Сейго Ямадзава – самурая участвал в боевете при Шипка

Автор: Няма коментари Сподели:

В поста пише за какво си мислите.

МИСЛЯ СИ КАК РАЗНИ ПРЕДАТЕЛИ РАБОТЕЩИ ЗА ВСИЧКИ ДРУГИ НО НЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ СЕ МЪЧАТ ДА ОМАЛОВАЖАТ РОЛЯТА НА РУСИЯ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НИ. ВИДИТЕ ЛИ В ТОВА ДЕЛО СА ВЗЕЛИ УЧАСТИЕ ФИНЛАНДЦИ, РУМЪНЦИ, УКРАИНЦИ И МЕЖДУ ДРУГОТО РУСНАЦИ. МИСЛЯ СИ ТЕЗИ 20 ТОНА И ПОВЕЧЕ ГИЛЗИ НА ШИПКА ДАЛИ ГИ ДОНЕСОХА ОТ ТЕХНИТЕ СТРАНИ. НЕ ЧУХ НЯКОИ ДА КАЖЕ И ЕДНА ДУМА ЗА СЛЕДНИЯ ГЕРОЙ ОТ ТЕЗИ СЪБИТИЯ прочетете:

Сейго Ямадзава…..

Един от последните японски самураи участва в битката за Плевен, а в последствие и в боевете на Шипка. Сейго Ямадзава не само се бие за свободата на нашата страна, ами е командващ на полк. Как през 19-ти век японецът стъпва на българска земя и защо участва във войната, ще разберете от редовете по-надолу.

Ямадзава се ражда на 12-ти януари 1846-а година в Кагошима, Япония. Син е на самурай и от малък приема кода на честта “бушидо”, изискващ висок боен дух и отдаденост. Възпитан е от родителите си в традиционните японски ценности и добродетели.

На 18-годишна възраст Сейго се включва в разразилата се гражданска война, като застава на страната на император Мейджи. Приносът му е високо оценен и за награда бива приет в императорската армия. След като я завършва, продължава своето обучение в САЩ, а впоследствие е изпратен като военен наблюдател във Франция.

Именно след тази успешна мисия от императорската армия решават да го изпратят отново като наблюдател, но този път в … България по повод започналата Руско-турска война. Наблюдавайки ожесточените битки и масови кръвопролития, у Ямадзава се надигат самурайските принципи за чест – не може да стои безучастен, гледайки как опълченците геройски умират. Така той се явява пред руското командване и заявява, че иска разрешение да се бие редом до тях за свободата на България. Получава категоричен отказ – руснаците се страхуват как ще бъде изтълкувано участието му от Япония. След последвалите нови молби на самурая, началството се съгласява при едно условие – да има писмено доказателство, че влизането му в боя е изрично по негово желание. Ямадзава е съгласен – сяда, пише и се подписва под следните думи:

„Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!”.

Осланяйки се на военния му опит, руснаците не само го пускат в боевете, но и му начисляват малък полк. В деня на битката самурай Сейго Ямадзава се изправя пред опълченците, облечен в … кимоно и носещ своята катана. С помощта на преводач, той се обръща към хората си:

„Момчета, тъй като аз не говоря нито руски, нито български, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно-единствено изискване – бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите щикове и приклади, отколкото на куршумите.”

Точно в 15:00 часа атаката започва. В колона по един момчетата на Ямадзава бавно се приближават към турците, когато изведнъж избухва силен обстрел. Веднага самураят ляга на земята, а след него и опълченците. Така пълзешком стигат до хребета на хълма. В този момент Ямадзава дава знак, мълниеносно се изправя и се впуска надолу по склона. Със своята катана започнал да съсича на две турците, които изпаднали в ужас по две направления. Първо не очаквали подобен самоубийствен героизъм от опълченците и второ, виждайки техния предводител. Въпреки че турците били в пъти повече, настанала масова паника. Това улеснило задачата на самурая, който продължавал да съсича всяка чалма, изправила се пред него. Панически, турците го обърнали на бяг и викайки предупреждавали останалите:

“Бягайте! Това не е човек, а жълт дявол, който няма очи, а само някакви цепки, от които излизат искри!”.

… Впоследствие самурай Ямадзава взима участие и в битките при Шипка, а след края на войната е награден с руския Орден „Свети Владимир“ IV степен, както и с няколко румънски отличия. Връщайки се в родината си, пък получава от императора почетния “Орден на хризантемата”. Повишен е в чин полковник, а впоследствие стига и до ген.-лейтенант.

Умира от заболяване на белите дробове през 1897-ма година.

Любопитно е също така, че 131 години по-късно, през 2009-та, по случай 50-годишнината от възстановяване на дипломатическите отношения между България и Япония, гост на тържеството е Такеми Сасамори – правнук на самурай Сейго Ямадзава. Това е ясно доказателство за героичния принос на неговия прадядо и дълбоката признателност от целия български народ.

Източник: Интернет

Присъединете се към нашия канал в Телеграмhttps://t.me/trakiaworld

Предишна статия

БОЯН ЧУКОВ ЗА АТЕНТАТА В ПОДМОСКОВИЕТО И МАНЕВРИТЕ НА БРИТАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ

Следваща статия

Циклопските и пеласгийски градежи на нашите деди

Други интересни

Вашият коментар