Всичко, което е ставало в миналото, което става сега, и което ще става в бъдеще, показва, че целият живот е подложен на растеж и развитие.
Следователно всичко се допуска като необходимост, като неизбежност в живота. (Из „За съдба дойдох“, неделна беседа от Учителя Беинса Дуно)
Не се занимавайте с патологическата страна на живота, а изучавайте здравословния живот. Патологията е нещо вметнато в живота на човека. Че някой страдал от някаква болест – това е наследствено. Добрите неща не се наследяват – човек вечно ги носи със себе си.
Бог е вложил доброто в човека – то представлява неговата същност. Синът носи качествата на баща си, но бащата не е внесъл тези качества в сина си. Качествата, които се наследяват, претърпяват известни кризи. Аз не отричам наследствеността, но тя има влияние върху човека, само докато той е във физическия свят – щом напусне физическия свят, и наследствеността вече губи своето влияние върху него.1
* * *
Който разбира законите, които управляват богатството и бедността, и може да ги използва като динамическа сила в живота си, той ще се ползва разумно от тях. В това отношение, както богатството и бедността са необходими за развитието на човека, такава необходимост представлява и гладът. Гладът носи смърт, но ако правилно се използва, той е динамическа сила, която продължава живота на човека – който може да гладува и знае как да гладува, той продължава живота си. Всички добри, разумни и велики хора в света са гладували, а глупавите, неразумните хора никога не са гладували. Като говоря за глада, аз имам предвид доброволно, съзнателно приетия глад.2
* * *
Плодовете на Духа – Любов, радост, мир – са храната на мозъка.
Мозъкът не може да се развива и расте без Любов, не може да бъде силен без мир. Значи Любов, радост и мир са необходими за мозъка, за да се развива, да расте и да бъде силен. Любовта е естествената храна на мозъка.3
* * *
Бъдещите здания, бъдещите храмове ще се строят по нов начин. Прозорците ще бъдат така направени, че светлината да не пада под права линия и да не образува ъгли на падането и на отражението, а ще пада по криви линии. Бъдещите храмове, дето хората ще се молят, ще са откритото небе – вечер, когато Луната и звездите светят, а сутрин, когато Слънцето изгрее. В този храм ще има безброй картини, които ще се отнасят към един по-широк, по-възвишен свят от физическия. В този храм всеки ще се интересува от великите картини, които ще се разкриват пред неговия поглед.4
* * *
От човека зависи да измени условията на своя живот.
Той може да подобри състоянието на своя мозък, на дробовете и на стомаха си. Дробовете му са създадени от ангелите – ангелският свят е взел участие при създаването на човешките гърди. Затова именно интелигентността на човека е вложена в неговото сърце. Значи сърцето мисли. Под лъжичката, в симпатичната нервна система, се крие знанието на сърцето. Каквото разположение чувства човек под лъжичката си, то е вярно. Затова той не трябва да се поставя на резки промени в чувстванията си и трябва да се стреми към мир в душата си. […]
Човек трябва за всичко да благодари. От това зависи неговото вътрешно благосъстояние. Ако вътрешното чувство в човека е развито, пътят му навсякъде ще бъде отворен.5
* * *
В чувствата на човека трябва да станат големи промени – от дълбочината на чувствата зависят преобразуванията, които могат да станат с човека.
Всяка идея, която издълбоко не разтърсва човека, не може да се реализира.
След чувствата идват идеите на човека. Същевременно човек трябва да развива своята вяра, кротост и своето въздържание. По отношение на храната от Божествения Свят, човешкият мозък се нуждае на първо място от Любов. Сърцето пък се нуждае от търпение – търпението е храна за сърцето, то е най-приятното нещо за човека. То е качество, сила, която е достояние на най-разумните, на най-силните същества в света.6
* * *
Големите трудности, на които хората се натъкват, се дължат на многото знания, които те са придобили. Това знание няма приложение в техния живот, в бъдеще то ще се оформи и ще се приложи, но днес то остава неизползвано.7
Бележки:
- Синове на възкресението, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 193 [^]
- Синове на възкресението, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 220 сл. [^]
- Синове на възкресението, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 188 [^]
- Синове на възкресението, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 189 [^]
- Синове на възкресението, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 193 [^]
- Синове на възкресението, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 195 [^]
- Синове на възкресението, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 194 [^]
