Черна дата в нашата история. На 3 октомври 1913 г., редовна османска войска и башибозук избива в местността Илиева нива над 200 пеленачета, които са скрити на южния бряг на река Арда – деца на българи, бягащи от Западна и Източна Тракия преследвани от турците.
“По на юг, в един дол имаше трупове на около 100 души жени и деца; там имаше малки деца, хващани за крака и умъртвени, като са били удряни о земята. Други, съвсем малки, още в повои, и връз тях турени тежки камъне та така затиснати са умрели. После по Тахтаджик-балкан намерихме измрели деца, хвърлени по пътя при Курбалъка, при сборното място, деца в пелени, хвърлени, умрели. По-насам имаше едно новородено и оставено голичко…“
Така проф. д-р Любомир Милетич описва една от най-големите трагедии в българската история в своята книга „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“
През Междусъюзническата война четите на войводите на ВМОРО – Руси Славов и Димитър Маджаров предотвратяват тоталното обезбългаряване на Дедеагачко, Ортакьойско и Гюмюрджинско.
Без да обявят формално война в България навлизат турски войски през есента на 1913 г. В района има малобройна българската армия която започва да се изтегля. След оттеглянето на българската войска четата на Димитър Маджаров заедно с четата на Руси Славов защитава българското население в Дедеагачко и Гюмюрджинско, което е подложено на заколение и бяга на север. През септември двете чети разбиват турски конвои между Дедеагач и Фере и спасяват 12000 български бежанци.
През 2023 г. се навършват 110 години от гибелната 1913 г., когато хиляди бежанци от Източна и Западна Тракия биват прокудени от родните им места и подложени на унищожение от османските башибозуци по пътя им към България.
Снимка: Войводата Маджаров пред останките на двамата си другари Тодор Велев и Петко Димитров, загинали в сражението при Фере.
Поклон!
Памет Българска
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
