Виктория Главчева – певица с БЪДЕЩЕ!

Автор: Няма коментари Сподели:

               

                                  

     Един театър сред вековни дървета в римски стил, една сцена, една възторжена публика и едно момиче. Малко като славеите, които пеят в този неповторим парк. Малко, но гласовито. То е само на четири годинки, но публиката го аплодира възторжено. А публиката е от цялата страна, защото става дума за един световно известен курорт, в който се е родило това момиче.

Градът е сред най- известните в Европа със запазената си римска стена, с римските терми, с откритата през ранната есен на 2023 година мраморна плоча със старогръцки надпис, която е от 152 година след Христа, и дава пълна информация за онова време, с минералните лековити извори и се нарича Хисаря.

     Така започва пътят на Виктория Главчева към голямата световна сцена. Завършила Музикалната консерватория „Панчо Владигеров“ в София, сега тя учи магистратура по поп и джаз пеене, за да усъвършенства всички тънкости на вокалното майсторство.

– Госпожице Главчева, когато обикнах поезията на Христо Ботев, поисках да разбера как Балканът пее хайдушка песен. Тогава чух тази песен в моето подсъзнание. Тя беше шепот на листата в гората, шумът на вятъра между  дърветата, грохотът на водопадите, ромоленето на планинските реки, дори чух стъпките на хайдутите. Започвам така, защото не може една певица да не е романтична и да има определение за музиката. Какво е тя за Вас?

 –  О, аз със сигурност съм голяма романтичка! Музиката за мен е като вълшебство, което прониква в дълбините на душата ми и ме пренася в свят на емоции и въображение. Тя е израз на моите чувства, мисли и преживявания. С нея мога да покажа себе си без думи. Музиката е приятел, утешител и вдъхновител, който ме придружава през целия ми живот.

 – Казват, че българската народна песен освобождава човек от натрупаната отрицателна енергия и му дава надежда за бъдещето. Усетила съм това. Вие сте образована музикално, бихте ли обяснила защо това е така?

 –  Народната музика е свързана със собствената ни култура, идентичност и наследство. Тази музика носи със себе си истории, традиции и емоции, които се отразяват в душата на всеки един от нас. Тя е като мост към миналото ни и носи усещане за принадлежност и смисъл. Може да събуди в човек емоции и спомени, каквито нищо друго да не е способно да предизвика. Например всеки път, в който чуя песните „Девойко мари хубава“ и „Притури са планината“, сълзите ми потичат моментално… Без значение в какво настроение съм, дали съм щастлива, тъжна… Песента влияе – дали с текст, дали с мелодията си…

 – Ви сте поп и джаз певица. Участието Ви в конкурси, натрупването на награди, опит на сцената, всичко това резултат на вокалните педагози, през които сте минали ли е? Разкажете за тях!

 –   Аз съм на сцената от четиригодишна възраст. С годините с мен са работили различни педагози – едни са ми обръщали повече внимание и са работили с мен по-дълго време, други по-малко, с трети съм имала кратки срещи на майсторски класове и са ми давали малка част от знанията си за вокалните техники, сценично поведение, дори и как да се справяме със стреса преди и на сцена. В крайна сметка може би най-голямо влияние за изпълнителя, който съм, имат г-н Иван Димов, който работеше с мен в началните ми години в гимназията, г-жа Теодора Чернева, която пое щафетата от VI-и клас и до днес винаги, когато имам нужда от помощ е насреща, и най-важните за мен – двете мои любими учителки от детската градина, които не са работили вокално с мен, но пък те са причината аз изобщо да разбера, че мога да пея и да бъда на сцена – Милена Голевска и Марияна Евстатиева.

 –  Ще Ви върна в Хисаря, за да кажа на читателите, че има сдружение „Петнадесет лалета“, което издирва и подпомага талантливи деца в областта на музиката. Вашият път започна от там. На кого сте благодарна?

 –  Забавно е как покрай децата, които пеят и обикалят конкурсите из страната, а и не само, стои по един луд родител (а понякога и двамата), който загърбва личния си живот, работата си и всичките си планове и се отдава изцяло на пътуване, търсене на инструментали, различни роклички и тоалети за всяка една песен, резервиране на хотели, снимане на награди, публикуване, записване в конкурси и още хиляди (за някои може би незначителни) занимания. Разбира се, че съм благодарна най-вече на родителите ми! А за Сдружение „Петнадесет лалета“ мога да кажа само едно – толкова са добри, амбициозни и луди, че могат да постигнат всичко, което си пожелаят. Освен, че дълги години обикаляха с нас по конкурсите, вече за дванадесета година организират един от най-престижните конкурси за изпълнители в страната – Национален младежки конкурс „Петнадесет лалета“, на който тази година за втори път ще имам честта да бъда жури. 

– Коя е най- ценната награда за Вас от участието Ви в страната и в чужбина?

 – Мисля, че макар и да звучи банално, за един изпълнител няма по-голяма награда от това да бъде оценен от публиката. След като изпееш една песен и видиш сълзите в очите на хората, разбираш, че има смисъл в това, което правиш. Струвало си е времето, което си отделил, трудът, който си положил…

– Международният конкурс „Мелодия на водата“ за нова българска песен Ви даде възможност да се появите на сцената на летния театър  в родния Ви град с песента „Клада“. Нова песен, ново звучене, сложен вокал – всичко това даде  възможност на журито да Ви оцени високо и да Ви даде голямата награда. Това беше ли тласък за творчеството Ви и какви амбиции породи?

 – Конкурсът „Мелодията на водата“ отвори много нови врати за мен. Освен, че се запознах с много музиканти и изпълнители, ме подтикна да погледна на музиката по по-различен начин. Осъзнах, че освен да пея песни на известни изпълнители, мога да работя и върху нещо авторско. „Клада“ беше един интересен проект за мен, осъществен заедно с Костадин Филипов и Милен Македонски. Проект, който се оказа и много успешен. След като спечелих първата награда на конкурса с песента, заснехме клип, който качих в платформите и получих много добри отзиви, което също беше голяма радост за мен. А няколко месеца по-късно бях номинирана в цели  пет категории на Годишните музикални награди на БГ радио 2023 година. 

 – Знам, че имате ангажименти като певица. Имате ли участие в конкурси тази година?

 – Тази година на повечето конкурси, на които присъствах и ще присъствам, ще бъда в ролята на жури. Вече не се явявам на конкурси в страната, не защото нямам желание, но някак си мисля, че е хубаво да се даде път на по-младите. Сега вземам участие главно в конкурси в чужбина. Най-често в любимата ми Италия. Миналата година се върнах с първо място и голямата награда на фестивала „Evoli“ , който се проведе в град Еболи. 

 – Как стигнахте до Рим, за да бъдете в журито на млади таланти?

 –  През 2020 година аз участвах в конкурс там. Спечелих две награди Гран При – за поп песен и за мюзикъл. През февруари 2024 година  организаторите на конкурса ме поканиха да бъда член на журито. 

 –  Пеете песни със сложна музикална композиция, с ниски и много високи тонове, с вибрато. Как се владее всичко, как се управлява, за да изглежда на сцената леко и лесно?

 –  Аз винаги съм била от изпълнителите, които предпочитат да рискуват със сложна песен, отколкото да изпеят някоя сигурна песен, която да не е толкова трудна вокално погледнато. Дори е имало много случаи, в които членове от журито са идвали при мен с въпроса : „Ти няма ли да спреш да пееш неизпълняеми от нормален човек неща?“ Забавно е за мен! Да виждаш, че хората оценят труда ти и качествата, които притежаваш. Но ако трябва да съм честна – един изпълнител може да покаже много талант и техника и с най-елементарната песен. Ще дам пример – аз съм фен и адски много уважавам творчеството на Марая Кери. Мисля, че няма човек, който да не е чувал за нея. Е, тя например и „Зайченцето бяло“ да изпее, пак ще звучи прекрасно. Най-вероятно ще я изпее по начин, който никой друг няма да може да повтори. Самочувствието не идва с песента, която изпълняваш. А по-скоро с натрупания опит и увереност, които придобиваш с изпълнението на много и различни песни. 

 – Шостакович е казал, че благодарение на музиката ние можем да открием у себе си нови сили и да видим живота в нови тонове и краски. Вие какво ново открихте у себе си?

 – Аз открих, че не мога да се разделя с музиката по сложния начин. Трябваше да спра да пея за известно време, за да разбера, че това е моето нещо. Това е моят път и с това трябва да се занимавам. Откакто се помня, повтарях, че няма да стана певица, няма начин да се занимавам с музика! Е да, обаче съдбата си знае работата! И добре че! Не съжалявам! Всеки ден, в който няма музика, е изгубен ден! 

 – Една песен е мелодия е текст. Мелодията е формата на музиката. Текстът пък може да вдъхновява любов, да вдъхне увереност, да даде надежда. Когато са съчетани, песента е хубава и хората я запяват.

 –  Може би тук е моментът да издам една тайна – от скоро работя върху първия ми албум. И да! За мен не е важно просто мелодията да е красива, да се запее от всички, или пък сложна, (такава, каквато би се оценила по конкурсите за изпълнители). Трябва да те докосне – текст, мелодия, изпълнение. Всичко! Песента е съвкупност, няма как едното да е на заден план. Аз, както казах по-горе, съм си романтичка, така че в повечето песни, които ще чуете, надявам се скоро, а и в песните, които пея, винаги присъства любовта!

 –  Четете ли поезия, госпожице Главчева?

 –  Чета! Да! Обичам да чета! Винаги, когато пътувам имам книга в чантата си. Напоследък чета повече поезия, отколкото преди. Може би, защото съм в такъв период, в който се опитвам да създам нещо свое.

 –  Благодаря за интервюто, успешна кариера, радостни мигове и любов – това е пожеланието ми!

 – Благодаря от сърце за отделеното време! Надявам се съвсем скоро да имам нови поводи да се срещнем и да поговорим за музиката, любовта и още нещо! Най-доброто предстои!              

Виктория Главчева в едно интервю

  с журналистката   Ирина Кирилова специално за „Тракийски Свят“

Предишна статия

Трудово право, как (трябва да) стоят нещата между работник и работодател?

Следваща статия

Различните – доц. Атанас Мангъров: Медицината е шарлатанска работа…

Други интересни

Вашият коментар