Всеки език се развива с времето. Под влияние на промените в света и новите технологии, в българския език навлизат нови думи, които стават част от активния език и все по-упорито се налагат. Днес използваме все повече думи с чужд произход и все по-малко чисто български думи.
“…Я ми кажи на български как се вика “партньор”?
– Райна се ококори.
– Партньор?! Ами партньорът си е партньор … ох, не мога сега да се сетя… Мъжът ми е мой партньор! – вика тържествуващо.
– Ти и баба Рада сте партньори!
– Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли?. не я изпускаше Вангел.
– Чакай, ще се сетя … Спътник … Сродна душа … либе … – нещо й трепна извътре.
…Талант как е!
– Дарба!
– Хубаво. А какво е концентриран?
– Концентриран – внимателен не е ли?
– Не е!
– Такъв, който — е събран в едно нещо.
– Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен…”
Из “Стопанката на Господ” Розмари Де Мело
Ето някои стари думи в българския език, които днес не използваме, а много хора, дори и не познават.
бабаджан – едър, здрав, силен мъж, здравеняк, юначага
“Двуметровият бабаджан пристъпил мълчешком, хванал протосингела за брадата и без да каже ни думица — повел го навън от черквата.” Н. Хайтов
биле – билка, лековито растение
биляр – лечител, лекар
входник – коридор
давнашен – отдавнашен, някогашен
“Капитанът на кораба, мой давнашен познайник, ме уверяваше, че пръв пътува за Блажения остров.” П.Р.Славейков
друмник – пътник друм – път
“Ясен месец грее като слънце, стихнало е дол и бърдо в долини, ама де ще по туй време друмник из друма!“ П. Тодоров
заглавикам – отвличам вниманието на някого от работата му, като го занимавам с други неща, разсейвам.
Стига си ме заглавиквал, трябва да работа.
гайле – грижа, загриженост, неприятност
думам – казвам, говоря, приказвам
заник – залез
зъркели – очи
ката – всеки
Писна ми ката ден да вървя това голямо разстояние.
лефтер – ерген, свободен, неженен мъж
накокошинвам – правя да настръхне, обикн. от студ, страх и пот.
“Вятърът изохка и студеният му дъх накокошини лицето ѝ.” М. Яворски
насборувам се – наприказвам се до насита
недра – използва се само в мн. ч., от недро – вътрешност, среда, утроба, лоно
В недрата на Земята има останки от огромен първичен сблъсък.
общение – комуникиране, общуване
“- Комуникация какво е?
– Да си говорят хората…
– Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
– Общуват… нали?
– Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване.
” Из “Стопанката на Господ” Розмари Де Мело
палежник – годеник, възлюбен
пробуда – състояние преди окончателното събуждане, пробуждане
руканисвам – снова напред-назад, обикалям
тъквам – събирам, приготвям
Набързо ще си стъкна багажа.
хортувам – говоря, приказвам, думам, разправям
щивам се – стрелкам се, гмуркам се
Патриархът на българската литература Иван Вазов измисля думи, които употребяваме и до днес. В разговор с Иван Шишманов той споделя: “Нам ни трябват думи, които да изразяват полутонове. С тази цел аз въведох много народни думи в употреба. Например думата “дъх” е моя, а също “заник”, “изгрев”, “здрач”, “чука”.” Освен тези думи, Вазов въвежда в употреба думите ладия, призори, пролом, тътен.
Вазов е и автор на собствени думи, сред които несретник, вестникопродавец, едноселец, купеновиден. Народният писател се обявява против употребата на вече утвърдени чужди думи, напр. “тротоар” трябва да се замени с “плочник”, “площад” – с “мегдан”, “секция” – с “отдел”. Благодарение на Вазов в езика ни масово се утвърждават “разкош” вместо “лукс”, “изненада” вместо “сюрприз”, “излет” вместо “екскурзия”, “безучастие” вместо “апатия”.
Източник: actualno.com
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
