ИСКРИ ОТ БОГОМИЛСКАТА ЕПОПЕЯ
ЗАВРЪЩАНЕТО НА УЧЕНИЕТО
Откъс от книгата „Огнените Кодове“
с автор Персус
Най-напред хората живеели в Любов. Всичко, което не произлиза от Любовта, им било чуждо. Когато на Земята започва да изчезва Любовта, се появява нуждата от правила, които, за да се спазват, трябва да се наложат със страх и контрол. Това поставя началото на религиите, които въвеждат преклонението пред Бог. Човечеството забравя, че всеки един от нас е частица от Свръхсъзнанието, която идва на Земята не да се прекланя пред Него, а да Го изрази. Издигането на Бога в култ цели да Го постави далеч от нас и над нас; цели да ни накара да забравим, че Бог е само и единствено вътре в нас и всеки е господар на съдбата си. В името на различни богове хората постепенно започват да се разделят на свои и чужди, на правоверни и езичници, на близки и врагове. Те противопоставят един Бог на друг в битки за надмощие и слава, които се водят от хилядолетия, продължават и до днес. Новите религии идват на върха на копията и се къпят в кръвта на вярващите. Славата на съответния Бог се заплаща през вековете с милиони човешки животи. Преди две хиляди години един Суверен на Вселена се въплътява сред хората, за да демонстрира със своя пример как да се живее и в какво да се вярва. Целият Негов живот е напомняне, че хората са забравили да се обичат. След смъртта Учението е изопачено и забравено. Появява се нуждата, някой отново да произнесе на глас тези истини, да възкреси Словото на Иисус, да се изправи срещу затъналата в разкош и безобразия църква и да възвести, че наложената със сила лъжа не може да прерасне в истина. И този някой се появил…
ПОКРЪСТЕНИТЕ
Въпроси към Пазителя /Духа на Сина/
Питащ: Друг, освен Богомилите и Учителя Беинса Дуно, доближил ли се е до твоето Учение?
Пазителят: Не! Говорят за различни хора, за различни държави, но само тези са двете Учения, родени на тази Свещена Земя, земята на истинските Божествени енергии. Когато от Космоса се проектират енергиите, проекцията им винаги е най-напред тук – на Балканския полуостров. Тук е най-силната енергия.
Питащ: Преди си се материализирал в Юдея, в Тибет. Ще се материализираш ли и в България?
Пазителят: Да! Следващият етап е България.
Питащ: Това след катаклизмите ли ще бъде?
Пазителят: Това знае само Създателят. Той казва точния час. Аз също му се покорявам.
Питащ: Ще могат ли тогава всички да те видят?
Пазителят: Ще могат с духовните си земни очи.
Питащ: Значи само тези, които могат.
Пазителят: Всички имат духовни очи. Без значение кой какво е правил, всички ще видят Духа.
БОЯН МАГЪТ И БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ
На по-високо ниво, в Духовния свят се решава да се даде нов подтик на Словото на Христовия Дух и да се върне изконният Му първичен смисъл. Необходимо е не течение, нито църква, нито секта, нито ерес, а масово възраждане и завръщане към Неговия начин на живот, нов пример, който да изчисти всички наслоявания и изкривявания. Отново, както и при въплъщението на Иисус, е изготвен план и са избрани души, които да се въплътят, за да го реализират. За арена на бъдещите събития този път е определена територия с особено силни енергии – земята, на която Създателят избира преди хилядолетия да претвори Себе Си. Прието е основният двигател на новото движение да е мъж, който ще се роди като един от синовете на тогавашния български цар. И както при Иисус, той трябва да дойде в забрава и постепенно да му се разкрива същината на Божествения план. Този човек е избран сред много други. Той носи Печата на Бога. Името му е Боян, но народът ще го нарече Магът.
БЪЛГАРИТЕ
Най-старото Учение, което върви през вековете, е предадено от светлите атланти и на българите. Те са единственият клон от БогАрийте, съхранил първоначалното име, дадено на бялата двойка от светлите атланти. Българите носят Учението по всички земи и континенти и накрая го връщат отново тук, на Балканите. Въпреки хилядолетните опити за заличаването му то все още е вътре в тях. Все още пламъкът тлее. Дори и днес, хората които населяват. Балканите, са различни от останалите. Те носят това знание дълбоко в себе си. То не може да бъде изтрито оттам! Покръстването им е стремеж това Учение да бъде задушено.
Днес вие българите приемате като даденост, че вашият цар (Борис I-ви) ви е покръстил. Вярвате, че Тангра е бог, определена личност, както възприемате и Иисус. За вас с покръстването една личност е била заменена с друга, една вяра – с друга. Минаха повече от хиляда години и вие продължавате да вярвате в това. Ако не желаете да приемете друго, то погледнете от този ъгъл: Тангра изобщо не е личност. Той не е Бог. Това е наименование на Божествената енергия, която струи от Първоизточника. Думата „кхан“ на космически език означава „правя“, трансформирам Божествената (Христова) енергия. „Ювиги кхан“ означава „притежател“ на такава Божествена енергия, неин проводник и трансформатор. Той я приема и заземява тук, сред своя народ, за да я възнесе обогатена отново към Духа. Българският език е наследник на космическия език – Езика на Бога, на който са говорили всички древни цивилизации и на който говорят всички звездни раси. Това е език на символите. Той не е това, за което се знае. При него всяка буква е символ. Братята Кирил и Методи връщат тази символична азбука под формата на глаголицата. Под давлението на църквата по-късно тя е заменена от кирилицата (създадена от Климент Охридски). Подмяната на азбуката е един от най-съществените моменти в историята на българите – с този акт започва обезличаването на тяхната следа в историята. Дали не трябва да се запитате днес: Необходимо ли е било, каквото и да е покръстване? Нима това не би било равнозначно да има покръстване и при атлантите? Дали този цар (Борис I-ви) не заменя изконното Учение, наследено от атлантите, с една религия, която не е нищо друго освен Учението, оковано в канон, подчинено на ритуал, обезличено в догма до степен на пълно изсушаване. То е изопачено така, че е изгубило своя корен и се е превърнало в едно откъснато, мъртво цвете. Свещениците ви поднасят своите мъртви цветя. Защо ги приемате?
В онези времена българите добре знаят какво се случва и затова се бунтуват. За тях покръстването не е успех, нито тръгване по светлия Христов път, а настъпване на тъмнината – още една причина точно на тази земя да се прояви отново Божествената енергия; точно тук да дойде следващият Божи Пратеник, който да върне на света най-старото Учение.
ЦАРСКИЯТ СИН
През Средновековието българският цар Симеон е един от най-могъщите владетели в Европа. Той съчетава жаждата за знания с тънкия усет на големия държавник. Високообразован, завършил най-престижното учебно заведение в онези времена – прочутата Магна Аура в Константинопол, цар Симеон е и талантлив пълководец, човек прозорлив и властен. Той управлява с твърда ръка и разширява значително териториите и авторитета на страната си, за да я превърне в империя, равностойна на нейния съсед – смятаната за най-развита за времето си Източна Римска империя. Цар Симеон има пет деца. От първия брак един син – Михаил, от втория има трима синове и една дъщеря – Петър, Боян, Йоан и Олга. Името на втората му съпруга не е известно, предполага се, че е Мария. Тя е сестра на болярина Георги Чургубоил (от гръцки – Сурсувул). Тя е много красива, като същевременно притежава висок морал и развити духовни качества. Царските синове растат заедно, възпитавани от нея като хора от народа. Още от малък сред тях се отличава будният Боян, който за своите години се развива много бързо. Цар Симеон цени високо образованието, което е получил. Когато отрастват, Боян и брат му Йоан, който е две години по-малък от него, са изпратени в същото учебно заведение, което е завършил и баща им – Магнаурската школа в Константинопол. Там двамата млади царски синове се открояват всред всички. Освен че впечатляват с външния си вид, те са и изключителни ученици. Боян е висок метър и деветдесет, строен и атлетичен, с много гъста къдрава коса и лека брада. Светлокафявите му очи греят с особена светлина и са магнит за нежния пол. Многото почитателки обаче остават разочаровани. В него, а и в брат му Йоан, желанието към жена не е пробудено. Те и двамата са аскети. В Магнаурската школа има отделен факултет, в който са допускани само хора, посочени от съдбата. Този факултет е една от най-влиятелните средновековни мистични Школи на последователите на есеите. През онези времена такива Школи има и по българските земи – най-известните са в Плиска, Преслав и Охрид. Всички те са теологични Школи, но към тях е обособен окултен факултет. Много синове на боляри се обучават в тях. Такава Школа в Плиска завършва и братовчедът на Боян – Йеремия, който по-късно приема името Богомил. В окултния факултет на Магна Аура Боян получава образованието, знанието и най-вече подтика от Божествената (Христова) енергия. В Константинопол с Боян се сближава един малоазиец, вещ в изкуството на скулпторите и мозайките. Този човек по-късно става управител на императорския двор при Константин Копроним, след което епископ на Кипърската църква. Той е определен свише да изиграе ключовата роля, като един от най-близките сподвижници на Боян, който спомага за разрастването на бъдещото движение из цяла Европа. Името му е Василий Византиец.
НАЧАЛОТО
Питащ: Посещавал ли е Боян школи в Египет?
Пазителят: Ходил е, но знанието получава в Константинопол.
Питащ: Зная, че Боян се е учил в Сирия при жреца Вотан, от когото получава посвещението?
Пазителят: Вотан е земното име на учителя му в Магнаурската Школа, но той не е сириец, а тракиец. Вотан е адепт в духовния свят. Там името му е Амати. Въплъщава се, за да обучи Боян и брат му Йоан.
Питащ: Значи Боян няма посвещение в Сирия?
Пазителят: Боян получава директно посвещение от Христовата енергия. Той е посетен от Иисус, материализиран в тяло. Това се случва, когато Боян се завръща в България и трябва да поеме царския трон. Той го отказва и тогава Боян получава посвещението в манастир, в усамотение, недалеч от Плиска и Преслав.
Питащ: И пак за датата? На 12–13 април 928 г. ли се създава богомилското движение?
Пазителят: И пак казвам – по-рано. Имали са няколко срещи. Всичко е започнало близо девет години по-рано. При първите си срещи са били още юноши. Боян е учил в Константинопол, но когато се е завръщал периодично тук, те са се срещали. Всичко започва близо девет години по-рано от известната дата през април 928 година.
Боян е все още юноша, но в него вече пламти Божествената искра, която го събира с други като него в името на нещо, което предстои, в името на нещо, което ще разтърси устоите на самодоволното духовенство от целия християнски свят. След като завършват образованието си, двамата царски синове се завръщат окончателно в родината. Йоан в последствие се замонашва и заминава за Рила, за да стане най-почитаният и до днес български светец, духовният закрилник на България – свети Иван Рилски. За Боян е отредена друга съдба. Брат му Петър е по-голям с четири години, въпреки това цар Симеон, преценявайки по-добрите качества на Боян, му предлага да бъде подготвен за наследник на престола, но на Боян му предстои решаваща среща, която ще предопредели живота му. Няколко дни след предложението той има видение, което постепенно се материализира пред него. Невярващ на очите си, Боян коленичи. Пред него е Иисус, който му казва:
– Тръгни след мен и ще те направя ловец на души! Предай моето Учение такова, каквото трябва да бъде. Поеми кръста ми!
Питащ: На колко години е бил Боян тогава?
Пазителят: На 29–30 години.
Питащ: Тази среща ли е решаваща за Боян?
Пазителят: Да. Оттогава Иисус го съпровожда навсякъде. След неочакваната си поява, Суверенът показва на Боян падението и мрака на така наречените християни, възприели догмата и канона на църквата. Показва му тяхното отчаяно и безнадеждно положение, поддържано от години, и техния вопъл за Светлина. Боян е разтърсен до дъното на душата си. За него вече няма друг път, освен този, да служи на истинното Учение. Той отказва предложената корона и следващият цар ще се нарича Петър. След посвещението в Божествената (Христова) енергия лично от Суверена, Боян се оттегля за известно време в манастир близо до Преслав, където получава по телепатичен път основната доктрина на бъдещото движение. Той започва да вижда енергията на Иисус, която го съпровожда навсякъде. Тя му посочва хората, с които да се свърже, за да ги въведе в Учението. Всички основатели на богомилството са подготвени личности, натрупали знания, потомци на знатни родове. В пълна тайна Боян изпраща вестоносци, за да събере първите двадесет и четири следовници, които духът Божий зове, за да бъдат посветени в делото. С повечето от тях той се познава предварително и вече се е срещал многократно още като юноша при своите завръщания от Константинопол. Идеите вече са обсъдени и приети от всички. Пламъкът е запален и неудържимо тласка всеки един от тях по пътя на Христос. Предстои ръкополагането им – символичното утвърждаване и посвещаване в Божествената енергия. Двадесет и четирима получават вестта от Боян и пристигат на среща в указана гориста местност между градовете Плиска и Преслав. Тук призованите определят датата и мястото, където да отидат, за да получат официалното ръкополагане. Под куполите на православните църкви се акумулира огромно количество енергия. Когато застанеш под купол или в пирамида, се изчистваш. Затова те насрочват следващата среща да се осъществи в православен храм. На 12 април 928 г. в подземна зала на манастира Света Параскева във Велики Преслав се събират призваните дванадесет мъже и дванадесет жени. Имената на тези достойни хора, обрекли себе си на Светлината, през годините старателно са изличени. И ако днес, с огромни усилия, някои от имената на мъжете са възстановени, то от тези на дванадесетте жени е известно само името на Макрина. Но има едно място, което пази всяко име, всяко дело и всеки факт. Това място не може да бъде изличено, защото то е защитено от границата на измеренията. Имената на тези двадесет и четири достойни души са записани със златни букви именно там – в Хрониките на Акаша. Ето ги:
Мъже: Йеремия-Богомил (братовчед на Боян), Симеон Антипа, Василий Византиец, Гаврил Лесновски, Петър Осоговец, Никита Странник, Теодор Преславски, Светомир Македонец, Камерун Дубровнишки, Патриарх Стефан, Василий Врач, Радул-Йоаникий (роднина на Боян);
Според Пазителя, Василий Врач се е прераждал (в онези времена) три пъти през сто години. Последното въплъщение е описаното от Анна Комнина в „Алексиада“
Жени: Макрина, Роксана, Теодора, Деспина, Евмолпия, Тамария, Александрия, Рудолфия, Мария, Диана, Слава, Вергилия.
В този ден в църквата пристигат двадесет и четиримата, посрещнати от Боян. Тук са ръкоположени лично от Иисус, който се материализира пред тях по същия начин, както преди години в Юдея пред едни други свои ученици.
НОВИТЕ АПОСТОЛИ
Боян изгражда групи по същия начин както Иисус, по дванадесет (дванадесет мъже и дванадесет жени) – това е числото, което най-добре акумулира енергиите в себе си. Това са така наречените съвършени Богомили. Предводител на мъжката група е Богомил, а на женската – Макрина. Тези двадесет и четирима апостола са много повече от посветени. Те имат дарбите да виждат и пророкуват, да се материализират от град в град, от място на място, ползват тайни знаци, които са заимствани от руните, като пентаграма, свастиката и концентричните окръжности. Чрез молитви и видения получават информация свише, как да ги съчетават. Посветените тръгват из страната и всеки от тях създава в определен регион нова група. Тогава границите на българската държава обхващат значителни територии. За Охрид отговаря Гаврил Лесновски, Симеон Антипа проповядва в Белоградчишко, Радул Йоаникий – в Одринско, Василий – из Беломорието, Роксана – в североизточна България, и така нататък. Учението се предава от уста на уста, без да се записва, като всеки от двадесет и четирите съвършени водачи предава на нови дванадесет последователи, а всеки от тях от своя страна отново на дванадесет – и така мрежата се разраства. Всяка група от дванадесет сподвижници има един отговорник. В групите липсва каквато и да е друга йерархия. Те представляват сплотени съмишленици, които работят за духовния напредък на всички хора. Богомилството не се вмества в рамките на никакви предишни течения и религии. То е движение на ратници на Духа, което тръгва от висшите слоеве на българската аристокрация, разгръща се сред народа и навлиза широко и в самата църква. Навсякъде се появяват групи, които приемат и практикуват този начин на живот. Първи сред тях са монасите в манастирите на България и Византия, а след това движението се разраства сред обикновените хора из цяла Европа.
ПРИШЪЛЦИТЕ
Казват ми: „Ако видиш спящ роб, не го събуждай – може би той сънува свободата си.” Казвам им: „Ако видиш спящ роб, събуди го и му разкажи за свободата.” (Джубран)
По българските земи се появяват непознати люде, облечени по начин, който олицетворява смирението – тъмнокафяви дълги роби с качулки, препасани с колан, на който виси торбичка с билки. Народът ги нарича пришълците заради тайнствения им външен вид, различен от този на останалите хора. Това облекло ги представя като чужди хора от друга земя. Богомилите приемат този стил на облекло като най-подходящ за момента. По-късно монасите в западна Европа го заимстват от тях. След време, когато начинът на живот и примерът, който те дават, измества първосигналното впечатление от външния им вид, народът започва да ги именува добри християни. През вековете тези названия се губят. На тяхно място се появяват нови, различни за отделните области, в които проповядват пришълците. В България названието богомили се налага много по-късно, едва след изтезанието на един от водачите им – поп Богомил. Той е изгорен на клада на големия площад в тогавашната българска столица Преслав. След като Учението се разпространява из Европа, това име е заменено с други, съответстващи на различните държави. Така из Европа богомилите стават известни под различни наименования като: манихейци, павликяни, ариани албигойци, патарени, катари, бугри и др.. Богомилите имат много различно поведение в сравнение с тогавашните средновековни, груби нрави. Техният живот е изпълнен с култивиране на Любовта към всичко – от любовта между младите, до най-извисената Любов – към Бога. Основният принцип на богомилите е да дадеш. Това е принципът на Любовта, завещан от Иисус. Те са благодарни за всичко, което животът им поднася. За тях изпитанията са път към индивидуалното развитие на всеки човек. Те никого не обиждат и не осъждат. Насилието е извън тяхната природа. Така полагат основите на един нов начин на социален и семеен живот. Техните комуни, които в същността си са духовни общества, без йерархия и свещеници, са ръководени от хора посветени, ясновидци и лечители, които са развили висши духовни качества. В тези комуни дори злосторниците са приемани и превъзпитавани. Богомилите са вегетарианци. Те уважават всяко Божие творение. Имат изключително развито чувство за индивидуална отговорност и умение да оценяват добросъвестно и с благодарност всички Божествени блага. Никога не разчитат на помощи и подаяния, а живеят от труда си, като подобно на Иисус работят, където отседнат и предават безкористно знанията, които владеят. Според богомилите всеки трябва да съчетае мъжкото и женското начало в своята висша същност, за да влезе в Царството Божие. Те, първи след Иисус, връщат на жената нейното достойнство и свобода. В разрез с всички средновековни нрави за тях жената е равна във всяко нещо на мъжа. Семейството е ценност, която трябва да е олицетворение на Безусловната Любов и равнопоставеност между мъжа и жената. Половият акт е нещо свято, когато към него се пристъпва с чиста Любов. Богомилите знаят, още от траките, че болестите са последица от негативни емоции. Тяхната духовна мисия е и да покажат пътищата за изцеление на душата, и оттам – на физическото тяло. Те широко прилагат различни духовни и лечителски практики. Животът на богомилите е живот на хора с Печата на Бога. Те са изконните БогАрии, посветени на това, да трансформират тъмнината в Светлина чрез Истина, Мъдрост и Любов. Истинските носители на забравената Духовност.
УТЕШЕНИЕТО
„Благославям ви в името на Христа. Над вас е Неговият Дух, Неговата Истина. Нека Духът Божий почива във вас, да бъде във вас. Нека Бог ви поведе. Амин!“ Това са словото на Боян Магът при ръкополагането на съвършените чрез Христовия Дух.
Истинското кръщение за богомилите е резултат от съзнателно и постоянно себенаблюдение и себеосъзнаване. Богомилите разбират, че водата е само един символ, а същината е Божественият Дух – този, който кръщава и утешава. Затова при тях формалното кръщение с вода е заменено от осеняването на Духа, получено чрез пречистването и молитвата. То е наречено Утешение. Утешението е установяване на връзка с Духовния свят, осъзнаване подобно на това, което постига Суверенът в планината Хермон – истинска изява на Духа чрез цялата Любов към Творението. Трите фази, очертани от Иисус, определят пътя на следовника. Богомилите стриктно ги следват и спазват. Те разбират, че единственото нещо, което Творецът желае от човешките същества, е смирението, изпълнено с Дух и Истина. Всички трябва да са истинни към себе си и към другите, Духът Божи да е у тях и те да се грижат Той да се прояви. Богомилите дълбоко осъзнават това – затова призовават всеки да премине тези етапи.
ТРИТЕ ЕТАПА
Подготовка (пречистване).
Кандидатът се подготвя при пълно въздържание за Утешението на Светия Дух, чрез което ще постигне върховната свобода. Чрез пост той изчиства тялото, мислите и чувствата си и така изостря сетивността и възприемчивостта си за Духа.
Молитви (общение).
Преди самото Утешение се цитират Заветите на Христос: „да обичаш враговете си“; „да ненавиждаш насилието и лъжата“. Посвещението се основава на постоянното присъствие на Божествената (Христова) енергия. Богомилите я призовават в медитации и молитви към всички Божествени йерархии.
Кръщение (Утешение).
Богомилът коленичи и стареят поставя върху главата му Евангелието, прочита молитва, докато останалите сподвижници полагат върху главата на посвещаваният дясната си ръка. Не съществува друго правило, нито дякон или епископ, упълномощен за някакъв ритуал; няма никакво подчинение. След молитвата стареят се връща при останалите. Всички заедно молят да слезе Светият Дух върху посвещавания. Това слизане е Духовното Кръщение. То е признание за достигнато ниво на съзнание.
ОЛГА
Роксана (в превод светлина) е една от дванадесетте жени сподвижнички на Боян. Тя отговаря за Североизточните райони на тогавашна България, но често се отправя към Киевска Рус и Волжка България, където сестрата на Боян, Олга, е на трона. Олга се жени за княз Игор и пренася учението в Киевска Рус и в земите на другата България. След брака ѝ с Игор, взаимоотношенията с брат ѝ Боян не секват, а напротив, добиват ново измерение. Олга често се връща в България за среща с Боян. Боян също я посещава в двореца, за да се срещне с нея, а също и с царя. Между Игор и Боян се заражда истинско приятелство. Игор получава посвещение от Боян. Въпреки, че официално не се е признавал за богомил, той приема добротата, любовта и милосърдието. Олга разпространява Учението, среща се с богомили и дава разрешение по нейните земи да има богомилска общност. От бракът на Олга и Игор се ражда Светослав, който по-късно навлиза в земите на Дунавска България, като смята, че те по право (по майчина линия) му принадлежат. Олга не знае за това. Светослав решава да възстанови нещо, което мисли, че би искала майка му, но всъщност, тя в сърцето си не желае това. Светослав се проваля и България пада за два века под властта на Византия.
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА
Те мразеха, убиваха и хората ги хвалеха. Но Бог, огорчен, бърза да потули този спомен под зелената трева. (Рабиндрат Тагор)
В самото начало движението на Богомилите не е възприето от църквата като ерес, за да бъде преследвано и унищожавано. Репресиите са били спорадични. Това е така, защото както и при Иисус, то не е религия, а пример, начин на живот, който е забравен. Разрастването на богомилите предвещава за църквата отдръпване на клира и настъпване на пълна гибел. Застрашени са самите устои на духовенството и то е решено на отчаяни стъпки. Богомилството трябва да бъде обезглавено. Съвършените са първата цел. Те стават смъртно опасни за книжниците в българското царство и трябва незабавно да се отстранят. Първият удар е насочен към братовчеда на Боян, неговия близък сподвижник и висш сановник, митрополита на Преславска област – Йеремия Богомил. Слабостта на царя вдъхва кураж на заговорниците и висшите религиозни водачи. Като изземват прерогативите на властта, те издават по свое усмотрение заповед за задържането на преславския митрополит. Цар Петър не се противопоставя. Той отдавна не изпълнява своите функции и реално е абдикирал от заемания висок пост. Държавата изцяло се управлява от духовенството. След кратък процес Богомил е изгорен демонстративно на кладата на големия площад в столицата Преслав. Неговата смърт не донася успокоение в свещениците. Окуражени от безхарактерната позиция на властелина, те поставят на дневен ред своята таена от години, лелеяна мечта и най-смела цел – унищожението на водача им – Боян Мага. Отдавна е обмислен и съставен таен план, за който вече настъпва времето за осъществяване. Свещениците решават да нанесат бърз и неочакван удар, който да обезглави както движението, така и да отслаби докрай олюляващата се централна власт. Планът включва едновременната разправа с двамата братя на царя – еретика Боян и брат му Йоан Рилски. В една гора извън Преслав, по време на лов, Боян е прободен от копие. Той обаче не умира, а директно се възнася. Заговорниците търсят да убият и Йоан Рилски, но не го откриват. Цар Петър не знае за заговора. Когато разбира, поради страх от сблъсъка с тогавашното духовенство, както и преди, не се възпротивява и не предприема никакви наказания. След смъртта на Боян и липсата на реакция от страна на царя, спорадичните преследвания се отприщват в масови гонения и издевателства над богомилите. Клади лумват по цялата страна и в тях самоотвержено, отстоявайки вярата си, загиват едни от най-праведните синове и дъщери на България. Други напускат страната и тръгват да разпространяват знанието в Европа. Един от тях е Назарий, който през 1147 г. пренася на запад основния богомилски требник – „Тайната книга“ . От двадесет и четирима съвършени се спасяват единици. Поради тогавашните нрави вниманието на духовенството е съсредоточено главно върху мъжете, които понасят основния удар и са изгорени до крак. Радул-Йоаникий е последният оцелял. Той успява първоначално да замине за Франция, където по време на гоненията се прехвърлят много книги и знания, но след време се завръща в България, за да дава кураж на своите останали тук братя и сестри. Скоро е заловен и изгорен на клада. От жените съвършени успяват да се спасят във Франция само Вергилия и Евмолпия. Страхът на духовенството е толкова голям, че методично и последователно, не само избива и руши, но и заличава всякакви следи; всичко, което е свързано с богомилите. Изгарят се книги, унищожават се артефакти. Векове след това последователно и целенасочено продължава изтриването на всеки останал спомен. Това продължава и до днес. През годините специално са разпратени свещеници, които разбиват дори обраслите с трева надгробни паметници (стечки) на отдавна загиналите богомили. Днес в България, родината на движението, не съществува нито една такава стечка. Накрая оцелява малка група жени, водени от съвършена. В пещерите на Балкана, те продължават да разпространяват Учението. След години, при цар Калоян, движението се възражда, но ненадейната смърт на монарха води до нови клади. Богомилите окончателно са избити или прогонени. България губи своя духовен път и вследствие на това пада под османско иго за петстотин години.
ДОПЪЛНЕНИЕ:
Покръстването на Българите при цар Борис 1 е било една необходимост, за да може народът да се отърси от езическите ритуали и обичаи, сред които е било и жертвоприношение на животни за омилостивяване на Боговете, за здраве и т.н. При някои народи и племена е имало и човешки жертвоприношения. Затова в началото религията е имала своето прогресивно значение, спомогнала за формирането на християнските добродетели сред народа. Впоследствие духовниците се самозабравят, считайки себе си за господари и духовни водители на народа. Те започнали да изпълняват формално своите задължения, отдавайки се на охолство и разгулен живот. което довежда църква и управляващи до духовно падение.
Подобна е и картината в наши дни, с малки изключения. Църковният канон е затвор за човешкия дух, който се стреми към свобода и разширение. Не са нужни посредници за човека, за да се свърже със своя Създател, но никой от църковниците у нас и по света не изповядва тази истина. От вдъхновителка църквата се превръща в спирачка за полета на човешкия дух, в противник на истинските християнски ценности и морал.
ИХАВОД означава Славата премина.– такъв надпис е сложил Христовият Дух на така наречената Християнска църква, която се е отдалечила от истинското Христово Учение и сега със своите догми държи в сляпо подчинение милиони души по света. Много текстове в Библията са редактирани или премахнати, съобразно интересите на църковния клир и управляващата класа. Истината за прераждането като основен закон на духовната еволюция е изличена от писанията, като само на някои места се загатва за нея. Това падение на духовенството е символизирано в Откровението с образа на „Великата Блудница“. Ако самозабравилите се църковните отци бяха припознали себе си в този символ, отдавна щяха да го премахнат от библейските страници.
Боян Магът е земния образ на Отеца, слязъл в миналата епоха като Учителя Беинса Дуно. И сега той отново е сред нас в плът и работи заедно с другите светли богомилски души за Новото човечество, за идването на културата на Светящите, което е прелюдия към слизането на шестата раса на Земята.
Поп Богомил /Йеремия/ е инкарнация на Иисус Христос, синът на Отеца, който е слизал в предишни епохи като Хорес, син на Озирис и Изида, Арджуна, братовчед, ученик и приятел на Кришна, пророк Елисей, ученикът на пророк Илия, цар Давид, като Иисус преди 2000 години и в последното си идване като Георги Семерджиев /1957-2016 г/ Истината за неговото последно идване няма да бъде възприета от повечето хора. Само тези, които са носители на Христовото състояние на Духа, хора с чисти сърца и души, каквито са богомилите и техните приемници в наши дни, могат да осъзнаят тази истина.. При ритуала на ръкополагане на 24-те,духът на Иисус се материализира, а Богомил, който е бил в числото на 12-те ученика на Боян Магът е една от неговите земни проекции. Тук в България, сега са претворени и останалите съвършени богомилски души и техните сподвижници. Макрина, водачът на женската група, която в предишната си инкарнация слезе като Преподобна Стойна, както и останалите свети жени също са в земни форми. Василий Врач слиза като Софроний Врачански, този който е преписал първи Паисиевата “История Славянобългарская”. Той отново е тук, но този път в женска форма.
Сега се намираме в рамките на една миниизраелска епоха, защото този път тя ще се реализира за по-кратно време. Във велики времена, наситени с дъха на свещени енергии, живеем, приятели. Новите богомили са слезли отново сред нас, , за да кажат своето мощно Да, на новата епоха, свързана с едно велико Пробуждане, което идва сред народите по света.
Христовият Дух е колективна изява на всички светли души във Всемира. Иисус, Беинса, Рудолф Щайнер, Сведенборг, Преподобна Стойна и много други са лъчи от това велико Слънце, което озарява Битието.
За повече информация по темата четете страниците „Пътят на Ученика“, „Диалози за Пътя“, „Епохата на Водолея“, „Духът на Истината“, „Сеячът на Надеждата“ и другите страници, които съм направил за вас.
Вселени, имена, форми, всичко това е една велика илюзия. Един Дух изпълва Безкрая – Абсолютният. Аум.
На картината: Боян Магът, Макрина и Богомил
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
