Уважаеми колеги и приятели,
Уважаеми госпожи и господа,
Предоставям Ви малко информация!
С Лозанският договор /24 юли 1923 г. / се слага край на войната между Турция и Гърция. Турция съумява не само да завладее отново чужди за Турция етнически територии в Тракия и Мала Азия, но и да заобиколи клаузите на Севърския договор /10 август 1920 г. / по отношение правото на автономия на кюрдите в Турция.
Идеята за автономия на кюрдите не е нито нова, нито тяхна. В Севърското споразумение е предвидено: „Една година след спогодбата, ако кюрдското население се обърне към Съвета на Обществото на народите,
ако докаже, че мнозинството от кюрдите иска да бъде самостоятелно от Турция и ако Съветът приеме това, Турция ще бъде лишена от всякакво право в този район.”
1 Създадена е дори комисия за определяне границите на бъдещия автономен Кюрдистан.
Турската дипломация в усилията си да елиминира правото на автономия на кюрдите, прецизира дипломатическите си ходове, съобразно политическите цели на турската политика. Те далеч надхвърлят въпроса за кюрдите.
През януари 1923 г., два месеца след ликвидиране на султаната и десет месеца преди обявяване на Турция за република, Гази Мустафа Кемал паша провежда в Измир среща с главните редактори на най- влиятелните истанбулски вестници. При откриване на срещата Кемал паша подчертава: „Разговорите ще останат за сега поверителни.”
По въпроса за автономия на кюрдите той подчертава:
„Категорично и дума не може да става за него от гледна точка на нашите на турците интереси. Защото, както ви е известно, кюрдските елементи са разположени така в рамките на националните ни граници, че по много места са компактно групирани.
Но загубвайки постепенно компактността си и враствайки се сред турското население се е образувала една такава среда, че ако искаме да я очертаем в името на кюрдското национално общество трябва да унищожим турското такова в Турция.” 2
1 Севърски договор /10 август 1920 г./ чл. 64.
2 Гочева, П. Мирът в Турция зависи единствено от турските власти, В: Международна конференция за
Кюрдистан „Мирът е единствената алтернатива “ С., септември 1994 г.
Турция се намира в трудна ситуация. Водят се преговори в Лозана и Кемал паша е принуден да маневрира. Той вероятно се опасява, че турската делегация ще успее да елиминира идеята за автономия на кюрдите, затова предприема тактически ход. На въпросната среща по въпроса за автономия той заявява: „Вместо да си представяме една кюрдска самостоятелна национална общност, всъщност в съответствие с конституцията /става дума за бъдещата конституция – бел. Д.Й./ ще бъдат създадени един вид местни автономии. При това положение, в която област народът е от кюрди, те автоматично ще управляват сами себе си.”
3 На Лозанската конференция Турция съумява да прокара схващането си за две общности в Турция, на мюсюлманска общност и немюсюлмански национални малцинства. Кемал паша и турската дипломация в усилията си много успешно използват не само опита на Османската империя, но много гъвкаво преследват и целите на младотурците въплътени в Турана, превръщайки ги в стратегически цели на турската политика. Във вътрешен план турската политика, върху базата на краен турски национал- шовинизъм, се насочва от една страна към ислямизация или прогонване и унищожаване на християнското население и от друга безогледно турцизиране на нетурското ислямизирано население в рамките на турската държава. Във външнополитически план турската държава с оръжието на гъвкавия и при нужда брутален турски национал-шовинизъм потъпква всякакви исторически и научни истини. В името на мегаломанските си
политически цели води активна пропаганда и гъвкава външна политика, целяща турцизиране на ислямизираното в миналото население, преди всичко в съседните ѝ балкански държави.
4 Какви са кюрдите?
Да отворим книгата БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ,
МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО), Глава пета: ВЪЗМЕЗДИЕТО НАД РИМ И ОСВОБОЖДАВАНЕ НА СТАРАТА РОДИНА, стр. 87-135
3 Цит. по Гочева, П. в. Дума 31 март 1995 г. брой 76. Тази част от изказването на Кемал Ататюрк в Измит
са скривани от турската и световна общественост в продължение на 65 години. Стенограма от срещата е
съхранявана в президентството, като копие от нея е дадена само на Генералния щаб. След това по молба
на Турското историческо дружество Генералният щаб му предоставя екземпляр за улеснение на научната
работа, но без право на разгласяване.
През лятото на 1987 г. сп. KIBIN E DOGRU 2000 се добира до
екземпляра на Турското историческо дружество и го фотографира. След сравнение на автентичното
копие с трите издания се оказва, че изявлението на Кемал паша по кюрдския въпрос и за турците в
Западна Тракия изобщо липсват. Следват разпити, арести и затвор за “виновните” журналисти.
4 По-подробно виж Димитър Йончев: https://www.academia.edu/50235592/Политиката_на_Турция_към
българите_и_България
3
Там съм се спрял и на кюрдите, които се дават под различни имена като „башкорти“, „анчинци“ и др. стр.113-114
„Русите, че са в Източна Европа, си е така. Те, че са и в степите на южната ѝ част, си е също така. След като русите са в състава на българската държава от столетия, да ги има и в Предкавказието, си е в реда
на нещата. Това, от военна гледна точка говори, че българи и руси са монолитни в мир и бой.
По-интересно е да видим какви са тези анчийци? Да погледнем отново въпросния речник на термините. За анчийци (анчилар) се дава:
1) първоначално – хунски части от иранци, славяни и бугари от Украйна, охраняващи границите на Украйна и участващи в походи заедно с хуните;
2) украинци./176/ Тук, най-деликатно казано, авторите не са убедителни, а и са неточни. Какви са тези „иранци“, че да тръгнат на бой редом с българи и руси? Тези войни, скрити под името „анчинци“, ще трябва да са много близки с българите, а от там и с русите.
По-горе видяхме, че царицата на хуните Въа/Бъа към 527 г. вече е поела царската власт. Тя има „два мала сина“, които са внуци на Великия Атила – по линия на бащиното коляно. А по нейна линия – на Пероз,
шахиншахът на Сасанидски Иран. Става още по-неясно или това е дълбоко прикрита истина.
Каква ли е тази прикрита истина? Примерно, кюрдите са запазили идентичността си, когато са под персийско владичество. Те не се поддават и на византийците, запазвайки своята идентичност. Какво ли е било мястото/влиянието на кюрдите в управлението на империята? Вероятно не е било малко, но нямаме опорни точки. Да ги търсим сега нямаме възможност. Вероятно ще се намерят, но ще го оставим за друго „търсене“.
Видяхме, че царицата на хуните Въа/Бъа е християнка. Кога е приела християнството, за сега не може да кажем. И него ще го оставим за по- сетнешно уточняване.
Дали тези „анчинци“ не са кюрдите? Според Н. Йонков-Владикин, изследвал и проучвал кюрдите в края на ХІХ и началото на ХХ век, „Във физическо отношение кюрдите се различават от всичките околни народи:
те са всички бели и красиви, ярки и пъргави, имат природна интелигентност и с това се идентифицират с древните траки.
Първоначалният им език е бил тракийският, който е останал като основа на сегашния им език, а наслоението е турско-персийско… В обичаите на
4 кюрдите има много сегашни български обичаи.“ Нещо повече! В подкрепа на научните си проучвания Владикин посочва как: „Един наш стар учител, Кочев, от Хасково, знаещ персийски, арабски, турски, заточен в Диярбекир, ни писа: „Или кюрдите са българи, или българите са кюрди.“/177*/
На кюрдите се спира и Лев Гумильов. Изследвайки природните условия, където живеят кюрдите, той вижда, че са подходящи за етнически изолати. Затова според него „кюрдите са отстояли своята етническа
самостоятелност и от перси, и от гърци, и от римляните, и от арабите, и дори от османските турци“./178/
/176/ Пак там.
/177/ Н. Йонков-Владикин ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ТРАКИ ОТ НОВОКАМЕННИЯ ПЕРИОД ДО
ЦАР БОРИС (Начало 8000 години преди Христа) Наченки и растеж на арийската цивилизация. Том І,
2010, Второ издание въз основа на книгата от 1911 год., отпечатана в Пловдив, печатница „Труд“ на
Беловеждов, с. 83.
* Самият аз съм имал възможност, през средата на 90-те години на ХХ век, да живея около месец сред
кюрди. Пред очите ми са минали ред неща от живота кюрдите. В това число и бойци от ПКК заминаващи
за фронта в Кюрдистан, а други идващи от там, ранени, на път за лечение. Наясно съм с тяхната
непримиримост и решителност в битката за свобода. Бил съм и в семейства на кюрди във ФРГ. Видял
съм домашен бит и обноски. Много близки, с това как е било около мен като дете на село в Долни
Дъбник. И шамиите жените кюрдки си ги забраждат и връзват, както ги правеха моите баби, и тази в
Долни Дъбник и другата ми баба, майката на татко, която бе от с. Иваняне. Отделно, че сам съм се
убедил колко общи думи имаме, които са запазени сред кюрдите.
/178/ Гумильов, Л. Етногенезисът и биосферата на земята…, с. 230.
Виждаме, че българи и русите са монолитни в мир и бой. И кюрдите са в състава на българската държава. Те са в състава на българската войска и при освобождаване на Старата Родина.“
стр.131-132
„Ако се опрем на сведенията, че във военната си практика българите са използвали, при всяка възможност, водене на нощни бойни действия, то организацията на атаката може да е била и по-друга. Резултатът от боя говори, че вероятно той е станал през нощта.
Нападението е страховито. За кратко време управлението на
римската войска е напълно разрушено. От това сражение няма сведения за разменени пленници. На брега на Дунав, при Турну Магуреле, загива римската бойна слава. Около 50-60 хиляди римски войни оставят костите си на бойното поле. Съдбата на корабните екипажи е неизвестна. Според източниците, корабите са били на котва до двата брега.
Резултатът на сражението в хрониките е представен твърде оскъдно. Прякото им приемане от изследователи води до една твърде скромна представа за резултатите от войната. Приемането за една малка Добруджанска България противоречи на сведенията за събитията, за Генералното сражение, и говорят за съвсем друго развитие на успеха.
Размах на настъплението на Балканите.
Победоносните войски при настъплението си и в преследване на остатъци от разгромения противник завладяват цяла Долна Мизия – от Железни врата до Тулча. Централният отряд, през Арабаконак и
Софийското поле, настъпва към Пеония и надолу по теченията на Струма и Вардар, Беласица, Солунско и Езерата (Охридското и Преспанското), овладяване на Керамийската равнина. Във взаимодействие с тях, при Сигизмунд (дн. Белград) ударната групировка на войските, формираща Западния отряд – северите от Панония, завладява западните части на Полуострова и излиза на Драч. Българите, овладявайки Стара планина, организират отбрана на проходите. Според сключения през 681 година мирен договор с Константин Погонат, там е сложена северната границата на Византия с България.“
Уважаеми колеги и приятели,
Уважаеми госпожи и господа,
В посочената по-горе книга съм разгледал много по-подробно тези и
други въпроси. Примерно в Глава шеста се спирам на ЕСКАЛАЦИЯ НА САТАНИЗМА СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, където първият параграф е: Срещу единството на българи и руси.
6
И от тези кратки цитати възникват няколко логични въпроса.
Първо.
Българските политици и държавници могат ли да осъзнаят историческата истина и да водят адекватна политика за защита правата на кюрдите/българите в Турция? Адекватна политика не само в българо- турските отношения за защита на правата на човека в Турция, за правата на българите/кюрдите. Също и подобаваща политика в ЕС и ООН за защита правата на кюрдите/българите както в Турция, но и в Сирия, Ирак и Иран.
Имаме ли истински политици и държавници, които да водят национално отговорна българска политика както за защита правата на кюрдите/българи, но и за правата на българите в Сърбия? Не само в
Западните ни покрайнини, но и в Пиротско и Нишко. За правата на българите в Румъния, Молдова и Украйна.
Второ.
Унищожаването ни като народ и държава не минава ли чрез удар върху Българщината, срещу Българите в Македония – Старата Родина, освободена от цар Аспарух и присъединена към Велика България?
Днешните ни политици и държавници /не малко от тях, до колко са български е отделен въпрос/ водят ли политика за защита на Българщината, или изпълняват нарежданията на сатанински сили?
Трето.
Българските политици могат ли да водят адекватна политика за защита на Българщината в Северна Македония? Осъзнават ли до къде е стигнала патологията в изменение на българското наречие във Вардарска Македония, със създаването на т.н. македонски „език“. Как и от кои среди на сатанинските сили е сътворен този език съм се спрял подробно в книгата си. Във въпросния македонски „език“ се стига до там, че от Кръста направиха Краста!? Звукът Ъ не може да се произнесе от хора, които не са с български ген! Данайците-гърци /ниски и трътлести/ не са в състояние да го произнесат. По произнасяне на Ъ може да се види мащаба на погърчване на българите. Като се тръгна от ниската и трътлеста атинянка и се стигне до тенка солунска девойка.
Четвърто.
Могат ли българските политици да видят, проумеят връзката в това, което силите на Велзевул вършат в Северна Македония и действията им в Украйна? Случайна ли е ескалацията на патологичната русофобска пропаганда? Случайна ли е войната срещу Православието?
С уважение,
Димитър Йончев
