Според мен няма съмнение, че социалното напрежение и поляризацията на обществото в САЩ нарастват. Говорим за конфронтация – класова по форма и расова по съдържание.
Америка отдавна е преминала върха на своето развитие и от средата на 70-те години на миналия век, образно казано, „идва от панаира на историята“. Друго нещо е, че САЩ натрупаха много социална мазнина, техните транснационални компании ограбват целия свят. И през 1990 г. свършиха добра работа, като прочистиха бившия соцлагер и най-вече Русия. Но съдбата не дава нищо вечно, и от 2007-2008 г. тяхната криза се развива бързо. Проблемът на САЩ е, че консумират 3-4 пъти повече стоки и услуги, отколкото произвеждат. Това несправедливо състояние на нещата трябва да приключи някой ден.
Ясно е че виждаме влошаваща се ситуация за средния американец (с доходите). Според социологически проучвания днес стандартът му на живот съответства на периода от края на 50-те – началото на 60-те години на миналия век.
На първо място са атакувани афро-американците и испанците. Това естествено предизвиква протести, а недоволните стават все повече. Един известен американски социолог в личен разговор с мен (по това време бяхме в перестройката) каза, че Съединените щати ще се изправят пред собствената си перестройка през 2020-те години. И тъй като тя ще бъде замесена в расови отношения, може да се окаже много кървава. Това, което виждаме в Америка, е системна криза в Съединените щати като ядро на капиталистическата система. И тоав само ще става още по-дълбоко.
Етническият баланс на Съединените щати активно се променя (предвид миграционните потоци и по-високите нива на раждаемост сред афро-американците и испанците). В някои южни щати латиноамериканците оказват натиск върху белите. Същото се случва и с чернокожото население. Американският елит обаче се притеснява не толкова от бунтове в дъното на социалната пирамида, а по-скоро от факта, че те ще изтласкат небелия елит към върха. А това вече ще означава сериозни промени в структурата на управляващата прослойка.
Когато сочат Обама или същата Кондолиза Райс като потвърждение на тезата, че Америка е „страна на равни възможности“, аз отговарям така: американският елит много внимателно подбира онази част от небялото население, която поради характеристики на своя психотип, може да работи в интерес на белия елит. Обама заема класова позиция. Няма значение какъв цвят е кожата му.
Виждаме, че прехвалената „топилня“ е прегряла и вече не работи. Нито латиноамериканците, нито афроамериканците вече не искат да бъдат интегрирани в света на „американската мечта“. Защото днес тя вече е унищожена.
Като цяло трябва да се отбележи, че „американската мечта“ е част от епохата на просперитета на капитализма, която се свързва не с вътрешната му логика, а с противопоставянето на Съветския съюз и социалистическия лагер. От 1945 г. до края на 80-те години. САЩ (и страните от Западна Европа) бяха принудени да „хранят” своята средна прослойка и работническата класа, за да направят американския модел привлекателен в техните очи. Защото наблизо беше Съветският съюз, в който идеята за социално равенство беше въплътена в най-пълната си форма. 1960-1970 г в САЩ не е капитализъм, а принудително отклонение от него. Опит за имитация на социализма, за да се угодят на средната му прослойка и работническата класа. И когато СССР се разпадна, капитализмът се върна в състоянието на „желязната си пета“, в което се намираше в края на 19 и началото на 20 век.
Следователно САЩ са изправени пред много сериозни сътресения. Със сигурност те ще се опитат да излязат от тази трудна ситуация по пътя на войната. Тъй като това вече се случи през 30-те години на 20 век.
Това означава да пренесете проблемите си във външния свят. Разказват ни за успехите на Новия курс на Рузвелт през 30-те години. Според мен такива историци „хвърлят сянка върху оградата“. Всъщност Новият курс само създаде нови проблеми. Неслучайно в средата на 30-те години на ХХ в. Рузвелт имаше много сериозен противник в лицето на губернатора на Луизиана Хюи Лонг, който стана прототип на Уили Старк, главният герой от романа „Всички хора на краля“ на Робърт Пен Уорън. Този герой създаде общество на преразпределение на собствеността в цяла Америка. Но в края на книгата той е убит, разбира се, от „самотник“ (както по-късно в реалния живот – Джон Кенеди и Мартин Лутър Кинг).
Като цяло в края на 30-те години на ХХ в. Съединените щати бяха изправени пред избор – или сериозни социални реформи, които биха накърнили капиталистическата класа, или световна война. Много добре знаем кой вариант са избрали. Между другото, много символично е, че Франклин Делано Рузвелт започва да използва този израз шест месеца по-рано от Хитлер.
Днес САЩ са в същата ситуация. В условията на ядрено възпиране е малко вероятно Третата световна война да бъде отприщена. По-скоро Белият дом се опитва да постигне някакъв „световен хаос“. Между другото, в края на 1980 г. САЩ бяха пред разпад, спаси ги само разпадането на СССР. На 19 октомври 1987 г. американският борсов индекс Dow Jones Industrial падна с 22,3% през деня. Това беше абсолютен рекорд. А Алън Грийнспан, който тогава беше призован да оглави Фед, каза: „Само чудо ще ни спаси.“
Това „чудо“ стана разрушаването на СССР. Ако това не се беше случило, щяха да настъпят трудни времена за САЩ. А беше абсолютно невъзможно да се справят с нас във военно отношение.
За разлика от времето на Елцин, все още е невъзможно да се справят с нас със сила. Друго нещо е, че можете да „спирате дъха“ на Руската федерация по всякакъв възможен начин. Америка се намира в много трудна ситуация. Но това е „ямата“, която те изкопаха за себе си.
„Американците винаги се позиционират като Рим в своите исторически аналогии, което ме разсмиваше и все още ме разсмива. Цялата тази стилизация с орли, Сенат, Капитолий и т.н. говори за претенции, а не за реалност. Така че в основите на мощта си много приличат на Картаген. И щяха да загинат като Картаген ако СССР не се беше саморазпраши.
И сега краят прилича на края на Асирия. Имаше твърде много бунтовници и врагове и когато се случи едно голямо поражение, всички се нахвърлиха против Асирия.
Прочетете как се случи това, как земята заплува под краката им. Точно това е сегашната ситуация със САЩ.“ smirnoff-v.livejournal.com
Един интересен американски изследовател, Чалмърс Джонсън, написа книгата „Обратен удар“ през 2000 г. В който той прогнозира, че през първата половина на този век Съединените щати ще получат разплата за политиката си в Азия през втората половина на 20 век.
Първоначално не е обърнато внимание на това изследване, но след 11 септември книгата е преиздадена. И Чалмърс Джонсън написа още две части от трилогията (The Sorrow of the Empire (Скръбта на империята) и Nemesis (Немезида)). Всъщност той показа детайлно как ще рухне Американската империя. Има смисъл да слушате прогнозата на този човек. Защото той не е просто публицист, а излязъл от ЦРУ, специалист по борбата с партизанското движение в Югоизточна Азия, а също и експерт по Япония.
Според него през 1990 г. при управлението на Клинтън САЩ престават да бъдат република и се превръщат във военна империя. Освен това тя се руши пред очите ни. Това е огромен „динозавър“, който умира, но неговите „конвулсии“ могат да бъдат много опасни за света. Особено предвид кризата на елита в САЩ. Не много адекватните хора могат да причинят неприятности.
https://bgprevedi.com/how-the-american-empire-would-crash-37505-2/
