. Пазарите изпадат в паника. Другите притежатели се втурват да продават. Каскаден провал. Изготвят аварийни протоколи за Федералния резерв да закупи неограничени количества. Но това рискува да срине доверието в долара.
Сценарий 2: Стартиране на валутата на BRICKS. Ако BRICKS обяви валута за търговия, обезпечена със злато или суровини, това ще предостави незабавна алтернатива. Страните бързо ще преминат към нея. Търсенето на долара ще се срине. Няма противодействие, освен да се надяваме, че това няма да се случи.
Сценарий 3: Геополитическа криза, голям конфликт – Тайван, Близкия изток и др. САЩ налагат санкции със замразяване на активи. Всички притежатели на долари се паникьосват и се чистят [от долари]. Поучили са се от Русия.
Сценарий 4: Паника с пенсиите. Ако достатъчно пенсионери осъзнаят, че спестяванията им се изпаряват, ще последват масови тегления. Пенсионните фондове ще бъдат принудени да се ликвидират на падащия пазар. Повече загуби, повече паника, смъртоносна спирала. Този сценарий е ужасен, защото води до социални вълнения.
Какво правят всъщност централните банкери. Подготвят спешни мерки. Чуждестранните централни банки предварително позиционират доларови суап линии с максимален капацитет за спешна доларова ликвидност. Изготвят се протоколи за временен контрол върху капиталите, който се активира с минимално предизвестие. Ограничения върху преводите, периоди на изчакване; ограничения върху обмяната на валута; координиране на потенциални банкови празници – дни, в които пазарите са затворени, за да се предотврати паника; подготовка на извънредни парични операции; неограничено печатане на пари за закупуване на държавни облигации; и предотвратяване на скокове в лихвените проценти. Но ето какво признават.
Никое от тези решения не решава основния проблем. Просто се печели време и не се знае какво ще се случи, когато то изтече. Скандинавският чиновник казва:
„Ние сме като лекари, които лекуват пациент в терминален стадий. Може да контролираме симптомите, да удължим живота, може да направим болката по-поносима, но не можем да излекуваме болестта. Болестта е в глобалния икономически ред, изграден върху предположения, които вече не са верни. И това не може да се поправи с лихвена политика.“
И така, какъв е графикът? Според това, което чух, имаме прозорец от 12-18 месеца, може би и по-малко. Централните банкери се подготвят за криза до края на 2025 г. или началото на 2026 г. Те наблюдават индикаторите: доходността на държавните ценни книжа над определени прагове, волатилността на репо доходността над допустимите граници, цените на златото, които се задържат над определени нива. Това са тригери.
Ако БРИКС обяви търговска валута или ако друга голяма икономика излезе от долара, или ако има голяма геополитическа криза, времевата рамка се съкращава драстично. Може да са месеци или седмици. Какво трябва да се направи?
Честният отговор от официалните лица е: сигурно убежище няма. Може би злато, но без гаранция? Някои експозиции към валути, различни от долара, но кои?
Всичко е взаимосвързано. Ако доларовата система се срине, всичко се срива. Един официален представител каза мрачно:
„Най-добрият съвет, който мога да дам на хората, е да имат полезни умения, силни връзки в общността и някои физически активи, защото ако нещата се влошат сериозно, финансовите инструменти няма да имат такова значение, колкото устойчивостта в реалния свят.“
Това казва служител на Централната банка. Помислете за това. Напуснах Базел преди 3 дни и оттогава не спя добре, защото седях в една зала с лица, които имат достъп до данни в реално време за всеки финансов пазар, всеки капиталов поток, всеки икономически показател. Те виждат неща, които аз не мога да видя. И са в паника.
Официозните медии не отразяват това. Те публикуват статии за икономическата устойчивост и нормализиране политиката на Федералния резерв. Нямат представа какво всъщност се случи на тези извънредни срещи. Но аз знам, защото бях там. Чух как признават, че системата се разпада и не знаят как да я поправят. Това е окончателно потвърждение на всичко, за което предупреждавах.
Властите знаят, че се подготвят за криза и не ви казват, защото смятат, че разкриването на истината би ускорило колапса, който се опитват да предотвратят. Може би са прави. Може би общественото съзнание би предизвикало паника. Но мисля, че хората заслужават да знаят какво предстои, за да могат да се подготвят колкото се може по-добре.
Централните банки са в паника. Подготвят спешни мерки. Времето се изчерпва и отговорните за предотвратяване на финансовия колапс се надяват нищо да не се обърка, защото знаят, че инструментите им са недостатъчни.
Ние не се приближаваме към криза.
Ние сме в криза.
Просто все още не се признава публично. Срещата в Базел не беше за управление на нормални политически предизвикателства.
Беше подготовка за провал на системата, докато отчаяно се опитват да го отложат.
Доминацията на долара приключва. Централните банки го знаят. Те са в паника зад затворени врати и нямат решение.
