*Изворите, в които нашият владетел е споменат са следните:
1.Именник – VIII в. Исперих княз и Есперих княз.
2.Българският апокрифен летопис XII в.: Испор цар погубва голямо множество измаилтяни, т.е. хазари, а по-късно пада в битка с тях край Дунава.
3.Анания Ширакаци (VII в.) нарича владетеля ни Аспархрук.
4.Теофан: краят на VIII в. споменава се Аспарух.
5.Никифор: краят на VIII в. споменава се Аспарух, споменава се и това, че българите намерили удобно за заселване място, наречено на техен език Оглос.
6.Анастасий Библиотекар IX в. пише за Аспарух.
7.Кавенски летопис: ХI в., споменат е Аспарух, добавено е и това, че българите стигат чак до Константинопол и там разрушават византийските крепости.
*Прототипи на името на Аспарух се срещат на Балканите. Аспар е историческа личност от – V в., а два века по-рано има друг Аспар в Берое – Стара Загора, III в. някъде към 250 г.
*Още по-рано, през III-II преди Хр. в Добруджа са властвали благородници с имена Хар-аспос и Адр-аспос.
И още по-рано, във времето на Троянската война, т.е. XIII в. пр. Хр, или около 2000 години преди Аспарух е съществувало мизийско название Ар-Испа. Относно елементът ИСПА Леонид Гиндин смята, че това е особена тракийска дума за кон.
*Тя прочее се среща и в гетската глоса Ар-исп – растение за лечение на коне, споменато в труд на Апсирт от Константинопол [цит. от Ан Маккейб].
*В своя работа Йордан Заимов споменава редица интересни български имена: Аспар, Аспарина, Аспаринка, Аспарул, Аспарун, Аспаруна, Аспарунко, като разбира се добавя и Аспарух подчертавайки, че името е иранско. Това е заблуда, думата аспа – кон е заемка в староперсийския. Дадена е по време на гетското или мизо-гетското владичество над Средна Азия, което по думите на Йордан е било преди около 4000 години.
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
