Животът в българските земи не е прекъсвал от късната праистория до днес, казва акад. Васил Николов
Най-големият български специалист по праистория акад. Васил Николов беше първият гост в новото тв студио на “Стандарт”. С ексклузивно интервю за тайните на праисторията той даде старт на подкаста “Чудесата на България”. Епизод 1 беше излъчен на 26 декември и беше специалният коледен подарък за читателите на “Стандарт”.
Акад. Васил Николов е бивш зам.-председател на БАН, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН.
Откритата от акад. Николов къща в неолитното селище в столичния кв. “Слатина” през 1985 г. влезе в учебниците по праистория и се изучава от студентите по археология в редица университети по света.
От години акад. Николов проучва най-стария солодобивен център в Европа Провадия-Солницата. Сред големите му открития е царският гроб на 64 века в този най-древен и най-богат град на стария континент.
Днес Провадия-Солницата е една от големите археологически атракции у нас. Само в деня на отворените врати на 22 септември 2023 г. тя беше посетена от 1 800 души.
За изключителния си принос в развитието на българската археология акадeмик Васил Николов беше удостоен с почетен знак на Българската академия на науките “Марин Дринов на лента”.
Хората от Варненския некропол и Провадия-Солницата са имали преддържавна организация
- Първата европейска цивилизация се ражда по нашите земи
- Климатичните промени слагат край на първия град в Европа Провадия-Солницата
- Солта е била парите на древността, златото показвало само престиж
- Имаме археолози, нямаме реставратори
- Бранд България ще помогне за решаване на демографската криза
– Акад. Николов, изпращаме една трудна година, белязана от разделение и противопоставяне. Съществувало ли е подобно разделение и при най-древните хора? Войната в прекия и в преносния смисъл заложена ли е в манталитета на хората от най-дълбока древност по тези земи?
– В манталитета на хората е заложено да търсят различието с останалите, не да се сливат с тях. От древността до наши дни е така. Разделението в обществото винаги е съществувало. В древността по археологически данни можем да говорим за силно противопоставяне, има много следи от насилие.
Неслучайно през петото хилядолетие пр. Хр. е построена крепостта на провадийската Солница – именно за да противодейства на опитите за насилие, тъй като хората, които са живели там, са произвеждали пари и всеки е искал да им ги отнеме. По онова време парите са били солта, тя е била най-ценна в обществото.
– Говорейки за праистория, нека си кажем няколкото неща, които ни отличават като българи и с които много се гордеем. В пещерата “Козарника” са първите следи от човешка дейност. Първите хора са били в пещерата “Бачо Киро”. Първото обработено злато в света е откритото във Варненския некропол. Първите пари – монетният двор, е Солницата край Провадия. Вие говорите, че тук се е зародила първата европейска цивилизация. Истина ли е всичко това или просто ние, българите, обичаме да се изтъкваме и надценяваме?
– В случая не се надценяваме, защото за всичко това има доказателства. От 30-на години твърдя, че от нашия регион започва първата европейска цивилизация и всяка година нашите проучвания трупат доказателства за това. Доказват го и проучванията на много чужди специалисти, които работят тук. В началото, когато заговорих, че на Балканите – Централните и Източните, разбира се и в северните части на Гърция, се ражда първата европейска цивилизация, имаше доста противни мнения на колеги. Но постепенно те самите се убедиха, че оттук, от нашия регион тръгва цивилизацията на Европа. Това е култура, основана на земеделието и скотовъдството – първата произвеждаща икономика. А именно произвеждащата икономика ражда цивилизацията.
– Едни от колегите Ви говорят за културата Варна, където са Провадия и Варненският некропол, Дуранкулашкият некропол. Други – за културата Стара Загора. Има ли разлика между тях или са една и съща култура?
– Да говорим за археологически култури в късната праистория, вече е демоде. Когато бях студент се говореше за отделни културни явления на базата на отделни селища, пръснати на територията на Източните и Централните Балкани и в Северна Гърция. Първо проучвахме само селищни могили, после тъй наречените “открити селища” с по-тънки напластявания. След това се появиха ямните светилища, рудниците. Картината се уплътни и вече е ясно, че не можем да слагаме твърди граници на територията на старите културни явления. Общувайки, хората си разменят стилистически или естетически идеи, включително за производство на керамични съдове и тяхната орнаментация, свързана с религиозно-митологичната система. Установяваме непрекъснатост в културното развитие на една територия, става все по-трудно да се маркират културни граници.
– Каква е била връзката между Провадия-Солницата и Варненския некропол?
– Солта е най-важна. Без нея не може да се живее. Провадия-Солницата е разположена върху най-голямото солно находище в Югоизточна Европа, без да броим Карпатите, разбира се. Още като студенти се чудехме защо точно при Варна се появява най-богатият некропол. Сега е ясно – защото е близо до солта. Златото не е било парично средство тогава. То е показвало само престиж и социално положение.
– Как са го добивали?
– Промивали са пясък в реките, които се вливат в Черно море. Може би са го добивали и в рудниците край Стара Загора заедно с медната руда. Но златото бележи само престиж. То е било получавано в района на Варненските езера срещу сол. Всъщност, всичко в онези древни времена е било срещу сол. Нямаш ли сол – не можеш да живееш. Тези, които са я произвеждали край Провадия, в даден момент са били доста притиснати. От една страна, да произвеждат повече, а от друга – да опазят солта от нашественици, които искат да им я отнемат. Тогава се появяват каменните крепостни стени, зад които се е съхранявала солта.
– Как е била изнасяна?
– По Провадийска река и през Варненските езера, оттам чрез каботажно плаване край черноморския бряг на юг или пък на гръб през Айтоския проход.
– Правите проект с американски колеги за определяне на търговските пътища по онова време. Какви са резултатите?
– Всички търговски пътища са минавали през Провадия-Солницата. Те достигат на юг до Егейско море.
Да се върна на Варненския некропол – защо там? Когато произвеждаш пари, можеш да си купиш всичко. Така се появява център за обработка на метали на брега на Варненското езеро. Там явно е била “администрацията” на региона. Хората, които наистина са заслужили за търговията със сол, за експедициите на дълги разстояния, са имали по-високо социално положение в очите на останалите. Те са можели да бележат престижа си върху дрехата – с всички тези златни и други престижни предмети. Именно затова там се появява този некропол. Но той се появява заради нещо много интересно за съвременния човек. Ние сме свикнали, че нашите наследници получават цялото ни имущество. Във времето на комплексното общество край Варненските езера, обаче, наследяването на личната собственост е било необичайно, изключено от традицията. Всичко, което човекът е добил през живота си, влиза в гроба му. Затова некрополът е толкова богат.
– Защо са постъпвали така, как си го обяснявате?
– Може би за да се спестят тези остри разделения в обществото, които споменахме преди малко. Според мен това е основната причина. И са устояли 2 – 3 столетия да спазват принципа.
Не е само моя теза, тя е и на немски колеги – че именно край Варненските езера се появява първото йерархично общество в Европа. Първата йерархия – първото степенуване на хората в обществото. Т.нар. комплексно общество е във фазата на преддържавна организация. И ако не са били силните климатични промени, е щяло да се стигне дотам.
– Каква е разликата между Варненския и Дуранкулашкия некропол?
– Некрополите са явление на каменно-медната епоха, главно на късния халколит. По-богатите гробове са характерни за Варненския некропол. Край Дуранкулак има малък металообработващ център – също се захранва с руда от Старозагорско и главно от Сакар и Странджа. Но е много по-малък от този край Варненското езеро.
Навремето Хенриета Тодорова беше определила границата на източната зона на културата на каменно-медната епоха – от Карпатите до Бяло море и от Черно море до ятовата граница, която е някъде между Вит и Осъм на север, и между Пазарджик и Пловдив на юг. Една голяма зона в късните етапи на халколита, в която се развива сходна култура. Смятам, че източната зона се формира на базата на контактите чрез търговията със сол на дълги разстояния във всички посоки. Това е причината селищата в източната зона да имат много богата материална култура, защото покрай солта върви и широк стопански обмен с продукти и на други специализирани производства.
– Да минем към писмеността. Наистина ли Дунавската писменост е най-старата?
– За мен това са измислици! За да има писменост, първо трябва да има необходимост от нея. Хората от късната праистория на Източните Балкани съвсем не са били глупави – това, че нямат писменост, не ги прави такива, те просто нямат нужда от нея. Напротив – те са били по-умни, защото всичко е трябвало да помнят! Те са имали техника за запаметяване и препредаване на информацията. За да говорим за писменост, трябва да има повторяемост на знаците в текст. В т.нар. дунавската писменост няма повторяемост – това са знаци-символи в контекста на религиозно-митологичната система. Когато човек от това общество види един символ, той може да разкаже целия мит.
– Плочката от Градешница или печатът от Караново. Кой артефакт е по-древен?
– И двете находки са от каменно-медната епоха, но предметът от Градешница, Врачанско е малко по-стар. Представлява много плитко съдче, четиристранно. Отдолу има врязано схематично изображение на богинята Майка, седяща на трон с вдигнати ръце. Когато предметът се ориентира правилно, на горната (предната) страна се виждат 4 колони с врязани знаци. Смятам, че те представят фазите на лунния цикъл, който символично маркира цикъла на богинята Майка. Древните хора са забелязали, че бременността на жената е равна на времето от засяването на житната реколта през есента до жътвата през лятото – девет месеца. Луната е един от белезите на този цикъл. И затова отзад на плочката е богинята Майка, а отпред – лунният цикъл. Но това не е писменост!
– Печатът от Караново какво символизира?
– Това вече е много сложен въпрос. Преди много години, когато този печат много ме вълнуваше, ми стана ясно, че поне аз не мога да се справя с тези знаци. Той е кръгъл, разделен на четири сектора. Много е вероятно да е свързан със стопанския цикъл в контекста на религиозно-митологичната система.
– Коя е причината тази първа цивилизация да загине? Задавам въпроса през призмата на глобалните климатични промени, които в момента съществуват.
– И отговорът ми ще бъде в този контекст. Климатичните промени се случват циклично. Първата европейска цивилизация се ражда тук на Балканите. Тя е просъществувала около две хилядолетия, конкретно за Гърция може би е малко повече – там климатичните промени настъпват малко по-късно. Това са двете златни хилядолетия на българската земя. След това цивилизацията постепенно върви към Средна и Западна Европа.
– Какво се случва с климата?
– Променя се. Засушава се. Повишават се средните температури. Пак ще се върна към провадийската Солница – това променя технологията на солното производство. Повече от хиляда и сто години са произвеждали солта в керамични съдове чрез преднамерено нагряване в пещи или вкопани съоръжения. В някакъв момент вече няма никакъв смисъл да секат дърва за огъня. Слънцето е могло само да извършва процеса на изпаряване на разсола. Така идва новата технология – откритите басейни, в които са изпарявали сол. В последните десетилетия на Солницата изворите явно съвсем пресъхват и започват вътрешните битки за солта.
– От началото на трето хилядолетие пр. Хр. до средата на второ хилядолетие имало ли е хора по нашите земи или животът прекъсва?
– Не, няма прекъсване на живота. През последните 8 000 години през Източните Балкани преминават или се заселват тук многобройни етнически групи, смесват се с местните, но няма тотална смяна на население. Ние сме носители и на гените на всички тези хора. И от най-древните – от първите земеделци и скотовъдци на тази земя. Носим нещо от тях. Някои казват 40%, други по-малко. Това са относителни неща. Но със сигурност носим гени на хората, създали първата европейска цивилизация.
– Разкажете за фигурата на Венера от Слатина, която открихте? Къде е сега?
– Изложена е в Музея за история на София. Праисторическото мислене е много по-различно от нашето. Профанното и сакралното в мисленето на съвременния човек са абсолютно разделени. Но в мисленето на праисторическия човек профанно и сакрално са били неразделими. Фигурката на богинята Майка е от мрамор, тя е частично запазена, но поради особеностите на праисторическото мислене тя е била използвана до последно.
– Имаме невероятни находки от времето на праисторията, а не можем да ги покажем добре. Могилата в Хотница вече 40 години седи обрасла в трева. Откакто се помня в нашето приятелство и партньорство говорите за музей на солта, а него все още го няма в Провадия. Защо не можем да си съхраняваме и популяризираме наследството, така че да идват туристи и инвеститори, така че то да се превърне в поминък, богатство, икономика?
– Явно причините са комплексни. От една страна, хората, които се занимават с миналото, може би недостатъчно настойчиво искат да го представят на останалите. От другата страна е държавната политика. Просто нямаме държавна политика в това отношение.
Дават се някакви пари за разкопки. Но след това – за консервация, реставрация, социализация няма никакви средства. Трябва да се разбере, че археологията не е просто изкопчийска работа. След терена има нужда първо от реставрация. А няма реставратори. В Художествената академия обучават реставратори, които се занимават главно със стенописи, икони, живопис. Почти не се обучават специалисти по реставрация на артефакти от праисторията.
– Сега в Брацигово искат да направят нов център за реставратори.
– Чух за него. Би било полезно, ако наистина стане. Но това трябва да бъде държавна политика. Музеите се затлачиха с материали, които плачат за реставрация.
– Искате да кажете, че в момента няма стратегия за археологическото наследство и всъщност се работи на парче.
– Да, за съжаление, стратегия няма, работи се на парче.
– Преди две седмици турският президент беше на посещение в Гърция, подписаха много споразумения, едно, от които ми направи впечатление – съвместни действия в областта на праисторията. Ние къде сме?
– Няма ни. А нашата земя е била част от тази цивилизация.
– Стана въпрос за Музея на солта, който от години искате да бъде направен в Провадия. Защо не се случва? Би трябвало да е приоритет, защото ще пази културното наследство и по отношение на възможностите за дигитализация, и по отношение връзката с младите хора, и по отношение на екологичността и социалните вектори.
– Този музей може да играе много сериозна роля за града. Туристи от Северното Черноморие могат да бъдат заведени във Варненския музей, за да видят Варненския некропол – добре представен там, който е резултат на работата на Солницата. Оттам туристите могат да отидат до Провадия – да видят на място Солницата, един наистина невероятно атрактивен обект. Да отидат в Музея на солта, да оставят пари в града. Провадия беше 14 000 души град, сега шест-седемхиляден. Хората почти нямат препитание на място. Провадия-Солницата и един модерен музей, направен по всички съвременни изисквания, могат да възродят града.
– Обезлюдяването е една от причините, поради които напоследък все по-често се говори, че приоритет ще стане демографията. Тя със сигурност минава и през Бранд България. Какво е Вашето мнение?
– Бранд България е много добра идея и трябва наистина да се работи, да се направи всичко възможно за реализирането й.
Източник: standartnews.com
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
